ХБО полюции
О, Амелийо, кажи сега ти какво друго на гениалната телевизия ХБО беше гледала, за да мога въпреки всичко да ти се скарам. Засичал съм възхвали по Рим, мисля, но всъщност не мога да се сетя твои ли бяха или на мъжо, малко ви бъркам двамата...Silver wrote:P.S. Има един ненормален финал на един от последните епизоди в пети сезон, дето Кима гледа с едно бебе през един прозорец и в комбинация с fade-to-black-а и музиката тва ми подейства верно все едно гледам най-якото нещо евър. Като стигнете дотам, ще видите.
Рим, Дедууд (ма там имам бая да доглеждам, че Сашо го хвана точно преди кендидаси изпита ми и в последствие основно го СЛУШАХ докато четях някви статии за медни ензими), Тру Блъд, първите три сезона на 6-те фута и първите сезони на Сопранос (с бг дублаж преди 100 години, тая грешка ще се поправи).
А, да, Бенд ъф брадърс също го бях захванала с Александър, ма го зарязах след 1ви епизод, че не бях в подходящото настроение и психическо състояние за него.
Възхвалите по Рим си ги чел и от двамата.
Сега си купихме двата сезона на Карнивале - бяха на изумителната цена от 12 долара всеки. Може би ще ги преиздават на БД скоро и затова. Та ще ги погледнем скоро и тях.
А, да, Бенд ъф брадърс също го бях захванала с Александър, ма го зарязах след 1ви епизод, че не бях в подходящото настроение и психическо състояние за него.
Възхвалите по Рим си ги чел и от двамата.
Сега си купихме двата сезона на Карнивале - бяха на изумителната цена от 12 долара всеки. Може би ще ги преиздават на БД скоро и затова. Та ще ги погледнем скоро и тях.
Проблемът ни със SFU е, че сериалът, колкото и да е добър (а той е много добър), се занимава с истерични и/или незнаещи какво искат американски бели протестанти, от оня тип, за които е измислено възклицанието "Ah, these complicated feelings!". И то по един мелодраматичен битър-суийт начин. Нито аз, нито Александър си падаме по тия неща. Мен честно казано ми е писнало много, много отдавна от американските бели протестанти, пърсънъл спейса им и въпросните им компликейтед фийлингс и затова избягвам да гледам сериалите, които се занимават с това. Предпочитам си анимето, където дори долнопробните неща са долнопробни по един по-екзотичен-и-все-още-невтръснал-ми начин от американската долнопробност. И английските сериали и докюментарита. Доста от тях са правени с по-малко претенции и ми носят повече кеф.
The Wire ми хареса толкова много, щото не задълбаваха в емоционалния свят на героите и квото показваха беше като факт някакъв, а не като мелодрама. Rome ми харесва, защото не се занимава с американски бели протестанти, а и има известно европейско влияние.
Та SFU е загубена кауза за нас. Само като се сетя за оная веган идилия, с която почна сезона, и ми призлява. Не мога да си го причиня това. Мога да си представя бъдещата динамика на сериала - някви неща ще се насерат, защото някой пак ще изтрещи поради поредната житейска драматична ситуация... Не, не мога да го гледам това, честно. Пак казвам - страхотно е реализирано, но просто не е мой тип и страда от това, че третира неприятни за мен теми.
The Wire ми хареса толкова много, щото не задълбаваха в емоционалния свят на героите и квото показваха беше като факт някакъв, а не като мелодрама. Rome ми харесва, защото не се занимава с американски бели протестанти, а и има известно европейско влияние.
Та SFU е загубена кауза за нас. Само като се сетя за оная веган идилия, с която почна сезона, и ми призлява. Не мога да си го причиня това. Мога да си представя бъдещата динамика на сериала - някви неща ще се насерат, защото някой пак ще изтрещи поради поредната житейска драматична ситуация... Не, не мога да го гледам това, честно. Пак казвам - страхотно е реализирано, но просто не е мой тип и страда от това, че третира неприятни за мен теми.
Защото този сериал се занимава толкова плътно с толкова много теми, които трябва да касаят всеки нормален млад човек, че изобщо не знам как от всичко възможно си успяла... пардон - сте успели - да се фиксирате върху това, че става дума уж за бели протестанти с комплицирани фийлинги. Главната героиня на сериала между другото е атеист, както би трябвало да знаеш, ако си внимавала. Също ако си внимавала, трябваше да видиш, че по средата на "веган феерията", чиято цел между другото е точно да ти се доповръща от нея, се споменава за копенхагенска интепретация на квантовата механика. Такива неща, примерно, не се срещат под път и над път, за да се игнорират така лесно.
