ShadowDance

Disclaimer: Нагло изплагиаствах темата от Драгън (за справка Games форума).

1. Броят на епизодите. Поради спецификата на медиума те често са или твърде малко и сериалът е ръшнат (Avenger, първи сезон на Higurashi, огромна част от сериалите с по 12/13 епизода), или ужасно твърде много (инсърт рандъм негледан от мен 100+ епизода шоунен хиър).

2. Moe модата, или преведено от отакувски на български - повсеместноста на cute героини, които каквито и други умения и достойнства да имат се червят като ощипани госпожици под път и над път и въобще се държат повече или по-малко като ходещ фенсървис за хора с латентни педофилски наклонности.

3. Популярността на жанра mecha. Като толкова ви се гледа ръкопашен бой, защо трябва да е между гигантски роботи със светлинни мечове, а не между доста по логичните самураи с истински мечове? То и те са доволно скучни, но не чак толкова нелепи...

4. Фактът, че 90% от главните герои са тийнеджъри. Е, хубаво, това е таргет аудиторията, но в един момент невръстните пилоти, детективи, спасители на света и зли властелини писват.

5. Твърде озадачаващият факт, че доминантният жанр, изключая евъргрйниът, който са шоунен бозичките с много епизоди, е харем. Сега, не че нещо, но то повечето сапунки (предполагам и J-Dorama-s ако човек толкова държи на японското) са с по-интересни любовни отношения от средностатистическия харем, че и мацките са по-хубави там.

6. Твърде ниското количество yuri аниме. А и от съществуващите заглавия в жанра, около 3/4 разчитат почти само на подтекст и/или хумор на темата. От друга страна, като се замисля как са представени хетеро връзките в общия случай (cough, childhood friend cliche, cough), това може би не е толкова зле...

ОК, не можах да измисля десет, но по-късно мисля да добавям. Вие сте на ход.

Matrim wrote:3. Популярността на жанра mecha. Като толкова ви се гледа ръкопашен бой, защо трябва да е между гигантски роботи със светлинни мечове, а не между доста по логичните самураи с истински мечове? То и те са доволно скучни, но не чак толкова нелепи...

Бате, ние ВСИЧКИ гледаме аниме заради реализма щото.

Бате, да съм споменал думата реализъм? Просто цялостната концепция "гигантски роботи, които се бият с мечове" ми се вижда кретенска. Ако искаш замени самураи с джедаи в онова, което си цитирал. Иначе мога да изброя куп анимета, в които няма никакъв реализъм, а ме кефят неимоверно, така че...

Всъщност да се бият с мечове меките е нещо доста логично предвид, че всяко друго оръжие му трябват муниции и енергия, а десетметровият меч си е десетметров меч...

Да прекъсна малко диалога ви.

1. Филъри и тонове флашбакове. Филър. Рядко има такива дето мога да ги понеса. Филър. Флешбек...Рядко има такива дето мога да ги понеса.

2. Росафката косица винаги е признак за една героиня, че ще ми досади на 2рата минута.

3. Меката и Харемните анимета са излишно много.

4. Фенсървиса - nosebleed... pantsy и прочее неща създадени за яко сексуално фрустриран жълт чекиджия.

5. Всеки гледал два рандъм сериала се мисли за спец.

За мен най-противните неща (като изключим характерните черти на жанровете, които поначало не мога да понасям):

1. Това, че най-гениалните заглавия остават неоценени за сметка на някфи НЯМА ТАКИВА ЛАЙНА! Но то това си е проблем на масовата публика, която трябва да бъде анихилирана или стерилизирана в най-скоро време, за да не се множи и да изчезне постепенно.

2. Най-типичния възможен натруфен, бонбонен, крещящ от километри АНИМЕ рисунък, който преобладава в жанра и който за мен е първи признак за това, че даден сериал ще е доста посредствен. Пример: артът на Rozen Maiden, Kiddy Grade, ROD и т.н. Това като го видя, директно пращам анимето в боклука.

