Еврокон 2016

Интервютата

Moridin

Голямото име на Еврокон 2016 със сигурност беше Брандън Сандерсън! На него бяха посветени цели две интервюта, малко преди фестивала бяха издали специално няколко нови негови книги (графичната новела White Sand изглежда страхотно), а на опашката за автографи вашите скромни кореспонденти прекараха цифром и словом 4 (ЧЕТИРИ) часа! Това похарчено време от нашата отлитаща младост беше донякъде оправдано с мотаенето из прекрасната и култова книжарница Gigamesh и с гледките на много нърди косплей, който цареше из опашката, но от другата страна тежеше фактът, че само ден по-късно се чакаше не повече от десет минути за автографите!

Моридин и Килуа с Брандън!

Брандън Сандерсън ме изненада изключително приятно! На живо е внимателен и отзивчив и се оказа, че на нас е подписал първата си българска книга (или поне така каза)! В интервютата се показа много опитен, говореше на доста разнообразни теми и успяваше да се справи с безкрайно некадърните водещи и преводачи. Следва въздълго резюме на по-интересното от двете му изяви, но имаше толкова много ценни моменти, че силно препоръчвам да изгледате видеотата и сами, определено си струват.

Образи на опашката

Както може да се очаква на едно интервю, откриващите теми бяха свързани с еволюцията на Брандън като писател. Той сподели, че като малък не е обичал да чете и внезапно се е запалил и по четенето, и по фантастиката чак като тийнеджър, от романа Dragonsbane (и пищната дама на тогавашната му корица). Скоро след това започнал първата си книга… Оттогава до наши дни прогресът е видим във всички аспекти от писането му, като една конкретна фасета от казаното се е запечатала в съзнанието ми – че истинският пробив Брандън е направил, когато започнал да гледа на персонажите като протагонисти на собствените си истории, а не като на роли, които трябва да запълнят основната сюжетна линия. И наистина, хората не са една роля в живота – те имат много, и да пренесеш това на белия лист наистина вече те приближава към смислените модели на писане. Друга много интересна теза беше, че сюжетите в литературата вече са разказани, но работата не е в събитията, а в това как героите им реагират. По подобен начин нашите животи са малко или много подобни, основните случки в тях са малко или много еднакви, но детайли и психологическите преживявания на нас като уникални личности, правят и събитията, през които минаваме, уникални. Това е важният урок, който Брандън държеше да предаде на начинаещите писатели – и много ми допадна активното му желание да споделя “тайните от кухнята”.

The Cosmere

Разбира се двата най-важни въпроса, които всеки негов фен си умира да пита, няма как да са различни от: (1) как успява да пише толкова бързо? (2) какво по дяволите е The Cosmere? На втория въпрос беше посветено цялото второ интервю, но Брандън сподели че отдавна е пленен от идеята за герои, които скитат между различните книги, подобно на тези на Стивън Кинг и Азимов. Според него обаче те са добавили мултивселената си като късен бонус към произведенията, докато той е тръгнал от самото начало с тази мисъл. Въпреки това Сандерсън е уверен, че романите му не изискват някакво хронологично четене или предварително запознаване с Cosmere – той само добавя втори слой за хората, които имат желание да навлязат в него, докато книгите спокойно могат да се четат и самостоятелно.

Що се отнася до бързото писане, основен виновник се оказа майка му, благодарение на която е успял да сдобие много добри навици и подреденост от най-ранна възраст, и както се изрази, сега е “полу-писател, полу-счетоводител”. На границата на комичното прозвуча признанието му, че когато втората част на Ритматистът не е потръгнала, той е трябвало да я отложи за доста дълго, тъй като вече не се вписвала в графика му за останалите книги.

На крачка от края на чакането! Кадри от книжарница Gigamesh.

Може би най-ценните участъци от двете интервюта касаеха размислите на Сандерсън за фантастиката. Силата на жанра според него е в представянето на важни и радикални теми в контекста на завладяващи въображението сетинги – което хумористично сравни със смутитата от сладолед и спанак, които жена му прави на децата, за да могат да ядат зелено. Причината класическите фантастики да се четат и след петдесет години е в нежеланието на SFF жанра да котка читателите си и да дава лесни решения. Една от любимите теми на Сандерсън е тази за силите и ограниченията, която той разви с интересни примери като Супермен, преди да се върне на собствената си поредица Възмездителите, която под покривката на young adult сетинга си работи върху това как липсата на ограничения покварява. Завършвам този абзац с най-интересната за мен част – коментарите му по така нареченото sci-fantasy, т.е. силно научния подход на Сандерсън в описването на магически системи. Въпреки че мина през личното си очарование от химията, той се съсредоточи в по-широк аспект върху основаното на по-строги “правила” фентъзи като форма на реакция на неговото поколение писатели към предхождащото ги, като естествена прогресия на жанра в посока на комбиниране на научното с мистичното – пример с Патрик Ротфъс и ясно отличимата “научна” от “мистична” магия в лицето на рецептите и на именоването съответно. Сподели, че му е много интересно какво ще предложи следващото поколение като реплика.

