ShadowDance

Т.е. без спойлери за мен, де, кат най-назад (Ян е ТВЪРДЕ назад, не го броим :р). Та след цялата страница там рекох да отворя в крайна сметка една нова тема за чат с Рол и близнаците.

Ся по въпроса дали Круппе, Пуст или Енви е най-забавният персонаж, мисля, че няма грам съмнение в абсолютната победа на първия. Пуст е абсолютен кретен, вярно, но все пак е твърде психо
Обаче имаше един култов момент когато Фидлър и Ко отиват в храма точно и той първо им се репчи, после става някъв мил и почва пак да си говори сам (дълбоко свободен цитат):

"Kind conversation has been rediscovered and succesfully used! Iskaral Pust has won them all over again!"
All stared at him. After a long silence Mappo coughed.
"The High Priest doesn't see a lot of people".

мега беше, макар че го изцитирах тъпо
Енви също кефи, де, ама не говори олигофренски, which is why...

За най-досаден персонаж Крокус определено е up there, обаче във втората много се позагуби, преотстъпвайки ролята на Дюкър - the ever moaning bitch. Паран също е кретен от класа, но поне не се вяска вече и той толкова често. От третата аз съм за Грънтъл, макар че Майбето наистина е достоен претендент.

Расите - верно концепцията на Имасите е много яка, но аз си оставам devoted Jaghut fan. Щот се кефя на Готос де, не за друго :Р Раест беше голям ръб в единствената досега сцена с него от третата. От Тистетата не съм видял нищичко освен наште си, тъй че те не са особено интересни, а и ми се струват все по-келяви.

Всъщност кат се замисля, лошото на тая тема е, че заради спойлерите не е интересно още да се правят сериозни дискусии.. мизерия. Ама so be it.

Копирам тук това, което постнах в другата тема.

След като препрочетох първите 3 Малазани в разбъркан ред(3, 1, 2 ) изводите са:
Memories of Ice е безспорно най-добрата.
Chain of Dogs се оказа доста скучничко на второ четене и не можа да ме трогне, за разлика от препрочитането на Memories of Ice.
Gardens of the Moon e страхотна, може би по-добра от втората.
И изненадата - Felisin рулира просто. Миналият път ме дразнеше, обаче при препрочитането това ми беше най-интересната сюжетна линия и персонаж.
Iskaral Pust не бил чак толкова дразнещ, даже радва от време на време.
И разбира се, Kruppe просто е недостижимо култов.

Най-досаден безспорно е Карса Орлонг(от четвърта част), баси тъпото добиче. А, и един от пета, забравих му името, безумно досаден.
Gruntle рулира ПЪК!

Мор, кажи какво си чел, да не те оспойлеря.

Круппе определено е култов, но Пуст и Envy си ме кефят. В Midnight Tides пък е фрашкано с разни остроумни типове, но те не ме грабват толкова. Иначе, sapper-ite от DG, както и повечетo Bridgeburner-i са доста забавни.

Duiker и Фелисин мен не ме дразнят много, даже ме кефят доста на моменти, но Майбито, Ток, Паран, Крокус поразвалят отличното впечетление. В МТ верно има много издънки, доста се е поизложил Mr. Erikson.

Съществуват и герои, които хем много кефят, хем на места ми изглеждат абс кретени. Примери - Anomander, Whiskeyjack. Едни такива горди, недостижими... Prekaleno nerealni.

За расите - Chemalle-тата много ме радват, но пък не се знае кой знае колко за тях. От Tiste-tata Liosan и Edur са бая келяви, в Andii ми е надеждата. Иначе, определено Jaghut пред Imass-ите. От малкото прочетено за Форкулите, доста ме дразнят.

Е, стига бе, Ток е най-пичовският главен герой от всички Чел съм докъм една трета от MOI. Roughly допреди обсадата на Капустан.

Чемалетата все пак си остават бозави динозаври

В МТ верно има много издънки, доста се е поизложил Mr. Erikson.

Най-накрая някой да се съгласи с мен за това.

Е, стига бе, Ток е най-пичовският главен герой от всички

Не, че самият той дразни, но все изпада в някакви нелепи ситуации. Скучен ми е, знам ли що...

Пък МТ си е най-слабата от всички. Героите са сдухани, action-ут липсва, цялата магическа система и историяta не е наред. Edur-ите са идиоти. Стискам плаци за 6-а книга.

За най-як герой за мен си остават Крупе, Ток и Туул, следвани плътно от Енви и, колкото и изненадващо да е, Итковиан. Крупе е безспорен, то толковам алоумия накуп просто човек не може да не се хили докато чете, а в трета дори почва да се обърква сам себе си, което просто владее :) Ток е циничен гамен (тука бих добавил нещо, ма ше спойлна на Мор), а Туул е уиърд, че и хумор проявява. Пуст кефеше с няколко проявления като описаното от Мор и подписа на Мат, както и с една-две комичнички ситуации, ама нито трогва, нито е нещо забавен... Енви може да не говори кретенски, обаче е капризно момиченце с благородническо възпитание, държи се като че ли си е в имението с прислугата и просто кефи мултимативно :) А Итковиан просто ми стана симпатичен ей така безпричинно, не мога да си обясня що...

