1. Броят на епизодите. Поради спецификата на медиума те често са или твърде малко и сериалът е ръшнат (Avenger, първи сезон на Higurashi, огромна част от сериалите с по 12/13 епизода), или ужасно твърде много (инсърт рандъм негледан от мен 100+ епизода шоунен хиър).
2. Moe модата, или преведено от отакувски на български - повсеместноста на cute героини, които каквито и други умения и достойнства да имат се червят като ощипани госпожици под път и над път и въобще се държат повече или по-малко като ходещ фенсървис за хора с латентни педофилски наклонности.
3. Популярността на жанра mecha. Като толкова ви се гледа ръкопашен бой, защо трябва да е между гигантски роботи със светлинни мечове, а не между доста по логичните самураи с истински мечове? То и те са доволно скучни, но не чак толкова нелепи...
4. Фактът, че 90% от главните герои са тийнеджъри. Е, хубаво, това е таргет аудиторията, но в един момент невръстните пилоти, детективи, спасители на света и зли властелини писват.
5. Твърде озадачаващият факт, че доминантният жанр, изключая евъргрйниът, който са шоунен бозичките с много епизоди, е харем. Сега, не че нещо, но то повечето сапунки (предполагам и J-Dorama-s ако човек толкова държи на японското) са с по-интересни любовни отношения от средностатистическия харем, че и мацките са по-хубави там.
6. Твърде ниското количество yuri аниме. А и от съществуващите заглавия в жанра, около 3/4 разчитат почти само на подтекст и/или хумор на темата. От друга страна, като се замисля как са представени хетеро връзките в общия случай (cough, childhood friend cliche, cough), това може би не е толкова зле...
ОК, не можах да измисля десет, но по-късно мисля да добавям. Вие сте на ход.
Всъщност с всички, писали тука, съм много съгласна. 
Затова всъщност мразя да гледам онгоинг неща 
