Games as Art
Moderator: AlDim
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Аз също съм от лагера, че игрите са изкуство, и всъщност почти изцяло споделям позицията на Скърдж - завършеността на едно човешко творение, посланието, което носи, чувствата, които носи, не могат да бъдат нарушени от интерактивността. Всъщност възприемането на изкуството е ОСНОВОПОЛАГАЩО, за да бъде то изобщо сметнато за изкуство (вкл. по дадените от Коруин дефиниции се вижда, че оценителят на изкуството трябва да го възприеме като такова, по дадените критерии, защото те не са обективни и физически), а начинът на възприемане на игрите се допълва много от интерактивността.
Както каза АлДим, "играенето" от играча, не променя играта по никакъв начин, нито променя нещо, което да я прави изкуство. Напротив, двата елемента са взаимосвързани - интерактивността е именно начинът на играта да стигне до реципиента си и това е съвсем различен начин от този просто да наблюдаваш нещо. От тази гледна точка съм дори склонен да се съглася с мнението, че играта може да инкорпорира останалите видове изкуство (поне част от тях), като осигурява някакво възприемане чрез тях (визуално, слухово, чрез сюжет, или текст), като допълва това възприемане с възприемането, дадено от интеракцията (напр. страх, усещане за мощ - неща, които играта не ти дава визуално или слухово директно, те влияят леко и косвено, а тези усещания получаваш основно от геймплея).
За мен списъкът от игри би трябвало даже да бъде разширен, тези, които сте дали (поне които аз знам от тях) не са игри-изкуство, а са игрите, които най-много се доближават до останалите изкуства (особено Сиберия). А те са си самобитен тип изкуство. Игра, която ултимативно постига своята цел на някакво послание и въздейства върху възприятията ти по (както вече бе казано) недиректен начин (т.е. създава в теб чувства, различни от наблюдението и на това, което е), заслужава да бъде наречена изкуство.
Както каза АлДим, "играенето" от играча, не променя играта по никакъв начин, нито променя нещо, което да я прави изкуство. Напротив, двата елемента са взаимосвързани - интерактивността е именно начинът на играта да стигне до реципиента си и това е съвсем различен начин от този просто да наблюдаваш нещо. От тази гледна точка съм дори склонен да се съглася с мнението, че играта може да инкорпорира останалите видове изкуство (поне част от тях), като осигурява някакво възприемане чрез тях (визуално, слухово, чрез сюжет, или текст), като допълва това възприемане с възприемането, дадено от интеракцията (напр. страх, усещане за мощ - неща, които играта не ти дава визуално или слухово директно, те влияят леко и косвено, а тези усещания получаваш основно от геймплея).
За мен списъкът от игри би трябвало даже да бъде разширен, тези, които сте дали (поне които аз знам от тях) не са игри-изкуство, а са игрите, които най-много се доближават до останалите изкуства (особено Сиберия). А те са си самобитен тип изкуство. Игра, която ултимативно постига своята цел на някакво послание и въздейства върху възприятията ти по (както вече бе казано) недиректен начин (т.е. създава в теб чувства, различни от наблюдението и на това, което е), заслужава да бъде наречена изкуство.
This is it. Ground zero.
Shadow of the Colossus е изключително artsy (понятие, което според мен може много добре да се асоциира с филмовата му вариация) игра, if I've ever seen one. 
И много други има. Okami, Viewtiful Joe, Katamari, Bioshock, Space Giraffe. Но това, разбира се, са неща, които малко или много умишлено се стремят към това да са изкуство. Има безброй игри, които пак го заслужават определението, без целенасочено го търсят.

