) Е… добре, че не забравихме — такова шоу не е за изпускане!"Характери" е пиеса за живота на две съседски семейства в панелен блок. Повече не искам да издавам, макар че дори на официалната страница на постановката има още подробности за сюжета и семействата — но без да се знае нищо е съвсем добре
Това е комедия… май Това е "slice of life" — с тук-там някое преувеличение, но не много. Това е житейска драма (е, добре де, мъничко само), това е социален трилър (нямам ли право и аз да си измисля някое име на жанр? ), това е шашава комбинация от Бранислав Нушич, Шекспир и Джоузеф Хелър, изстреляна в двадесет и първи век от режисьор, който знае точно къде и как да вмъкне в иначе ежедневен разговор я остро жегване, я забавен каламбур, я лека простотийка, така че после публиката да се чуди дали да си лекува първо мускулната треска на корема от смях или на ръцете от ръкопляскане.В пиесата ще има по нещо за всеки — на практика всеки често или не толкова често срещан проблем в комуникацията между членове на едно семейство или между съседи присъства тук — извъртян под малко особен ъгъл.
За актьорския състав просто не знам какво да кажа; нито един — нито един! — от актьорите не ми направи впечатление на изкуствена игра или на преиграване. А за страничните им таланти — добре де, ще издам още мъничко; Камен Донев и тук е включил музика — ама музика ли да го наречеш! Народна песен, негърски госпъл, популярно парче, оперен хор… както вече казах, не знам какво да кажа
Ръцете ми още са поизтръпнали от опитите ми да покажа възхищението си в залата Ако можете, пробвайте. Има по нещо за всеки.
Но "участваха" и доста хора от публиката. Забавно беше и да, финалът се променя (въпреки че май най-често публиката си избира един и същи).
