Ревюто пак стана много дълго - затова накратко: изумително средняшки филм, който не предлага никакъв, ама никакъв аудио-визуален excitement и през по-голямата част от времето, особено пък където надува бузи да е уж зрелищен е пълен провал. Тор изглежда като ЛОТР в сравнение. Недоумявам защо критиците на запад масово го хвалят - единственото разумно обяснение е половината бюджет за подкупи.
И все пак, да пейстна нещо положително, че се опасявам как повечето тук ще харесат филма:
Само две са възможностите, в които има смисъл човек да се занимава със съвременния комиксов филм: 1) или е нърд, който спи с пластмасови реплики на любимите си герои и всяка мисъл за тях го кара изпада в jizz-in-the-pants-mode; или 2) просто иска за 2 часа да изплакне окото с малко фантасмагорична пукотевица. Ако човек е Марвъл-фенбойче и приема присърце всяко приключение на генетично увредените си идоли - First Class е нещо, което вероятно ще го докара до състояние на умопомрачение от щастие, защото във всяка секунда от филма на Матю Вон се случва нещо, а фрийковете видимо се забавляват от играта със свръхспособностите си и рядко изпадат в депресии като кучката Плевел навремето. Ако трябва да изсмуча някакъв сериозен плюс за филма, това трябва да е Джеймс Макавой като младия Чарлз Екзейвиър, който вкарва лъч светлина в пустошта от рециклирани до безобразие (още в Х2) теми за различността и репресията над различните, за проклятието на свръхспособностите и компромисите между желанието да бъдеш специален и да водиш нормален живот. Младият Професор Х във First Class е оксфордчанче, което през деня защитава PhD-та по микробиология, а през нощта се алкохолизира из пъбовете и сваля мадами, като им чете мислите. Няма и помен от контрол-фрийк-поведението с фиксация върху обединението и защитата на неоправданите, което ще се развие по-късно, за сметка на това героят му показва много приятен... fascination от самия феномен на мутирането; а и Макавой през цялото време се държи като анти-комиксов герой - приземен и без маниерничене. Същото може да се каже и за Дженифър Лорънс (която явно не знае какво да прави с кариерата си след Winter's Bone) като Рейвън/Мистик, показваща кротко и ненатрапчиво момичешкото страдание от различността си, без да изпада в кризи, цупене и фръцкане като Ана Пакуин. Братско-сестринските им взаимоотношения с Чарлз, които спокойно можеха да преминат границата и да се превърнат в ром-ком изстъпления с драматичен привкус, са кажи-речи единственото свежо и интересно нещо откъм герои във First Class. И то, защото не са натрапени сценарно, а по-скоро оставени да бъдат акцентирани от добрите актьори.