И много други има. Okami, Viewtiful Joe, Katamari, Bioshock, Space Giraffe. Но това, разбира се, са неща, които малко или много умишлено се стремят към това да са изкуство. Има безброй игри, които пак го заслужават определението, без целенасочено го търсят.
Изкуство са, разбира се - сами по себе си - но са си в самостоятелната отделна "интерактивна" категория, където точно взаимодействието с играча е обект на изкусност.
Иначе, както стана въпрос, точно интерактивността им пречи да са пълноценно наративно изкуство. Не са и визуално или музикално - така че кво остава?
Иначе, както стана въпрос, точно интерактивността им пречи да са пълноценно наративно изкуство. Не са и визуално или музикално - така че кво остава?
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Булшит. В доста игри въпросната "наративност" е на заден план, но относно аудио-визуалното оформление си изключително заблуден.shayhiri wrote:Иначе, както стана въпрос, точно интерактивността им пречи да са пълноценно наративно изкуство. Не са и визуално или музикално - така че кво остава?
И мисля вече се разбрахме, че игрите са съвкупност от различни елементи, която е много повече от сбора им.

Има игри със сюжет - при това бе лош. Интерактивноста
често пречи, но има ОГРОМНИЯТ потенциал да помага - например когато играчът има възожността да прави реални морални избори пак ще си говорим. И най-тъпото изказване - че нямали визия и музика - май наистина не си преминал фазата на текстовите куестове.
Според мен игрите могат да бъдат изкуство. Имат всички предимства на филмовото, с още едно - интерактивността.
често пречи, но има ОГРОМНИЯТ потенциал да помага - например когато играчът има възожността да прави реални морални избори пак ще си говорим. И най-тъпото изказване - че нямали визия и музика - май наистина не си преминал фазата на текстовите куестове.
Според мен игрите могат да бъдат изкуство. Имат всички предимства на филмовото, с още едно - интерактивността.
"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."
Не ме разбрахте.
Наративни изкуства: литература, театър, кино
Визуални: изобразително изкуство и т.н.
Музикални: ъ-ъ, музика
В коя от горните категории влизат игрите? Колкото и да се жалвате - в никоя. Но интерактивността, сама по себе си, е изкуство. Със свои си правила и изисквания.
Какво ви кара да смятате, че изобщо съм играл текстови куестове?
Наративни изкуства: литература, театър, кино
Визуални: изобразително изкуство и т.н.
Музикални: ъ-ъ, музика
В коя от горните категории влизат игрите? Колкото и да се жалвате - в никоя. Но интерактивността, сама по себе си, е изкуство. Със свои си правила и изисквания.
Какво ви кара да смятате, че изобщо съм играл текстови куестове?

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Защото осезаемата интерактивност е*ава макята на всяка стойностна история.
Казвам го от личен 16-годишен професионален опит (с писане на романи, правене на игри и писане на книги-игри
). Или едното, или другото. Ако авторът иска да разказва история, захваща се с наративно изкуство. Ако иска да прави игра - гради интерактивност.


passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Много от игрите включват в себе си и наративно, и визуално, и музикално изкуство, също като филмите. С добавена интерактивност. По какъв начин трябва да ти го кажем, за да зацепиш?

Колко от тях си изиграл?
Който изключва четенето и игрането, нали?16-годишен професионален опит (с писане на романи, правене на игри и писане на книги-игри

Vampire: Bloodlines, Deus Ex, Dreamfall, Grim Fandango, Little Big Adventure и Twinsen's Odyssey, Psychonauts (с награда от BAFTA за история бтв), Planescape Torment, Knights of the Old Republic, Anachronox, Soul Reaver (и цялата Blood Omen поредица), Omikron, Max Payne, Starcraft, Homeworld, Descent Freespace, Freelancer, Fahrenheit...Защото осезаемата интерактивност е*ава макята на всяка стойностна история
Колко от тях си изиграл?
Прочети си пак цитата. Някои игри могат да включват квито си искат елементи, но смисълът на съществуването на всички игри е интерактивността (правила, цел и т.н.). Която ни най-малко не е добавена.Много от игрите включват в себе си и наративно, и визуално, и музикално изкуство, също като филмите. С добавена интерактивност. По какъв начин трябва да ти го кажем, за да зацепиш?


