ShadowDance

Защото аз приемам вярата като начин на мислене и живот а не като някакво "евентуално спасение" с което се успокоявам.

бтв защо мислиш, че описаните тук страхове не са изпитани?

защото на някои места се говори с някаква небрежност и пренебрежение за неща които очевидно не са изпитани.
Аз смятам че е нормално човек да има много страхове- защото така се предпазва.

пример:

Останалото са смешни, абсурдни, измислени "страхове": самота, болест, бедност, провал, резил, отхвърляне, загуба, предателство, болка, нещастие, животни, хора (най-вече) и т.н. Ако стане въпрос и някой пита, веднага ще кажа защо не важат.

Т.е. ти гледаш на вярата като на философия, а не като на вяра.

Невърдълес, тая тема не е за тоя топик, но по долното си изречение, би ли дал пример кой тук е описал неизпитан страх?

RRSunknown wrote:Защото аз приемам вярата като начин на мислене и живот а не като някакво "евентуално спасение" с което се успокоявам.

Струва ми се, че не разбираме понятието "вяра" в религиозния му смисъл (faith) по един и същи начин. А аз точно за религията говорех.
Ако си искрено вярващ, автоматично приемаш съществуването на някакъв "Господ".


П.П. Жоро, цитатът на РРС е от поста на Шайха. Каква изненада, а?

РРС е прав поне за това, че религията не значи автоматично балсам за страховете на тъпите маси. В религиозните книги има една сюрия други неща, да не говорим, че всеки средноинтелигентен съвременен човек няма да интерпретира "...и така вие ще благоденствате вечно в Отвъдното" буквално, а като "...и така ще си умрете спокойни, че не сте се минали с тоя живот".

Колкото до съществуването на "Господ" - всеки си вярва в нещо такова в определени моменти (не е казано, че човек с капацитет за вяра трябва да мисли постоянно за онуй отгоре и как да му угоди), като в религиите нещата са просто по-систематизирани и в дъното си посланието е "ей ви нещо, в което да вярвате, като по-важното е ДА МУ ВЯРВАТЕ, а не какво е НЕЩОТО).

Мисля, че всичко тръгна оттам откъде са се зародили религиите и какво им е дало възможност да процъфтят

Trip wrote:РРС е прав поне за това, че религията не значи автоматично балсам за страховете на тъпите маси. В религиозните книги има една сюрия други неща, да не говорим, че всеки средноинтелигентен съвременен човек няма да интерпретира "...и така вие ще благоденствате вечно в Отвъдното" буквално, а като "...и така ще си умрете спокойни, че не сте се минали с тоя живот".

Именно, примера съм дал по горе.

Религии има секви и би трябвало да правите разлика между религия и християнство, защото не ви тича като на интелигентни люде да плещите глупости и генерализации по отношения на тези неща. НО иначе е истина, че доста хора прегръщат християнството, зашото им дава отговор на най-терзаещите ги страхове.


Мен ме е страх от еднообразието. От живота който може да се превърне в въртенето на едно колело и повторението на едни и същи неща всеки ден. И от това да загубя удоволствието си от живота. И от бамя (лигава и космата).

Молба към админите (и модовете ако е в правомощията им):
Бихте ли отворили тема за религията и да преместите последните постове от тази в нея? Може да се получи интересен разговор, а наистина не му е тук мястото.
Например "Религията - какво значи тя за нас?"

Пъгсел, християнството е една от религиите. Нито повече, нито по-малко. Ти може да го чувстваш по-близко, но ако беше роден в Кабул или Делхи, щеше да казваш същото за исляма или индуизма.

Колкото до това как са се зародили религиите - еми те в същността си са вдъхновяващи/поучителни корпуси от истории, в които с времето се е създала някаква хомогенност (често с някаква обединяваща личност/личности в главната роля).

Въздействали са им на хората тогава чрез поетическата си сила (в английската Библия има много добра поезия, нищо че е в превод, пак е въздействала на целия англоезичен свят ), чрез "Истините", чрез дълбоката обвързаност с живота им и т.н.

Въздействат на съвременните хора отново с поетическата си сила, с наситеното присъствие на важни архетипи на важни универсални за живота ни истории, с полумитичния (а някъде и напълно митичен) си резонанс във въображението ни, което пък от своя страна вдъхновява (специално за Библията и западните творци съм почти напълно убеден) огромна част от историите на съвременните storymakers, които пък създават или префинват собствените ни ценности

Тоест Емо, ти смяташ, че в наше време Библията е полезна книга, така ли?

Щото в нея се прославя избиване на етнически и религиозен признак (Стария Завет), робството и безправието на жените се приемат за нещо нормално, прелюбодейците и хомосексуалистите заслужават смърт, а за "божието сътворение" да не почваме, че ще трябва отделна тема за глупостите на феновете на "интелигентния" дизайн.

Въпросът ми важи и за другите "боговдъхновени" , "свещени" книги, просто познавам Библията по-добре, че по едно време бях ревностно християнче. Даже за кратко ходех със значка "Усмихни се, Господ те обича".

Ицо, ти как си я чел тая Библия, или може би я караш на общоприети мнения на съвременни пичове, дето са много готини и отворени духовно? Щото нали ме познаваш, ще те карам да ми даваш примери за тия работи, дето ми ги разправяш.

Също така казах две думи в един преден пост за средноинтелигентния човек и как той интерпретира религиозните писания, като тук ще добавя още две думи за това, че Библията винаги е била интерпретирана от всеки човек с всичкия си във ВСЯКА епоха от 500 години насам доста силно метафорично. В тая връзка, погледни ми пак поста преди твоя, там съм говорил за едно нещо, наречено АРХЕТИПИ и ПОЕТИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, дето е малко по-различно от БУКВАЛИЗМА, за който ми говориш ти.

Само се надявам да не поставиш под въпрос повечето съвременни западни книги въобще, които под една или друга форма са ехо на неща от Библията. Просто съвременната реалност по дефолт неутрализира разните "негативни" четения на Библията, освен ако не си откъснат от света пенсионер.

Всъщност опасността от Библията в момента е неоправданата и немислеща "милостивост" у "вярващите", а не обратното.

Емо, май не ми четеш внимателно постовете. Айде сега прочети отново края на предишния ми. Стария Завет - книга Битие, Левит и Второзаконие, Новия - посланията на апостол Павел, това само на прима виста.

Библията и другите "свещени" книги за жалост твърде малко се приемат метафорично, доста хора за жалост ги приемат доста сериозно. Световните новини следиш ли ги поне малко?

Офтопик.

Да, знам, затова помолих постовете на религиозна тема да се преместят в отделна, защото става интересен разговор, който не е за тук, а ще е жалко да отиде зян.

Емо, има примери в чист текст, наскоро водих точно тоя спор.
Дали е буквализъм или алегория.. спорен въпрос.