Паран го докарва на изключително смислен персонаж откъм средата на MOI нататък, както и други дразнещи като Грънтъл и мацката му или Хетан. За мен абсолютните върхове досега (аз съм на последната една пета да речем на MOI) са Фелисин и Майбето, които тичкат с едни гърди пред Крокус и *randomly inserted cinical Malazan*. Ми сори, ма не ме кефят. И Уискиджак не ме кефи, въпреки че не дразни поне в трета, ма принципно Ваймс-типажа само самият Ваймс го владее, а цял отряд Ваймсовци просто... ми не струва. Отделно Дюйкер беше досаден наистина, но ролята му си беше правилна и имаше някои изключително стойностни мисли за войната, хората и прочее, които почти ме грабнаха. Всъщност момчето по-скоро не е нацелило правилната сюжетна линия...

За раси аз пък съм си фен на Имасите, щото си ги представям като много живо-изглеждащи зомбита. The arcane undead type, ако ме разбирате. Освен това цялата концепция на загуба, на прах, на... хехе, спомени за леда и прочее... ми кефят ме. Празните черни очи, появяването от праха и разпадането на същия... Освен това излъчват... скорост. Появяват се от нищото за секунда, изчезват пак там пак за толкова, могат да пътуват безкрайно бързо на вятъра и да се манифестват, където има земя :) Супер много ме радват и изобщо не ми пука, че са тъпи зомбита. Освен всичко друго концепцията за цяла раса, която се е превърнала в магическа сила, ми е супер правилна :)
Джагутите тичкат отзаде им естествено (макар че само като идея, дося няма смислен джагут в тая поредица), обаче... ми извинявам се, ама зеленокожи слабовати и високи... ъъъ... хора с много фаланги на пръстите и... ер... бивни :/ Ми не, не ме радват достатъчно просто. Естествено концепцията за ултра мощните безсмъртни протоси-единаци си е супер отвсякъде, обаче просто не могат ме трогнат колкото Имасите. А Готос беше тривиален досадник в единственото си появяване, дори Раест беше по-смислен в първото си, да не говорим за злобния хумор във второто :) Аз все пак искам да видя с... ъъъ... останалите джагути (че не знам Мор точно докъде е стигнал), които са известни, ква ще е хавата :)
Чемалетата са може би най-голямото ми разочарование в тая поредица изобщо, ако не броим това, че така и никой не пожела да изнасили Крокус, а Форкрулите ми приличат твърде много засега по описание на извънземните от "Досиетата Х"... Но Матронката радва, поне докъдето съм стигнал. Като усещане, не че нещо прави...

Бе и мен Имасите много ме кефят в undead формата, но пък тези от преди Ритуала ми се струват доста безинтересни. Джагутите са супер като идея, а и мен си ме кефят споменатите в книгите. Икариум е мултимативно як, а и Готос се очертава интересен, особено предвид ролята му в пета част. Толблакаите нещо не са ми съвсем ясни - откъде са се пръкнали, за какво... От по-младите раси Морант къртят мивки просто. Чемалетата... аз лично имам много идеи за тях и за това ме кефят, вероятно ще ми се разбият илюзиите с времето.

Какво ще кажете за шейпшифтърите? Мен поне ме грабват абсолютно. Не се сещам за по-оригинален вариант във фентъзито. Някъде четох, че и Quick Ben имал Soultaken форма, бтв. Чудя се каква ще е - може би змия, предвид природата му, но пък много непрактично така...

Е те Имасите отпреди ритуала са тъпи хора все пак... В смисъл, нещо като неандерталци или кроманьонци (то разликата по-голяма, отколкото между какадуто и алигатора, ма все пак...).

Тоблакаите са си като хората просто, поне така си мисля. Обикновена раса. Морантите ме радват, освен дето си ги представям като ония старите печки с кюнците, но мен ме израдва концепцията за тях, Баргастите и Имасите :)

И много ясно, че шифтърите владеят. Соултейкъните не толкова, логично, щото са по-тривиални, обаче Дайвърсите са просто убиец :)

"The madness gripping the Soletaken, splitting one into many, giving birth to the D'ivers."

Безкрайно кефещ цитат. ако и да не е изобщо точен. Специално рояците насекоми ме кефеха мулти много. Аз принципно многото твари, драйввани от общ разум, си ги обичам много :) Разбира се Имас-драконката си радваше най-много от шифтърите, обаче мен специално сцената в началото на втора, когато се появи Соултейкънът (така де, Дайвърс, както се разбра накрая) във водата и пуснаха описание на миризмата, а след това Фидлър извика "Soultaken!", просто адски много ме израдва.

Ако сме чели едно и също, мисля, че това за Ben беше спекулация на темата, че имало много души в него, т.е. очевидно пишещият я по-скоро не е бил стигнал до момента с историята на Quickie.