3. Джей-поп. Като цяло сичкото джей-нещо си в музикалната индустрия смърди зловещо, но с това се прекалява и то е НАВСЯКЪДЕ. Мисля всички аниме композитори, които го бутат в саундтраците си и опънингите си, да умрат скоро.

4. Некадърно взимащите се насериозно анимета. Кат ще имат претенции, поне да имат и покритие. За шонен-сапунките със 100+ епизода е АБСОЛЮТНО забранено да се взимат насериозно и главният герой да не е идиот. Иначе никой няма да може да ги изтърпи.

5. Конкретно в шонена, който е любимият ми жанр, а и най-разпространеният такъв:
- маморването. Маморването трябва да спре веднъж и ЗАВИНАГИ! Просто ТРЯБВА!
- коментарите на някакви много големи експерти-наблюдатели по време на битка. Принципно трябва да са информативни и понякога наистина са, но има случаи, в които имаме една битка и 7 коментиращи, които ни биват показани един след друг как казват многозначително : "Охо!", когато в битката стане някаква гъзарщина, за която очевидно целия свят не е подозирал и не може да обясни (седемте обаче веднага схващат пиниза, щото са много 1337). В такива мигове ми се иска сценаристите да умрат мъчително...
- пейнфул флашбекс. ТОЛКОВА СА НЕНУЖНИ!!! Не, пичове, не сме забравили какво стана преди няма и 2 епа, че да ми го показвате пак. УМРЕТЕ СИЧКИТЕ!!!
- похвати и персонажи като за лоботомирани дечица. Колкото по-ненаивно е поведението на рисуваните човечета, толкова по-добре. И моля ви, спестете ми гадняри, които ритат кученца. Кечаджийките, които искат да нахранят гладните деца, тоже. Просто ОСТАВЕТЕ КУЧЕНЦАТА И ДЕЧИЦАТА НАМИРА И НАМЕРЕТЕ НЕКВИ ПО-ИНТЕЛИГЕНТНИ МЕТОДИ ЗА ТЕЯ ЦЕЛИ!!! И не, скандалните с идиотизма си саможертвени мелодрами НЕ са куул, не са въздействащи и не са белег на любов/приятелство/уважение и т.н., а са дразнещ неадекватен сценарий с бели конци в него.
- рикапите в началото на епизода при безкрайните анимета. В Уан Пийс напоследък епизода почва чак след 6-тата минута. ЗАЩО, питам??? КОМУ Е НУЖНО, да го еба?!

Засега пускам тия, утре ще мисля още.

Amelia wrote: 2. Най-типичния възможен натруфен, бонбонен, крещящ от километри АНИМЕ рисунък, който преобладава в жанра и който за мен е първи признак за това, че даден сериал ще е доста посредствен. Пример: артът на Rozen Maiden, Kiddy Grade, ROD и т.н. Това като го видя, директно пращам анимето в боклука.

4. Некадърно взимащите се насериозно анимета. Кат ще имат претенции, поне да имат и покритие. За шонен-сапунките със 100+ епизода е АБСОЛЮТНО забранено да се взимат насериозно и главният герой да не е идиот. Иначе никой няма да може да ги изтърпи.

5. Конкретно в шонена, който е любимият ми жанр, а и най-разпространеният такъв:
- маморването. Маморването трябва да спре веднъж и ЗАВИНАГИ! Просто ТРЯБВА!
- коментарите на някакви много големи експерти-наблюдатели по време на битка. Принципно трябва да са информативни и понякога наистина са, но има случаи, в които имаме една битка и 7 коментиращи, които ни биват показани един след друг как казват многозначително : "Охо!", когато в битката стане някаква гъзарщина, за която очевидно целия свят не е подозирал и не може да обясни (седемте обаче веднага схващат пиниза, щото са много 1337). В такива мигове ми се иска сценаристите да умрат мъчително...
- пейнфул флашбекс. ТОЛКОВА СА НЕНУЖНИ!!! Не, пичове, не сме забравили какво стана преди няма и 2 епа, че да ми го показвате пак. УМРЕТЕ СИЧКИТЕ!!!
- рикапите в началото на епизода при безкрайните анимета. В Уан Пийс напоследък епизода почва чак след 6-тата минута. ЗАЩО, питам??? КОМУ Е НУЖНО?!

Написах един по-дълъг пост, но съвсем умело го затрих. Затова накратко - абсолютно съгласна с Хрисито, затуй и съм я цитирала. Всъщност с всички, писали тука, съм много съгласна.
На сега попаднах на Наруто по Джетикс и това безумно проточване на битките и обясняването им от разни хора е направо.. Нека не забравяме любимите филъри и флашбеци. Много е гадно да чакаш нещо онгоинг и после новото в него да е има-няма 10 минути Затова всъщност мразя да гледам онгоинг неща

Дразнят ме цветнокосите, лигави, големооки лолитки, тях ми се ще да ги метна отнейде. Всъщност като арт харесвам по-реалистични и не твърде шарени неща. Затова и не ми понасят много добре анимета с по-експериментална визия като Кемонозуме, Майндгейм и прочие (говоря предимно за рисунъка на хората).

Ух, сега се сетих - като започнат с разни научни или псевдонаучни обяснения, бъкани с латински и съответно - с бележки на всеки три секунди, тотално ме загубват. И в един момент осъзнавам, че нищо не разбирам (това обаче си е по-скоро мой проблем, не толкова на анимето; само дето някои заглавия прекаляват в това отношение)

Имам и омразни жанрове, които просто не гледам (Добрият стар харем ;р)

Като пропусна нещата, изброени досега:
1. Истерични главни герои - започват да пищят,да се търкалят по земята и да се държат макаронено буквално през пет минути, това абсолютно неспасяемо лабилно поведение ми бърка в здравето, затова и зарязах xxxHolic,главният герой беше абсолютно непоносим!
2. Главните героини,които вечно бият някого - най-често главния герой,който казва нещо не на място,те вадят ветрилото и един божествен удар го изпраща 20 метра назад или просто си стои 5 минути с онези движещите се кръгчета вместо очи. Забавно е в началото,после - не.Макар че трябва да си призная,че във Фумофу се смях абсолютно всеки път,когато Канаме удряше не-му-помня-името-вече.
3. Хиляда и едното лолита,дето искат главния герой за съпруг - това май някой го каза. Изкарват ме извън кожата ми с тези тъпотии

Не наистина не мога да не го кажа ----->>>>>> ЧИБИТА в неща като Хелсинг. Те са краят на всичко. Те са отвратителни. + всичко кото каза Амелията макар че мен артовете на аниметата много рядко ми пречат.

Анимета, които се водят gory, а освен някаква пръскаща се и неподчинена на законите на физиката червена боя друго нема.
Анимета, които се водят сейнен а...сюжетът на ниво 2-3ти клас и авторите са се поопитали да замажат с някое друго изнасилване.
Че на половината героинки личицата са им идентични.
J-pop-а. (вече се спомена)
Че разни шонен тъпотии се взимат твръде насериозно(поне да си признаваха, че са дебилни като останалите детски)

Ауууууууууу, как забравих псевдомистичния словесен лайнолом??? Мне, не е куул, не е било и никога няма да бъде!

Бтв, така поставена, тая тема предполага дребни и конкретни елементи като маморването примерно, а не "мразя гигантски роботи" или "еди кой си стил на рисуване (дето обхваща 50% от анимето) не ме кефи". Смисъл, вкусовете всички си ги знаем...

Какво е "маморване", защото чета темата с интерес, само това не зацепих.

Protecting .

Така де, всеки гледал аниме в един момент просто свиква, че в 99% от анимето като цяло го има тоя момент и героите се маморват мощно.

А Мамору е името и на любимия на Сейлър Муун в едноименното аниме.

Всъщност в една доста ограничена и бозава част от шонените се маморват, изобщо не е толкова масово.

Никола, тва е специфичният "Нападат ни! Юки е в опасност! Ще се кача на гигантския робот, въпреки че не искам да се бия, за да я защитя!" синдром. И наистина е доста гнъсен.