Сега играя Ravenholm нивото в Half-life 2 и леко ме шашна

Moderator: AlDim
Това е изключително субективно и зависи от много фактори. Аз например преминах с досада рейвънхолм след като в началото се бях психирал за 3-4 мин, почна ли екшъна и забравих за крийп усещания. Клив баркър пък хептен не ми влезе - само на едно място се стреснах от един скочил на гърба ми виещ и дотам- останалото го възприемах като екшън.Roland wrote:Първата третина на Clive Barker's Undying. А Рейвънхолм беше морбид енд крийпифаинг навремето, ма нещо напоследък като го цъках пак, не ми влезе толкова силно...
Също и целия Condemned. Няма таква психария и най-вече защото психясващия фактор (поне през повечето време) не са някакви призраци, а бездомници, бандюги и психопати. И когато брадясалият бездомник изкочи зад ъгъла и те сграбчи за гърлото, и видиш тези подивели очи, лишено дори от искрица жалост и човечност, очи на същество което те иска мъртво, повярвай ми ще напълниш гащите.The Dragon wrote:Bloodlines хотела и цялата на undying.
Тая игра почти ме отказа да я доиграя, просто вече ми беше писнало да треперя всяка секунда за живота си.AlDim wrote:Ааа, кат казваш пришълеца - нищо не ме е стряскало толкова, колкото AvP 1 с маринкатаБяха схванали точно основното правило на гейм хоръра - трябва наистина да е страх за живота ти.
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 7 guests