Еврокон 2016

Европа и фантастиката

Moridin

За българските почитатели Еврокон доста често е синоним на наградите, които европейската фантастична асоциация ESFS раздава ежегодно на най-заслужилите номинации сред европейските държави, или поне на най-дипломатичните сред тях.

Част от програмата на Еврокон беше посветена на тези т.нар. ESFS business meetings, на които всъщност протичаше гласуването на наградите. Макар ESFS да е официалният патрон на всички конове, огромната част от публиката изобщо няма интерес към самите награди. Може би заради това и срещите по гласуванията и обсъжданията им бяха изнесени чак в мазето на хотела на конвенцията, бяха доста слабо посетени и на всичкото отгоре се засичаха с много интересни панели от реалната програма. Какво да се прави – това си е работа само за най-големите нърдове.

Поради драмите с последното издание на българските Национални фантастични награди, които в момента осъществяват и номинациите за Еврокон, българската страна нямаше официални представители за номинациите. Обикновено един или двама ентусиасти поемат тази роля, събират някак средства и отиват да представят родното творчество с благословията на фендъма. Тази година това не се случи и на практика аз се оказах единственият с някакво желание да свърши тази задача и на мястото на събитието. Правилата за презентация са доста строги – всеки делегат има три минути да представи номинациите си.

Евроконският паспорт

Повечето избират между два подхода – или да минат на бързо през всички, разчитайки на визуален ефект, или да разкажат в дълбочина за няколко. За мен по-смислен беше вторият вариант и се съсредоточих върху трите номинации, за които можех да говоря най-добре или имаха шансове. Представянето ми беше оценено доста положително, макар че в крайна сметка България не спечели нито една награда, освен разбира се окуражителната награда за млад автор, която отиде при Мария Гюзелева за Нощта на скорпиона. За съжаление това е по-скоро нормата. Форматът на наградите е донякъде проблемен и много зависи не толкова от качество или добро представяне (за три минути…), колкото от вечеринки с останалите участници и дипломация – за съжаление не сред моите силни страни, а и като цяло едва ли най-продуктивният модел за оценяване. По тази тема може много да се говори, но това, което ми направи силно впечатление, беше, че гласуването наистина е в малък състав – поне една трета от държавите не са представени изобщо, а част от присъстващите много се затрудняват да презентират или правят проформа представяния и на практика с малко повече подготовка и финансирано от общността изпращане на специални делегати, България би могла да постигне добри резултати. Това е една от темите, които според мен е важно да се обсъдят на срещите-дебати, които в момента няколко хора опитваме да организираме, за да начертаем някаква посока за действие занапред. Последното интересно нещо на “бизнес срещите” беше приемането на леко променени правила за бъдещите Еврокони, най-вече в това, че годишните награди вече се присъждат на творба, а не на автор.

Извън наградите и гласуването им, европейските дела във фантастиката бяха обсъдени на няколко панела като част от програмата. За съжаление поради съвпаденията в програмата, не успях да хвана Мястото на европейската фантастика в световен мащаб с Алиет де Бодар и Европейският фендъм с носителката на TAFF Нина Хорват, безспорно два интересни панела, които си поставям за задача да изгледам постфактум.

Съсредоточих се върху най-интересния на заглавие панел, а именно Как да промотираме европейската фантастика с широк набор участници. За съжаление модераторът, португалският автор Луиш Силва, беше стряскащо неподходящ за ролята и вкара публиката в режим на дълбок сън, от който успяваха да я събудят само гръмките включвания на румънския фен Каталин Бадя-Геракостя, защитил дисертация върху фантастика в родината си с грант от британската фантастична асоциация. Човекът всъщност разви интересни идеи и стана ясно, че румънската общност е подобна на българската в трудностите още на ниво вътрешно промотиране на фантастика и разбирателство във фендъма – същите проблеми са се наблюдавали съвсем наскоро и при техните вътрешни популяризиращи награди. Всъщност това беше обединяваща тема за панела и дори гостенката от Канада потвърди същото и на техен терен, което прозвуча странно успокоително. Сред интересните предложения на румънеца бяха от една страна по-малко романтичен и по-професионален (=платен) подход към промотирането на фантастика в Европа, както и анонимни номинации за Еврокон (творбите да са на английски, при въпрос от публиката предложи, за да няма караници, да са на латински! – след което направи интересното наблюдение, че китайският ще става все по-популярен в световната фантастика – сигурно и вие сте чели Нийл Геймън по въпроса).

Лесно се вижда скуката на панелистите

Друга идея, която се поднесе от финалндката Магдалена Хай на тема безпроблемни вътрешни награди, беше ротация на журита. Смислено беше включването на Джеймс Уомак, който заедно с жена си издава New Weird на испански и превеждат много съветска и руска фантастика – той сподели интересни мисли за възприемането на източноевропейски неща в Западна Европа. Финалът на дискусията беше посветен на антологиите, като метод за популяризиране на фантастика и на родна почва, и в чужбина – донякъде като артефакт от занижената концентрация на съвременния човек, донякъде заради тематичните подборки, които винаги будят интерес. Между другото, с Библиотека Хипертекст малко или много следваме тази философия и смятаме, че представянето на млади автори първо в кратката форма като начин за утвърждаване на име пред бъдещи издатели, е ключово за развитието на писателската среда. Друг класически похват, за който се дадоха примери, бяха двуезичните издания и всъщност Еврокон 2016 мина и под звездата на триезичното издание на важния за каталунската фантастика роман Mecanoscrit.

Завършвам тази секция с надеждата, че можем много да се поучим от чуждия опит и да не откриваме колелото, да не говорим, че в България има изключително силни и дълготрайни традиции в развитието на фендъма. Силно се надявам, че с малко по-добре посетени фестивали, с малко повече поводи за дискусии за фантастиката и с малко по-организиран подход към финансиране и популяризиране бихме могли да постигнем много по-задружен фендъм и много по-плодотворна среда за писане на фантастика.