
Вече "излезе" предпремиерно и като цяло не съм особено вдъхновен, а това беше сигурно най-чакания албум от мен за 2011. На първо слушане изглежда много типичен Лакът, само дето за разлика от друг път, нищо не се набива на уши. Fugitive Motel, Forget Myself, Asleep In The Back, Leaders Of The Free World, Powder Blue... и 90% от The Seldom Seen Kid моментално оставаха в главата, тук само The Birds има някакъв потенциал. Все още не искам да се произнасям окончателно, защото може да се променят нещата с последващите слушания, но като цяло Гарви plays safe и оставя натрапчивото впечатление на някакъв скучен чичка, нищо че е още далеч от 40-те. Мисля, че няма да им се отрази зле на тия някой външен продуцент, щото като чух With Love как се опитва да мимиква стари подобни неща, ме хвана срам.
Пускам отделно тая тема не толкова заради албума им, който намирисваше още от първите изтекли парчета с клипове, но основно заради това, че Елбоу са едни от най-кадърните британци в момента, а нямат популярността, която заслужават. Гарви колкото и да се старае, не успява да не звучи като Питър Гейбриъл, и въобще лайв-изпълненията им са на страшно ниво - по-добро и от студийни албуми на други групи. Та, който не ги знае и понася алтернативен брит рок, може да се пробва с предните им албуми. И особено съсипващата версия на The Seldom Seen Kid с BBC Orchestra, която я има цялата в youtube с видео.