Иначе Морантите и мене ме кефят, а тва тяхното бие малко на Джордан там с айилци, туатанци и намсикво, ама карай Баргастите са по-тъпи ениуей, а проблемът с Тоблакаите е, че щом ги е имало още преди ритуала (поне аз така схванах приказките на човечето с баргасткия дух), не са баш хора.

Е, и разбира се остават симпатичните дебели Трел...

Най-забавни герои - Искарал Пуст, Lady Envy и Tehol/Bugg. Черният хумор на войниците също много ме радва.

Друг любим цитат от Искарал:

'A journey to fabled Tremorlor, where all truths shall converge with the clarity of unsheathed blades and unveiled fangs, where Icarium shall find his lost past, the once possessed fisher-girl shall find what she does not yet know she seeks, where the lad shall find the price of becoming a man, or perhaps not, where the hapless Trell shall do whatever he must, and where a weary sapper shall at least receive his Emperor's blessing, oh yes. Unless, of course,' he added, one finger to his lips, 'Tremorlor is naught but a myth and these quests nothing but hollow artifice.'

Крупе не че е толкова зле, но аз принципно не обичам идиоти говорещи с объркан словоред, за да изглеждат cool. Не ми се струват смешни речите му, а и ме дразни факта, че никой не знае, защо е такъв могъщ тоя кретен дебел.

Интересни герои - Anomander Rake, Icarium&Mappo, Ganoes Paran, Onrack, Quick Ben, Cotillion, Seren Pedac etc
Раси - T'lan Imass много ме кефят, самата дума Bonecaster просто звучи чудесно, също и Tiste Andii, колкото и принципно да бият на елфи уж. Концепцията за D'vers e култова.

Тоблакаите са си като хората просто, поне така си мисля. Обикновена раса.

Много си далеч от истината, ама карай.

Следва да се спомене, че препрочитането на тия книжки е може би още по-яко от първото четене, защо толкова много работи се изясняват чак в някой следващите томове, а вторият път четеш и си викаш "А , ето какво значела цялата работа".
Фелисин и на първо, и на второ четене дразни, макар че в четвърта част се пооправя донякъде. The Mhybe и Crokus също ме изнервят и така и не открих причината за всеобщото прехлаване по Итковиан.

Мда, бтв, и аз съм фен на Cotillion. Значително по-радващ от онова психо Shadowthrone. А иначе верно би трябвало вече да се поразбере втф е Круппе все пак.

Тъй като съм чел само книга и половина, засега Крупе най-радва, след това Quick Ben и Anomander Rake/ Whiskeyjack. За расите пък нищо не мога да кажа, защото така и не ги разбрах тея животни. Според мен един от минусите на Ериксон е малкото описания точно на расите, той си пише все едно ние знаем цялата история и култура на света:) Там онея драконите от луната бяха май яки, и тези дето се превръщаха...

As a matter of fact, досега не съм виждал друга книга с толкова пълно и цветно описание на раси и култури и то всичките оригинални, а не някви елфоджуджешки бози. А и е доста по-идейно да се разказват нещата в движение. Това че те хвърлят направо в действието, все едно знаеш всичко, е факт и наистина леко фрустриращ, но пак може да се спори доколко е лош похват.

Какви дракони от луната, though?

Драконите, дето живеят в Moon's Spawn, има предвид.
Бтв, Морантите и Баргастите (че и Имасите с тях) не биха могли да са по-далеч от айилците честно казано :) В смисъл, тия са къде-къде по-живи и идейни, кво като пак са части от едно и също?
Виж, симпатичните дебели Трели са малко в синьото, признавам...

Мат, ае стига с това "Ще видите като стигнете дотам". Spоiler free включва и дразнещи коментари от сорта на "Знам, ма няма да кажа" все пак. Обаче с тия интересни Икариум и Мапо просто уби сяква риба честно казано. Интересни ми бяха до средата на втора. После, когато се разбра къв му е проблемът на Икариум, тотално забозяха. Пък аз на Котийон не съм му фен изобщо. Дразни ме всецяло, Шадоутрон може да е психо, ама поне има *някаква* концепция, докато тоя е тотално безличен с една-две яки реплики и дотам.
Прочее, прехласването по Итковиан поне в тая компания си е само мое, друг не му се радва.

Аз откак се разкри хавата с Керули (ок, не казвам, не казвам, трая си, гроб съм...) започнах да има мнекои подозрения за Крупе, които сто на сто са погрешни, ма си ме радват ениуей :)

И си е факт, че описанието на расите е много плътно, Луз, просто не си чел достатъчно предполагам. Честно казано мен хвърлянето в центъра на мелето, ако и объркващо в началото, ми е винаги било много по-приятно от дразнещите лекции в стил таблици и речници. Докато четях първа книга непрекъснато отварях отзад и отпред, за да си обяснявам кой къв е и за кво се бори, обаче от едно време нататък свикваш и наистина ставаш част от света, което не би било възможно, ако всичко се обясняваше накуп някъде.