Като последен акорд от двете интервюта няма как да не спомена и коментарите на Сандерсън по наскоро обявената сделка с китайското студио DMG за поредица филми по вселената Cosmere – новина, която предизвика голям интерес. Брандън уточни, че той не иска да е продуцент на филми, а писател – и това е всичко, което иска да прави, – но че идеята за филми го вдъхновява много и е търсил доста, докато намери някой, който да изглежда достатъчно запален от мултивселената му. Няма да е много въвлечен, но всичко ще минава през него. Не знам за вас, но и без да съм фен на романите му, си признавам, че нямам търпение да видя какво ще произведат DMG.

Интервюто на Сандерсън

Накрая на появите си Сандерсън благодари на всички фенове за любовта към него, каза, че винаги ще обръща внимание на хората, които са дошли специално заради него и че се чувства длъжен към тях за търпението и подкрепата. Достойни думи, подкрепени от над хилядата подписа, които раздаде в Барселона. А дано го видим някой ден и на родна земя!

Random

За съжаление не можахме да изслушаме цялото интервю с Ричард Морган, който беше сред по-интересните почетни гости на фестивала (ето и едно по-старичко интервю с него специално за ShadowDance). Разговорът с него беше вълнуващ най-вече като прозорец към съзнанието на един активно пишещ и среднопопулярен автор с опит в повече от една медия.

Рандъм с Ричард Морган и Адам Робъртс

Морган е започнал да пише от гняв, както сам се изрази той. След четиринадесетгодишна кариера на преподавател по английски език явно в един момент му е била нужна клапа за отпускане на насъбраното напрежение в класната стая, и бам – “Такеши Ковач се изля от мен… тъмна, лепнеща гадна работа”. Закупуването на правата за адаптация на поредицата от голямо американско студио позволява на Морган да пише и да експериментира. Авторът е съвсем откровен, че за него финансовото благосъстояние е далеч по-важно от всякакви награди, академични признания и т.н. На някои това може да оставя по-скоро негативно впечатление; при мен беше точно обратното – Морган е изключително прям и прагматичен човек, личи си, че обича работата си, и свободата да я практикува без притеснения явно е важна за него. Подобна искреност заслужава адмирации. Слушайки го, човек остава с впечатление, че може би именно заради тази директност е успял да пробие професионално и в други сфери като гейм дизайна и писането на комикси.

По отношение на занаята, Морган сподели, че вече му е трудно да пише всеки ден и че едно от най-важните умения на писателя е да може да се самозалъгва в дългите месеци на работния процес, a на въпроса дали е станал по-добър писател с времето отговори утвърдително. Даде пример с това, че в момента препрочита Суперкомандос с оглед предстоящия сериал по Netflix и често притръпва заради това и онова изречение. Дали всичките му романи се развиват тайно в една и съща вселена (която хипотеза явно вълнуваше интервюиращата)? Не – Market Forces няма нищо общо с поредицата за Такеши Ковач, Вариант 13 също е самостоятелен роман (но следващият роман на Морган ще е в тази вселена).

Морган на панела за комиксите

Любимата собствена книга на автора е именно Вариант 13, тъй като според самия него е вложил най-много мислене в нея, за разлика от предишните си романи, които сякаш са се изляли от него. Все пак, Морган призна, че в книгите си не опитва да предлага решения на социалните проблеми, които очертава (и срещу които явно се гневи). Той неколкократно повтори (тук, а и в други от участията си), че обича сцените, в които насилието е централен мотив, и че му се струва егоистично да превръща героите си в нещо, което няма как да бъдат, тъй като те самите са част от проблема. Социалната промяна е бавна и постепенна; за сметка на това, внезапната и честа промяна, която насилствените сцени носят със себе си, е по-интересна от чисто повествователна гледна точка. Тук разговорът преля към вижданията на Морган относно феминизма. Позицията му е най-общо казано тази на есенциалист, т.е. разликите между мъжете и жените от генетична гледна точка са сериозни и това трябва да бъде възприето като базова истина; по-добре да признаем лошите новини и да търсим решения в материалните практики, свързани с тези разлики, вместо да се опитваме да генерализираме всичко.

Тук, за съжаление, се наложи да изхвърчим за друго събитие, но лично на мен срещите с Морган ми оставиха силно позитивно усещане и смятам да попълня читателското си неведение по отношение на творчеството му.