ShadowDance

Amikae wrote:Роршах е толкова по-култов от Жокера на Леджър!

Абе и на мен ми хареса Роршах във филма (в комикса е още по-як, пробвай да го прочетеш), ама Жокерът на Леджър за момента владее безответно, безотказно и безкомпромисно в категория "комиксов суперзлодей". А с това изпълнение на Леджър е доста по-култов от филмовия Роршах според мен.

Не съм съгласна - филмовият Роршах е по-як от комиксовия според мен. Него са го предали на 100% и без тва и като се включи и гласа само може да се подобри.

Иначе Жокерът... еми те са различни. Абсолютно противоположни - не можем да ги сравняваме. Аз се кефя повече на Роршах обаче. Зли психопати има с лопати да ги ринеш. Е, не яко изиграни като Жокера, но все пак. Добрите психопати обаче са по-рядко явление. Роршах ми е като цяло по-оригинален като замисъл. Жокера - еми въплъщение на хаоса. Не е далече от стандартния лошковец дето иска да унищожи света. Иначе актьорските изпълнения и в двата случая са разкошни.

Тряя повече такива персонажи да има!

Amikae, и аз не мога да разбера защо светът не харесва този филм. На мен ми стана любимият филм по комикс.

Едно от обясненията за отстъплението на филма в боксофиса след първата седмица е категорията "R", която според някои е намалила съществено броя на потенциалните му зрители. Друго е, че въпреки информационната кампания доста непрочели комикса хора все пак са очаквали нещо тип Спайдърман/Батман/Х-Мен, разочаровали са се и са направили негативна реклама на филма сред свои приятели и познати.

А при сравнението Жокер-Роршах използвах само филмовите им версии - защото Амикае говореше за впечатлението си за Роршах от филма (не споменава да е чел комикса). Колкото и добре да се справя актьорът, който играе Роршах, пак не може да се сравнява с изпълнението на Хийт Леджър в "Черния рицар". И Жокерът си е култов, да. Роршах също, права си за "добрия психопат" - Алън Мур го е измислил все пак. На филмово ниво обаче Жокерът си владее, това имах предвид. Иначе и на мен Роршах ми е малко по-нестандартен.

До какви бездни още може да изпадне тоя топик

Ще сме изпаднали в бездни, когато почнем да пускаме през 15 минути ъпдейт на оценката на филма в ИМДБ.

Ееее, това беше удар под кръста. Всеки си има залитания, кво ся.

Жокерът и Роршах ги сравняваме в графа "психопати". Единият е от добрите чичковци, а другият е от лошите чичковци.

Amelia wrote:Ще сме изпаднали в бездни, когато почнем да пускаме през 15 минути ъпдейт на оценката на филма в ИМДБ.

Всеки няколко страници тема, първо, и второ никога не съм твърдял, че това е най-добрият филм евах, или дори че ми е любимият комиксов такъв, изместил кво беше там - Sin City - и как рандъм психар с дрезгав глас е по-як от един от най-бруално развитите злодеи в киното изобщо.

Не съм казвала за Уочмен, че е най-великия филм евах. Това, че ми е любимият комиксов не вкарва темата в бездната, само щото на теб не ти е. Роршах и Жокера ме кефят и двамата, по различни начини. Ако има нещо, което е паднало в бездната в момента, това е собственото ти поведение. "Ау, нападнаха ми любимото филмче, за което наистина твърдя, че е от най-добрите филми евах! НА ОРЪЖИЕ!!!"

Фък оф.

Брутално развитият злодей не беше брутално развит, а брутално изигран. Т.нар. "брутално развитие" беше, че нашия се хилеше френетично, бомбеше неща, палеше неща и ебаваше Батман. Освен двуизмерна бушуваща лудост и това, че на него може да се гледа и от символистична гледна точка, друго няма. Не е нищо особено нито като замисъл, нито като "развитие". Но е гениален като изпълнение. Тфа е. Аз го обожавам и такъв, статичен, необоснован като мотивация и т.н.. Няма нужда да ослепявам избирателно заради това, че го харесвам и да си го нагласям по критериите, че да си оправдая фенбойщината.