Филмът не може без история. Тя му е смисълът. Затова е наративно изкуство. Играта не само че може, ами и й е противопоказна до степен.
Пак питам какво изкуство е играта: наративно, визуално или музикално? (За мен е в четвърта категория: интерактивно. Като може да включва елементи от останалите три, точно както наративният филм използва визуални и музикални средства.) Ако ще спорите, направете си труда да потърсите стойностен отговор.
Не, но е несравнимо по-ценен, очевидно.AlDim wrote:Който изключва четенето и игрането, нали?16-годишен професионален опит (с писане на романи, правене на игри и писане на книги-игри

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Може и още как. Има колкото искаш експерименти в тази насока. Може и без звук бтв. Единственият незаменим елемент е движещият се образ. Също както в игрите - интерактивността.Филмът не може без история. Тя му е смисълът.
Иначе няма какво да ми извърташ думите с "безмилостна логика". Просто обясних спецификата на игрите, базирани на филмовия модел (които са мнозинство в момента, между другото). Нищо повече, нищо по-малко. Пък това, че историята е противопоказна е абсурд. Не е задължителна за доставяне на удоволствие на играча, но определено допринася много, когато я има и е качествена.
Но дори да няма нищо "наративно", мога да ти дам пример с Lumines, който съвсем определено си е и геймплейно, и аудио-визуално изкуство в естеството си на зарибяващ музикален пъзел с менящи се скинове.
Брато, писал си точно една долу-горе качествена книга-игра и то не сам.Не, но е несравнимо по-ценен, очевидно.
Но с нетърпение чакам да чуя по какви игри си работил, при положение, че до този момент в България са се правили почти единствено стратегии и то със сюжети вариращи от дебилни до наивни.
Иначе нищо не изгражда по-добра представа за нещата от ИГРАЕНЕТО на игри, колкото и да ти се иска да е другояче. Както и ЧЕТЕНЕТО на книги, когато става въпрос за книжна и езикова култура, но това е друга тема...
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9062
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Сега се опитваш да се правиш на комик?shayhiri wrote:
Филмът не може без история. Тя му е смисълът. Затова е наративно изкуство. Играта не само че може, ами и й е противопоказна до степен.
Само 3 думи
Un Chien Andalou
Бтв - да делиш изкуствата на видове означава да ги ограничаваш. Всяко изразно средство може да бъде изкуство стига да преминава през сетивата и да въздейства на емоциите. И почти няма значение на коя коямбинация от сетива въздейства - стига да предлага нещо повече от сетивни въприятие. Ултимативното изкуство би трбвало да може да реализирано чрез вируалната реалност която да може да повлие на всички сетива едновременно, за да разберем как звучи жълтото и как е на вкус 9тата симфония на Бетовен.
Игрите са изкуство - защото изигравайки Shadow Of The Colossus ти се чувстваш като преминал през месомелачка - смазан и емоционално изтощен. А преминавайки през великите куестове на Лукас Артс си зареден с весело настроение за седмици. Защото те ти въздействат.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Е, ако изиграеш Grim Fandango - по-скоро меланхолично шашнат и разчувстванА преминавайки през великите куестове на Лукас Артс си зареден с весело настроение за седмици. Защото те ти въздействат.

Но ще ви кажа какво е изкуство - могъщественото меле в прохода на снежното ниво в Serious Sam: The Second Encounter на фона на метъл версия на Jingle Bells. Изкуство, което те прави ей така:

Пак ли почна с тия фантазии?Филмът не може без история. Тя му е смисълът. Затова е наративно изкуство.

Единственото нещо, без което не може един филм, е визуалната част - затова в основата си е визуално изкуство.
Интересно какви и колко компютърни игри е играл наш Шайхири, че се изказва толкова авторитетно.

Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests