ShadowDance

Не знам дали е повсеместно влияние или е частен случай, но периодично ми се случва да сънувам сънища със завършен сюжет и логична последователност от събития, основно във фентъзи тематиката. Иска ми се да споделям, когато ми се случи такова нещо, както и да чуя вашите сънища от такъв тип, интересно е какво ражда въображението, когато мозъкът си почива активно

Снощи сънувах такъв сън: Една стара дама на име София пристига в едно малко градче, наполовина приличащо на Бриндизи и наполовина на Стара София. Пристига с влак. Минава покрай главните герои - момче и момиче. Момичето е стандартно с хармонична красота с правилни черти и пропорции, тъмна коса, средно на ръст. Момчето е високо и с огнена коса и светло. Дамата е със светла, но не бледа кожа, с тъмна коса и черти, наподобяващи матрона. Тя е вампир, но от тези, които се плашат от Бога ала Кинг, а не биологично обяснените хищници като тези в Здрач. Дамата идва посред бял ден, отсяда в хотел и започва да вампирясва града. Първа изчезва старата любов на момчето, някаква либъртин мацка, която пада лесно в мрежите на един мъжки вампир в тъмната нощ, после момчето, което е много набожно и учи за свещеник е подложено на изпитание (момичето е художник) на вярата. Същият този вампир се появява на прозореца на спалнята му и го призовава да се подчини. Момчето е силно във вярата си, изрича молитва и го отблъсква или поразява, не си спомням точно. Следващият ход е на главната вампирка, тя отвлича момичето. Момчето я обича и любовта му дава сили, вярата му е огромна. Запътва се към къщата, където живее главната жена вампир, скача на керемидения и (италиански червени керемиди) покрив от по - висока къща до нея, докосва с ръка една керемида и тя се нажежава до червено и цялата къща започва да се нажежава, камъните почервеняват. Това е, защото къщата е омърсена от присъствието на вампира и досега на толкова силен във вярата си човек води до съпротивление. В мига, преди момчето да стопи къщата, главната жена вампир задейства магия за връщане на времето назад - вижда се като на филм как се връщат всички действия и събития и се сменя деня с нощ и нощта с ден до момента, в който жената вампир се разхожда на гарата и вижда момчето и момичето. Тя тогава се връща във влака и потегля. Момчето и момичето си говорят за рисуване и за вяра и един за друг и изглеждат, сякаш не помнят нищо от това, което се е случило.

Пък аз снощи сънувах, че с една приятелка ще ходим на изпит по химия. И тя, за да предразположи химичката, й обеща, че ако роди пак и детето е момче, ще го кръсти Атом, а ако е момиче, ще го нарече Молекула.

Идея нямам отде се взе това, честно казано.

Атом и Молекула, готино звучи Момичето по - сложно от момчето

А аз след като написах този пост и легнах да спя, сънувах как откривам отговори на него от Трип и други, които тотално го оплюват, тръгнах да пиша псувни в отговор, но нещо ме спря и не ги пуснах, някакъв глас ми нашепна, че е не е правилно да обиждам хората. Тогава се събудих

П.С. Не си измислям, няма майтап

Аз пък нощес сънувах нещо ужасно - че ставам полицай. Но още по-ужасното беше, че го исках
Влизам в управлението: навсякъде по стените - плакати с полицаи в пози на Терминатора, девизи от типа "Полицията - опора на гражданския мир!" и "Полицаят - в служба на обществото". И аз получавам униформа, обувки, пистолет, значка...

Zeiss_optik wrote:Аз пък нощес сънувах нещо ужасно - че ставам полицай. Но още по-ужасното беше, че го исках
Влизам в управлението: навсякъде по стените - плакати с полицаи в пози на Терминатора, девизи от типа "Полицията - опора на гражданския мир!" и "Полицаят - в служба на обществото". И аз получавам униформа, обувки, пистолет, значка...

Наистина ли? Защото моето не го използвам като метафора, сънища както ги помня са, не е шега

Наистина - точно това сънувах.

Всеки анархист тайно си мечтае за строг ред

Н-е-е-е-е - аз по убеждения съм фалангист. Много по-близък до фашизма, отколкото да анархизма (на лични ти бях пратил един линк). И наистина искам строг ред. Но сънят ми беше, че постъпвам в нашата, бойковата полиция. Со все веселинмариновски химни и пр. красотии.