Роршак от друга страна ми дава храна за постоянен размисъл. Комедиантът още повече. Освен това и двамата ме кефят повече като замисъл. Кефи ме това, че не съм сигурна дали са добри или лоши. Кефи ме това, че гледайки този филм усетих защо обществото не ги харесва, за разлика от в Батман, където си виках "що не го щат тоя порядъчен пич?" И още сто неща. Останалите персонажи от Уочмен също. Много по-церебрално забавление са ми.

За мен Роршах е абс едноизмерен образ, особено в сравнение с Жокера, който има всъщност ОСНОВНО символичен смисъл. А ти си лесна за възхищаване - трябва ти мрачен мачизъм и дрезгав глас само. Направо се чудя как може да не си фенка на Бейл още

So no. YOU fuck off...

Roland wrote:За мен Роршах е абс едноизмерен образ, особено в сравнение с Жокера, който има всъщност ОСНОВНО символичен смисъл. А ти си лесна за възхищаване - трябва ти мрачен мачизъм и дрезгав глас само. Направо се чудя как може да не си фенка на Бейл още

So no. YOU fuck off...

Значи сега като намесихме кой трябва да е фен на Бейл и кой не, ми идва и аз да се включа обратно в темата...

Но пък съм съгласна, че Роршах при все чудесността му като образ е далеч по-инфириър в сравнение с онова неземно нещо от неземния миналогодишен летен хит...

Всъщност и двамата са проявления на Божия план за хората, но всеки от вас вижда само една част от него.


А Роршах не е едноизмерен пък. Като сложност на образа го слагам над Жокера. Дето вика Амелията, едно е актьорската игра (тук Хийт Леджър е без конкуренция), а друго е заложеният художествен замисъл (тук Роршах, а и наистина Уочмените като цяло са с доста гърди напред).

Симеоне, ти сам си каза другаде, че имаш лошо мнение на Алън Мур и че това оказва влияние на начина, по който възприемаш творбите му. Аз си промених погледа към БСГ-то (малко), пробвай същото с Алънмуровите писания, струват си по-необременения поглед.



Вивиан, неземна беше актьорската игра на Леджър. Не Жокерът като замисъл.

passer-by wrote: А Роршах не е едноизмерен пък. Като сложност на образа го слагам над Жокера. Дето вика Амелията, едно е актьорската игра (тук Хийт Леджър е без конкуренция), а друго е заложеният художествен замисъл (тук Роршах, а и наистина Уочмените като цяло са с доста гърди напред).

Ако говорим за художествен замисъл, слагаш ли предвид самия комикс, когато говорим за Роршах или имаме предвид образа така, както е разгънат само и единствено във филма?

Оф, да бе, ти ги сравняваш само като актьорска игра.

Ами не, вече цялостно ги сравняваме - и аз, и Амелията, а предполагам и Симеон, щото сме чели комикса (пробвай го и ти - мисля, че няма да съжаляваш). Аз първо говорех само за филмовите им проявления защото сравнението тръгна от мнението на Амикае за филма, ама си е твърде частично.

Казах си - като актьорска игра води Леджър. Като цялостен замисъл водят Уочмените и Роршах в частност. Доколкото има смисъл да сравняваме Уочмените с Батман (общо франчайзите - комикси плюс филм).

passer-by wrote:Оф, да бе, ти ги сравняваш само като актьорска игра.

Глупости. Сравнявам ги на база развитие в сценарно отношение.

Това щях да кажа - че или сравняваш Роршах от филма с Жокера от филма, или Роршах от комикса с Жокера от комиксите, което е невъзможно, щото тука НИКОЙ не познава дотолкова добре Батманските комикси.

И аз всъщност не намирам, че и в комикса е особено дълбок образ Роршах. Просто озверял идеалист-психопат с твърди убеждения.

А мнението ми за Мур влияе над това доколко харесвам нещата му (за Уочмен ще забележиш, че горе-долу само хубави работи съм говорил), а не доколко намирам един герой за смислен, или не.