Еврокон 2016

Футурология и технология

Random

От панелите, посветени по-скоро на научната част от научната фантастика, посетихме три. Първият беше озаглавен красноречиво: Къде са извънземните? В него ставаше дума за пословичния парадокс на Ферми, а именно: защо все още не сме осъществили контакт с извънземен разум, предвид че според уравнението на Дрейк вероятността да съществуват чуждоземни цивилизации е висока? Модерираше Julie Nováková, чешки автор на научна фантастика, а гости бяха Jonathan Cowie, биолог и популяризатор на науката, и Ian Whates, писател и издател. Панелът беше умерено интересен, една от по-запомнящите се реплики гласеше, че най-забележителният ефект от парадокса на Ферми е да даде повод за писане на толкова много фантасти. Панелистите явно споделяха мнението, че извънземен разум по-скоро съществува, а отговорите на парадокса, разбира се, могат да са какви ли не. Като да речем аргументът с “космическата детска градина”: технологично и морално напредналите раси умишлено не влизат в контакт с онези в начален етап на развитие, за да не повлияят именно на този път на израстване (идея, разгледана от мнозина фантасти, като Иън М. Бенкс, братя Стругацки и т.н.). Споменато беше ново, тепърво прохождащо поле на изследване, чиято цел е да определи биологичните универсалии и характеристики на живота, който би могъл да се зароди на планети с различни условия – определено идея, която търпи разработване от гледна точка на научната фантастика (все още няма научнопопулярен текст по темата, но пък има учебник за университетски курсове).

Моридин и Килуа с испанската корица на „Песен за огън и лед“

Другият научно-технологично ориентиран панел беше със заглавие Провалите на футурологията (Radoslaw Kot, Brian Nisbet, Salvador Bayarri, Charles Stross) и лично за мен беше далеч по-интересен. Основната теза, около която се обединиха гостите, е нещо, което като че ли важи не само за футурологията, но и за научната фантастика: предвиждането на бъдещето е занимание, което е неизбежно натоварено с политически смисъл. Винаги е важно да се задава въпросът кой печели от конкретните прогнози и от чия гледна точка се правят те (Чарлз Строс спомена, например, че The Handmaid’s Tale на Маргарет Атууд не е дистопия, а е наръчник, ако читателската публика са американските политици). Гледната точка на потребителите, на производителите, както и на агентите извън конкретна система, може често да обясни въпросните провали на футуролозите: например провалът на широко рекламираните очила Google Glass се корени в нещо съвсем просто – човешката психология и инстинктивната негативна реакция срещу ранните потребители на продукта, наричани на галено glassholes. Интересна дискусия се оформи около Интернет на вещите и все по-притеснителните напоследък DDoS атаки, които според панелистите скоро ще започнат проби за изключване не на сайтове, а на цели държави (и изобщо, какво правим, когато хардуеърът стане много евтин, софтуеърът е много калпав, китайците градят огромни ботнетове от свързани чайници с умни чипове, а някой хитър хакер измисли как най-лесно да хакне Боинг 747 през системата за гледане на филми на самолета?). Проницателна прогноза пък направи Чарли Строс, според когото суператлетите на бъдещето ще бъдат геймърите, които благодарение на виртуалната и усилената реалност ще се превърнат в изключително скъпоплатени и акробатични jock-ове.

Moridin

Една от шегичките на лектора

Третият панел, за Навигацията в пространството и времето, воден от Jordi José, шеф на катедрата по физика в Политехническия университет на Каталуня, обещаваше да е дълбоко навлизане в дебрите на червеевите дупки, пътуването във времето и т.н. интересности, но всъщност се оказа огромен хейт-фест по научно-фантастичните филми. Да, правилно сте прочели, Жорди прекара едни безкрайно забавни 45 минути да обяснява колко са зле авторите на горе-долу всяка сай-фай продукция от Аватар до Марсианецът, като специална доза присмех беше запазил за Армагедон. Да, лекцията не беше каквото очаквах, но ми осигури без съмнение най-приятното прекарване на целия фестивал!

Научните лекции и дискусии определено бяха силно ангажиращи и идеално попадаха в таргета си на камарите нърдове, които по подразбиране идват на Еврокон, като основният повод за ядосване беше това, че не можахме да посетим повече от тях, например много интересното предложение за ДНК секвенции Отвъд Джурасик Парк, лекцията за космическата колонизация и тази за колективното несъзнавано.