Аз пък взех да се ориентирам към анархията на стари години
http://www.youtube.com/watch?v=dvMgwgFat2o&NR=1

Zeiss_optik wrote:Н-е-е-е-е - аз по убеждения съм фалангист. Много по-близък до фашизма, отколкото да анархизма (на лични ти бях пратил един линк). И наистина искам строг ред. Но сънят ми беше, че постъпвам в нашата, бойковата полиция. Со все веселинмариновски химни и пр. красотии.

Ще ти прочета линка днес

Преди два дни сънувах, че имам небивал вертикален отскок както съм си с тази фигура, отидох в Левски и направо ме взеха да играя в първия отбор при мъжете. Правих доста интересни удари в първия метър Това във волейбола, в който се вманичахих последната година-две,

А аз никога не помня какво съм сънувала, освен ако не е някакъв наистина много брутален сън, ще рече кошмар

Като се замисля, за през целия си живот имам спомени точно за два съня, и двата кошмари.

Единия беше как се влача в едни окопи, хванаха ме, и ми пускаха ток в някаква стаичка за мъчения, гадно беше.

А във втория се изживявах като МЪЖ (егати странното усещане беше, няма да кажа какви мисли ми минаваха), и като гладиатор. Някакъв негодник ми разпори корема на арената с някаква сабя и я завъртя гадно в червата ми, пък аз продължих да се влача, и от време на време спирах за да събера червата, дето са изпаднали.

И в двата случая се събудих после с адски болки, дето минаха чак след 10-на петнайсе минути. Но това са ми единствените спомени за сънища. Или не сънувам, или ако сънувам не помня. И аз не знам

Не знам дали съм разказвал това. Едно от най-странните изживявания в живота ми. Беше преди няколко седмици.

Сънувам ужасен кошмар. Предпочитам да не го споделям тук, понеже е твърде гнусен - чак се чудя как подобна гадост се е пръкнала в подсъзнанието ми или каквото отговаря за сънищата. Това не е важно, де, важното е, че заради ужаса се събуждам съвсем рано сутринта - слънцето още не е изгряло. Чувствам се отвратително. Ставам от леглото, обличам се, отивам в банята, измивам се и отивам в кухнята да си направя закуска. Там баща ми седи пред компютъра и пуши цигара. Той тръгва рано за работа, затова е станал още по тъмно. Тук е добре да спомена, че откакто родителите ми отказаха цигарите за около година и през това време никой не пушеше сериозно около мен, цялата ми поносимост към тютюневия дим изчезна. Затова когато продължиха да пушат, се разбрахме просто да го правят само в кухнята, а не в останалите стаи на жилището. А сега и заради отвратителния сън се чувствам отвратително, затова учтиво помолвам баща ми да загаси цигарата. Той го прави, без да каже нищо. Правя си някакви сандвичи, докато си мисля: "Брей, да му се не знае, как така? Това е невъзможно, сигурно сънувам..."
Оказва се, че наистина сънувам. Веднага, щом тази мисъл ми минава през главата, се събуждам отново. Много рязко при това, просто изведнъж отварям очи и виждам, че отново съм в леглото. Вече е доста по-светло. Започвам да се обличам и установявам, че червената лампичка на телевизора в стаята свети. "Добре", викам си, "дявол го взел, тоя телевизор не е включван от година и половина, дори щепселът не е в контакта..."
И отново се събуждам рязко. Вече ми минават разни подозрения из главата, но още не знам какво се случва... Сядам в леглото... Оглеждам се... В малкия библиотечен шкаф са се появили книги, които никой в семейството никога не е купувал...
Поредното рязко събуждане... Точно когато отварям очи, майка ми влиза в стаята, за да ме събуди. Обикновено през уикендите спя до обяд, понеже през седмицата изобщо не мога да се наспя както трябва, но този път бях помолил някой да ме вдигне към осем и половина, за да свърша нещо, не помня какво вече, а и не е важно. Въпросът е, че преди да се вдигна от леглото, няколко пъти я попитах сигурна ли е, че съм се събудил.
Сигурна беше...
От тогава не съм се събуждал така, но кой знае... Може би все още сънувам...

Бтв, изобщо не си правя майтап за нищо от написаното горе. Не знам дали който го чете, ще ми повярва, но да си кажа.

Понякога когато се събуждам имам чуството, че падам.

Strelok wrote:Понякога когато се събуждам имам чуството, че падам.

Мдам... за съжаление тук не мога много да наподобя гласа на Кърт Ръсел в самия край на един от любимите ми филми, но... "Welcome to the human race!"