Квантовата механика вече я бутат къде ли не, разбрана-недоразбрана, щото е хип и куул, звучи интелигентно, сложно, авторитетно и гъзарски и може да се ползва за обяснение на всякакви фантасмагории, особено пред хора, които си нямат и хабер от нея. В СФЪ не помня да се бяха задълбочили в нея, беше май някво споменаване мимоходом, за което големия праз, нали.
Нещо не си ме разбрал. Не ми е проблем религиозността на тия хора, нито религиозните им убеждения. Проблем ми е манталитета им. Атеистката е със същия манталитет като останалите - пропила го е, щото е отрасла в това общество. Показваха ни я като някаква супер интелигентна и т.н., но в същото време тя беше типична "модерна еманципирана" американска женичка с претенции, която докато търси себе си, се налива с алкохол и ебе разни лица на балистичен принцип. Всичките бяха някви типични човешки клишета от братска Америка. Деривативни типажи, които могат да се видят на улицата в Щатите и като резултат - във всяко американско заглавие (доста по-зле направени). Щото американците това си знаят, това си баят. Примерно, малката сестричка я коментираха в сериала като някакъв млад необичаен и различен човек, а тя беше някво типично там артси човече. Веганката пък беше превъплъщението на ню-ейдж тренда, който се вихри тук. И т.н.
Не казвам, че това е лошо. Не казвам, че дискутираните теми в сериала не ме интересуват или че не съм се сблъсквала с тях в собствения си живот. Казвам просто, че НА МЕН ЛИЧНО ми е писнало от тоя тип трактовка с тоя тип характери и начина, по който те виждат света и изживяват изживяванията си. Тука в Канада ги гледам и наживо - продукт са на супер уреденото, протестантско, корпоративно, супермаркетно общество. В България ги гледах нон-стоп по телевизията, щото откакто комунизма се срина, американските бози изместиха руските такива. Пребозала съм с тях и са ми втръснали. Считам, че не съм длъжна да ги харесвам и да искам да ги гледам дори и да оценявам обективно, че някои от тях са добре направени. Аз лично мога да си го направя това делкане, за теб не знам.
Нещо не си ме разбрал. Не ми е проблем религиозността на тия хора, нито религиозните им убеждения. Проблем ми е манталитета им. Атеистката е със същия манталитет като останалите - пропила го е, щото е отрасла в това общество. Показваха ни я като някаква супер интелигентна и т.н., но в същото време тя беше типична "модерна еманципирана" американска женичка с претенции, която докато търси себе си, се налива с алкохол и ебе разни лица на балистичен принцип. Всичките бяха някви типични човешки клишета от братска Америка. Деривативни типажи, които могат да се видят на улицата в Щатите и като резултат - във всяко американско заглавие (доста по-зле направени). Щото американците това си знаят, това си баят. Примерно, малката сестричка я коментираха в сериала като някакъв млад необичаен и различен човек, а тя беше някво типично там артси човече. Веганката пък беше превъплъщението на ню-ейдж тренда, който се вихри тук. И т.н.
Не казвам, че това е лошо. Не казвам, че дискутираните теми в сериала не ме интересуват или че не съм се сблъсквала с тях в собствения си живот. Казвам просто, че НА МЕН ЛИЧНО ми е писнало от тоя тип трактовка с тоя тип характери и начина, по който те виждат света и изживяват изживяванията си. Тука в Канада ги гледам и наживо - продукт са на супер уреденото, протестантско, корпоративно, супермаркетно общество. В България ги гледах нон-стоп по телевизията, щото откакто комунизма се срина, американските бози изместиха руските такива. Пребозала съм с тях и са ми втръснали. Считам, че не съм длъжна да ги харесвам и да искам да ги гледам дори и да оценявам обективно, че някои от тях са добре направени. Аз лично мога да си го направя това делкане, за теб не знам.
Квантовата механика ти я бутат в носа защото е разбрана-недоразбрана, хип и куул в глупости като Big Bang Theory. Изрично споменах, че сцената в SFU, в която (не) е спомената е изиграна от актьори в сапунен сериал и доста народ (ти например) е пропуснал това покрай ушите си:
Сценаристите на SFU показват системно компетентност по много въпроси, вкл. subtle поднесена такава, която не цели непременно да ни демонстрира, че са умни хора. Тва касае почти всичко - от познаването на психиката на героите си изоснови, до детайли като това да наемат истински оригинални артисти с идеи, за творческите пориви на Били и Клер.
От всичко написано, за съжаление следва, че проблемът на сериала за теб е в това, че героите му са *уж* реалистични американци. И имайки предвид колко комплексни са героите и колко умно са развити от сезон в сезон (ама както казах - трябва да стигнеш докрая за да го усетиш това), това че са американци би трябвало да е последния проблем, щото на преден план излизат неща, които не са типично американски. Примерно това, което окачествяваш грубо като "ебе разни лица на балистичен принцип" е част от еволюцията на Бренда от perfect stranger/fuck puppet, в жената на живота на Нейт. Там е работата, че във втория сезон тя ебе на случаен принцип, не защото не го обича или щото е бройкаджийка. Тя ебе други, защото като твърде НЕтипична американка, която е умна и свободолюбива, от една страна наистина осъзнава, че е срещнала мъжа на живота си, но от друга страна - това е жестоко ограничение за характер като нейния. И просто я избива натам - към рандъм контакти без чувства. Това не е американизъм, това е естествено усещане за всеки уважаващ себе си човек, който в един момент трябва да започне да прави компромиси. И евала за начина, по който не са ти го набутали в очите, а са оставили самата героиня да страда от действията си (с риск недоразбралите зрители да я намразят). После идва историята с Лиза и тя не е такава, за да ти внедрява мелодрама на кило, а за да ти покаже по най-бруталния начин, от който да ти се додрайфа дори, че Лиза е грешката на Нейт, от която ще страда до последно. Щото някъде към пети епизод от трети сезон всеки момент с появата на Бренда насред тая изкуствена, нарочна, американска, семейна идилия е все едно някой отваря прозореца и влиза свеж въздух. Това е пойнтът, който обръщате наопаки, колкото да се намира нещо за критикуване. Най-яко, разбира се, е как всичко това се развива нататък, където пак има доста примери за неща, които са в разрез с американския манталитет, но трябва да затъна в спойлери, а това не бих го направил дори ако се закълнеш, че никога няма да му дадеш шанс.
Всъщност, не знам защо пиша толкова - постът ти е абсурден. Централните герои всъщност нямат нищо общо с типичния американец. Типичният американец от това супермаркетно протестантско общество е всъщност много щастлив човек, защото е задоволен - има си кола, с която да иде до работа и до магазина, дървена къща, жена, 3 деца и господ. Всички главни грои в SFU са психологически развалини. И най-честият извод, до който достига сериала е, че просто животът е лайнян и няма спасение; човек не може да се промени, въпреки моментните проблясъци, и ще бъде винаги какъвто е, докато в крайна сметка пукне и се отърве от мъките.
При вида на това, поднесено в такъв момент и по този начин, аз бих си спестил критиките по доста линии, особено по тези твоите."That was Dr. Schrödinger. Kitty didn't make it."
Her lover replies, "The universe has split in two."
"Two? Try two billion!" She laughs, trailing into a tone of concern, "What's going to happen to us?"
He comforts her and says, "There, there, ...we always end-up in a universe in which we exist... Remember Copenhagen?"
The actress smiles and replies, "Ah yes, the Eigenvalues in bloom."
Сценаристите на SFU показват системно компетентност по много въпроси, вкл. subtle поднесена такава, която не цели непременно да ни демонстрира, че са умни хора. Тва касае почти всичко - от познаването на психиката на героите си изоснови, до детайли като това да наемат истински оригинални артисти с идеи, за творческите пориви на Били и Клер.
От всичко написано, за съжаление следва, че проблемът на сериала за теб е в това, че героите му са *уж* реалистични американци. И имайки предвид колко комплексни са героите и колко умно са развити от сезон в сезон (ама както казах - трябва да стигнеш докрая за да го усетиш това), това че са американци би трябвало да е последния проблем, щото на преден план излизат неща, които не са типично американски. Примерно това, което окачествяваш грубо като "ебе разни лица на балистичен принцип" е част от еволюцията на Бренда от perfect stranger/fuck puppet, в жената на живота на Нейт. Там е работата, че във втория сезон тя ебе на случаен принцип, не защото не го обича или щото е бройкаджийка. Тя ебе други, защото като твърде НЕтипична американка, която е умна и свободолюбива, от една страна наистина осъзнава, че е срещнала мъжа на живота си, но от друга страна - това е жестоко ограничение за характер като нейния. И просто я избива натам - към рандъм контакти без чувства. Това не е американизъм, това е естествено усещане за всеки уважаващ себе си човек, който в един момент трябва да започне да прави компромиси. И евала за начина, по който не са ти го набутали в очите, а са оставили самата героиня да страда от действията си (с риск недоразбралите зрители да я намразят). После идва историята с Лиза и тя не е такава, за да ти внедрява мелодрама на кило, а за да ти покаже по най-бруталния начин, от който да ти се додрайфа дори, че Лиза е грешката на Нейт, от която ще страда до последно. Щото някъде към пети епизод от трети сезон всеки момент с появата на Бренда насред тая изкуствена, нарочна, американска, семейна идилия е все едно някой отваря прозореца и влиза свеж въздух. Това е пойнтът, който обръщате наопаки, колкото да се намира нещо за критикуване. Най-яко, разбира се, е как всичко това се развива нататък, където пак има доста примери за неща, които са в разрез с американския манталитет, но трябва да затъна в спойлери, а това не бих го направил дори ако се закълнеш, че никога няма да му дадеш шанс.
Ок, за да ти докажа колко наизуст говориш - две неща: 1) в целия четвърти сезон се поставя под много сериозен въпрос точно артистизма й, да не говорим че по тази линия сериалът за Клер свършва с wtf момент и сълзи; 2) също нататък има доста чоплене специално по темата доколко тя е необичайна и различна с резултат, който ще се изненадаш колко противоречи на всичко, което си мислиш.Деривативни типажи, които могат да се видят на улицата в Щатите и като резултат - във всяко американско заглавие (доста по-зле направени). Щото американците това си знаят, това си баят. Примерно, малката сестричка я коментираха в сериала като някакъв млад необичаен и различен човек, а тя беше някво типично там артси човече.
Всъщност, не знам защо пиша толкова - постът ти е абсурден. Централните герои всъщност нямат нищо общо с типичния американец. Типичният американец от това супермаркетно протестантско общество е всъщност много щастлив човек, защото е задоволен - има си кола, с която да иде до работа и до магазина, дървена къща, жена, 3 деца и господ. Всички главни грои в SFU са психологически развалини. И най-честият извод, до който достига сериала е, че просто животът е лайнян и няма спасение; човек не може да се промени, въпреки моментните проблясъци, и ще бъде винаги какъвто е, докато в крайна сметка пукне и се отърве от мъките.
Искам само още веднъж да го има великолепния пост на Амелия от предната страница, защото не искам най-хубавото и завършено мнение за Жицата да се загуби в поредната порция словоблудство.Amelia wrote:Свърши. Ендингите на всички сезони си приличаха и всичките бяха разкошни. Този на пети сезон тури точката по все така въздействащ начин. Даже още по. Щото тука вече ни показаха ебаси удрящия кръговрат.
Сериалът е убийствен. Не знам дали някога ще го гледам отново, щото е доста demanding, но определено е един от сериалите, които вдигат яко телевизионната летва. Определено е най-доброто заглавие на ХБО, което ми е попадало. Претенциозен е, но си оправдава претенциите. А и претенциозността му не е префърцунена и не досажда. Многопластието на сюжетните линии и това колко хубаво бяха навързани от сезон на сезон, за да ни се покаже в крайна сметка една брутална и безмилостна картина на Балтимор в пълния й блясък, ме хвърлиха в състояние на телешки възторг, от което мисля да не излизам скоро. Забелязах, че сезоните ми натежават към средата, но пък финалите им после оправдават страданията. Може би предозирах със сериала - изгледах го целия за няма и 3 седмици. А той не е точно тип feel good сериал. В момента имам нужда от спешна реанимация с нещо по-брейндед.
Очаквах малко повече от третирането на проблема с вестникарската индустрия. Там можеше да се изкопае много повече мръсотия - както изкопаха в полицията, съдебната система и в кулоарите на властта. Можеха да кажат нещо за политическия контрол върху медиите и цензурата, вместо да ни занимават основно с това колко фул ъф шит са журналистите с Пулицър и от кои точно пръсти си смучат манипулативните историйки. Това може би се дължи на по-краткия последен сезон, а може и Дейвид Саймън да е решил да не е толкова искрен, колкото Ед Бърнс. Както и да е - за момента първия сезон като че ли ми остава най-любим. Беше най-кохерентен, сякаш, и разбира се, имаше прекрасни лошковци. После нещата се поразпиляха леко и персонажите станаха твърде много, за да им се обърне добре внимание на всичките.
Актьорския колектив има вечните ми адмирации. Доколкото разбирам, голяма част от актьорите, дори не са актьори, но въпреки това се справят с ролите си в сериала нечовешки добре. Имаше редица много яки попадения и от двата лагера. Супер магнетични образи като Омар или пък Стрингър. Марло също имаше ебаси излъчването и ме накара искрено да го мразя и да желая страстно особено садистичната му смърт. Стрингър и Марло - имат нещо в очите тия хора. Хипнотизиращи бяха направо.
