ShadowDance

Напоследък, стимулиран от дискусии по разни форуми, се позамислих по въпроса какво търсят хората в една научнофантастична творба и на кое една такава трябва да фокусира според тях.

Общо взето, ако опростим максимално нещата, основните лагери са два:

1) научно-прогностичния, според когото фантастиката е особен жанр, в който идеите са много по-важни от литературно-художествените елементи. Научната издържаност и достоверност са ключови, както и оригиналните концепции за бъдещето на обществоото и технологичното развитие. С оглед на това се прощават неща като груби инфодъмпове, недоразвити герои, суховат стил или несъществуващ сюжет. Общо взето предпочитани автори на хората от тази група са Артър Кларк, Азимов, Бакстър, Бенфорд и т.н. представители на Hard Science Fiction.

2) художествения, според който в израза science fiction втората дума е по-важната. Според защитниците на тази теза, научно-прогностичните идеи са хубаво нещо, но далеч не са всичко и е недопустимо заради тяхното развитие да се жертва пълноценната художественост на творбата. Както и че е съвсем нормално в една фантастика да няма нито прогностичен, нито силно застъпен научен елемент.

Аз лично съм твърдо във втората група. Може и да прозвучи кощунствено за някои, но според мен който иска да развива научни хипотези и прогнози за бъдещето, без да ги комбинира със поне прилични художествени елементи,трябва да пише научни статии, есета или научнопопулярни книги, а не художествена литература. Нямам нищо против да се комбинират двете неща (научност и художественост), ако от това второто не пострада, но това е нещо изключително трудно. От друга страна, съвсем спокойно приемам липсата на особена оригиналност, дълбочина или достоверност във научнопрогностичната част, ако е комбинирана с качествен стил, сюжет и герои.

Какво мислите вие? Подозирам, че повечето тук сме за точка 2, но знам ли...

Мамка му, взе ми тайната идея за статия!!!!!

едит: а, май не съвсем

ХААХАХАХААХАХ.

(ти пак я напиши, бе...)

Еми и аз съм във втората категория, не особено изненадващо. Книгите от първата са ми откровено скучни. Малко като програмисткия хумор са - писани от определени хора за същите определени хора и доста тъповати извън него...

По темата:

Аз също съм по-скоро за т. 2, но в много по-умерен вариант.

По-точно: няма да сметна за слаба книга, която разчита на много добри прогностични идеи и достоверна наука и развива Размисли за Живота ® (стига да ме грабнат въпросните на идейно ниво), независимо, че е избрала да се изявява като художествена литература. Нека не забравяме, че фантастиката е ФАНТАСТИЧНА.

В научните статии се очакват СТРОГИ доказателства или поне основания за хипотези; а научнопопулярната литература или гребе в отдавна открити неща, или никой не я бръсне за слива. Единствено в художествената литература човек може да си отпусне ФАНТАЗИЯТА, когато става дума за прогностика или техонологичен/метафизичен напредък. Следователно изборът, който Дем, Емо и Рол предлагат на тези бедни онеправдани гении, реално не съществува.

В заключение, според мен хората, които имат брилянтни идеи, но неразвити средства да ги реализират художествено, също трябва да имат своя шанс да получат достъп до широка публика (естествено в рамките, в които законите на пазара позволяват това) и - пак ще кажа - за мен липсата на литературни достойнства МОЖЕ, макар и не напълно, да бъде компенсирана от добри идеи.

Друг е въпросът, че автори без литературни умения невинаги успяват изобщо да предадат това, което имат предвид => аз говоря за тези, които могат да го правят, т.е. могат да предадат кохерентна мисъл и дори грабваща въображението картина, но без да се задълбочават в полиране на диалози, на ритъм, на сюжет и т.н.

п.п. постът ми е повече в защита на т.1 именно защото както Дем е казал, повечето ще защитят т.2. Въпреки това на мен ми харесват повече книгите от т.2, следователно съм повече в тази половина, но както казах, давайки шанс на всички живи твари под слънцето да се наричат художествена литература.

п.п.п. а това, че на рольо са му скучни нещата, които реално дефинират в крайна сметка фантастиката като жанр, е вече друг интересен въпрос.. и по-свързан с тайната ми статия

Друг е въпросът, че автори без литературни умения невинаги успяват изобщо да предадат това, което имат предвид => аз говоря за тези, които могат да го правят, т.е. могат да предадат кохерентна мисъл и дори грабваща въображението картина, но без да се задълбочават в полиране на диалози, на ритъм, на сюжет и т.н.

Това е основният проблем на неможещите прогностици. Тук нещата опират вече и до вкус - аз примерно ще си скъсам нервите, ако авторът ми инфодъмпва всичко цяла книга или героите му са идиоти от-до. Идеите определено могат да ми въздействат, но в един момент търпението ми може да се изчерпи. "Музика на кръвта" мога да му се изкефя като разказ, обаче не знам как бих понесъл разширения му романизиран вариант....

А нещата, дефиниращи научната фантастика, са най-вече отварящи въображението концепции, мислени по наукоподобен начин в творбите, където присъстват. А не точно конкретните ИДЕИ като такива. Щото тия научни познания и факти и спекулации трябва човек да ги впрегне в някакъв момент в полза на ефект върху читателя (няма да кажа художествен, щото художественият ефект е нещо много по-всеобхватно) и е хубаво този ефект да не бъде преебаван в името на това творбата ни да бъде фантастикодефинирана или (ако сме много амбициозни) фантастикодефинираща.

Именно и аз мисля, че е въпрос на вкус и възприятия точно този момент, ето защо намирам, че "обективното" отхвърляне на авторите в т.1 е неправилно.

Никой не ги отхвърля тия автори, просто искат малко по-такава нагласа от по-специален тип читатели.

Според мен няма място за спор - фантастичните романи трябва да са художествена литература, и да са на необходимото ниво в литературно отношение. А ако романът същевременно има и научно-прогностични елементи, това може да бъде само плюс, но нека все пак да е написан както трябва.

"Няма място за спор" не предполага ли поне някак да обориш аргументите изложени в подкрепа на другата теза

Аз съм по среидата между двете категории, въпреки, че повече клоня към две.

Категория едно искат именно конкретна нагласа и конкретен тип хора. Примерно братя Стругацки или Азимов са по-лесно разбираеми за баща ми, по мои наблюдения, просто защото са писани един вид в "неговото" време и идеите и основно стиловете им са му по-познати.

А философстването, прокарването на идеи и прогнози и прочее в една фантастика е ок ако е написано подобаващо - в смисъл, че все пак художествеността си е художественост и няма как да я няма. Красотата на езика и атмосферата са ми много по-важни от сюжета и фабулата. А прогностичните романи са много интересни и от друга гледна точка - че можеш да разбереш начина на мислене на автора им, но това е за фосилоподобни като мен.

Moridin wrote:"Няма място за спор" не предполага ли поне някак да обориш аргументите изложени в подкрепа на другата теза

Ами щом има добри писатели, които успяват хем да правят добра литература, хем да внасят научно-прогностичен елемент (да речем Нийл Стивънсън), значи не е невъзможно. Така че тези, които твърдят, че видите ли, била важна науката, а другото нямало значение, според мен просто се опитват да оправдаят безсилието си в чисто литературно отношение.

А може би не ги интересува чак толкова, че да се стараят да се изпедепцват там.

Е, това е малко...в смисъл, ограничаващо е. Една от все пак важните цели на един писател би трябвало да е той да е добър писател, па макар и да се е фанал да пише заради някакъв интерес в прогностицизма примерно....

Мхм. Дори и само за да направи книгата си по-привлекателна и четивна за повече хора.