Що се отнася до малките оазисчета от научна фантастика в морето от реализъм - образите на Омар, Марло, Макнълти и Фриман - много добре стояха и ги бяха вързали добре с останалото.
Мога да изпиша още много по темата, обаче в момента, както казах, имам нужда от реанимация с някакъв ПЪЛНОЦЕНЕН, макар и по-изкуствен и елементарен стереотипен хепи енд. Затова ще ида да си пусна току що пристигналите ми ДВДта на Леверъдж, за да си гледам избрани сцени и екстри.
- Spoiler: show
ПП. Пичът, който играеше Слим Чарлз, беше ТОЛКОВА могъществен. Жалко, че не му бяха дали по-голяма роля.
ППП. Имаше някои гениално замислени и режисирани моменти. И култови сцени. Примерно онази с Омар по пижама и корнфлейкса, за която вече казах. Фък-фък-фък сцената на Макнълти и Бънк, докато преоценяваха някво старо местопрестъпление. Краят на дъртия Соботка. Или пък оня отвяваш момент, в който Кима пожелаваше лека нощ на целия свят, заедно с малкия й нещо-като-син. Страхотни попадения.
Gotta keep the devil way down in the hole.....
Пффффффффффф.
Начинът на страдание на Бренда е супер типичен ТОЧНО за американското общество с криворазбрания му феминизъм и пърсънъл спейс. На мен ми е ясно Бренда защо реагира така. Много жени тук реагират така в реалния живот, разцепени между великия си пърсънъл спейс и кариерата си и желанието да си с някого и да направиш семейство. Това води до редица компромиси, които трябва да направиш със себе си. Аз също съм минала по този път, бидейки модерна, интелигентна и добре образована жена с мечти за кариера, но понеже съм родена и израсла на Балканите и съм парично непрезадоволена, го изживях по друг начин.
Това как еволюират героите в последните 3 сезона няма значение за мен, защото вече съм загубила интерес към тях в първите 3.
Извод: Не се мори да ми се аргументираш колко е велик сериала, щото аз виждам, че е достатъчно добър. Тук става дума за личен вкус, който НЯМА как да обориш с аргументи.
Бтв, ти май не си виждал типичен американец... Това са пичовете, при които психоанализата е толкова масово явление, че прсто би трябвало да покаже на всеки колко дълбоко са сбъркани и нещастни всичките. И разбира се, как според манталитета си, си наемат някой да им го оправи, щото не им се занимава да си го оправят сами.
ПП. Квантовата механика в тоя сериал, особено сега след като прочетох цитатът за нея и си припомних момента, е пример за префърцунения тип претенциозност, който не харесвам особено много и който БЛИКАШЕ от СФЪ.
ППП. Плз, ако ще продължаваш да обсъждаш с мен СФЪ, нека се преместим в неговата тема.
Начинът на страдание на Бренда е супер типичен ТОЧНО за американското общество с криворазбрания му феминизъм и пърсънъл спейс. На мен ми е ясно Бренда защо реагира така. Много жени тук реагират така в реалния живот, разцепени между великия си пърсънъл спейс и кариерата си и желанието да си с някого и да направиш семейство. Това води до редица компромиси, които трябва да направиш със себе си. Аз също съм минала по този път, бидейки модерна, интелигентна и добре образована жена с мечти за кариера, но понеже съм родена и израсла на Балканите и съм парично непрезадоволена, го изживях по друг начин.
Това как еволюират героите в последните 3 сезона няма значение за мен, защото вече съм загубила интерес към тях в първите 3.
Извод: Не се мори да ми се аргументираш колко е велик сериала, щото аз виждам, че е достатъчно добър. Тук става дума за личен вкус, който НЯМА как да обориш с аргументи.
Бтв, ти май не си виждал типичен американец... Това са пичовете, при които психоанализата е толкова масово явление, че прсто би трябвало да покаже на всеки колко дълбоко са сбъркани и нещастни всичките. И разбира се, как според манталитета си, си наемат някой да им го оправи, щото не им се занимава да си го оправят сами.
ПП. Квантовата механика в тоя сериал, особено сега след като прочетох цитатът за нея и си припомних момента, е пример за префърцунения тип претенциозност, който не харесвам особено много и който БЛИКАШЕ от СФЪ.
ППП. Плз, ако ще продължаваш да обсъждаш с мен СФЪ, нека се преместим в неговата тема.
Last edited by Amelia on Fri Sep 24, 2010 4:44 pm, edited 1 time in total.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests