Games as Art

Всичко, което ви вълнува около голфа, бингото и стрип-покера...

Moderator: AlDim

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19290
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Fri Oct 19, 2007 11:23 pm

Аз също съм от лагера, че игрите са изкуство, и всъщност почти изцяло споделям позицията на Скърдж - завършеността на едно човешко творение, посланието, което носи, чувствата, които носи, не могат да бъдат нарушени от интерактивността. Всъщност възприемането на изкуството е ОСНОВОПОЛАГАЩО, за да бъде то изобщо сметнато за изкуство (вкл. по дадените от Коруин дефиниции се вижда, че оценителят на изкуството трябва да го възприеме като такова, по дадените критерии, защото те не са обективни и физически), а начинът на възприемане на игрите се допълва много от интерактивността.

Както каза АлДим, "играенето" от играча, не променя играта по никакъв начин, нито променя нещо, което да я прави изкуство. Напротив, двата елемента са взаимосвързани - интерактивността е именно начинът на играта да стигне до реципиента си и това е съвсем различен начин от този просто да наблюдаваш нещо. От тази гледна точка съм дори склонен да се съглася с мнението, че играта може да инкорпорира останалите видове изкуство (поне част от тях), като осигурява някакво възприемане чрез тях (визуално, слухово, чрез сюжет, или текст), като допълва това възприемане с възприемането, дадено от интеракцията (напр. страх, усещане за мощ - неща, които играта не ти дава визуално или слухово директно, те влияят леко и косвено, а тези усещания получаваш основно от геймплея).

За мен списъкът от игри би трябвало даже да бъде разширен, тези, които сте дали (поне които аз знам от тях) не са игри-изкуство, а са игрите, които най-много се доближават до останалите изкуства (особено Сиберия). А те са си самобитен тип изкуство. Игра, която ултимативно постига своята цел на някакво послание и въздейства върху възприятията ти по (както вече бе казано) недиректен начин (т.е. създава в теб чувства, различни от наблюдението и на това, което е), заслужава да бъде наречена изкуство.
This is it. Ground zero.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Fri Oct 19, 2007 11:52 pm

Shadow of the Colossus е изключително artsy (понятие, което според мен може много добре да се асоциира с филмовата му вариация) игра, if I've ever seen one. :)
И много други има. Okami, Viewtiful Joe, Katamari, Bioshock, Space Giraffe. Но това, разбира се, са неща, които малко или много умишлено се стремят към това да са изкуство. Има безброй игри, които пак го заслужават определението, без целенасочено го търсят.

User avatar
shayhiri
Elder God
Posts: 6111
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:15 pm

Post by shayhiri » Sat Oct 20, 2007 1:17 am

Изкуство са, разбира се - сами по себе си - но са си в самостоятелната отделна "интерактивна" категория, където точно взаимодействието с играча е обект на изкусност.

Иначе, както стана въпрос, точно интерактивността им пречи да са пълноценно наративно изкуство. Не са и визуално или музикално - така че кво остава?
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Sat Oct 20, 2007 1:40 am

shayhiri wrote:Иначе, както стана въпрос, точно интерактивността им пречи да са пълноценно наративно изкуство. Не са и визуално или музикално - така че кво остава?
Булшит. В доста игри въпросната "наративност" е на заден план, но относно аудио-визуалното оформление си изключително заблуден.
И мисля вече се разбрахме, че игрите са съвкупност от различни елементи, която е много повече от сбора им. :roll:

User avatar
Vash
Paragon
Posts: 610
Joined: Fri Jan 27, 2006 12:17 am
Location: София

Post by Vash » Sat Oct 20, 2007 1:48 am

Има игри със сюжет - при това бе лош. Интерактивноста
често пречи, но има ОГРОМНИЯТ потенциал да помага - например когато играчът има възожността да прави реални морални избори пак ще си говорим. И най-тъпото изказване - че нямали визия и музика - май наистина не си преминал фазата на текстовите куестове.
Според мен игрите могат да бъдат изкуство. Имат всички предимства на филмовото, с още едно - интерактивността.

"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."

User avatar
shayhiri
Elder God
Posts: 6111
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:15 pm

Post by shayhiri » Sat Oct 20, 2007 1:51 am

Не ме разбрахте.

Наративни изкуства: литература, театър, кино
Визуални: изобразително изкуство и т.н.
Музикални: ъ-ъ, музика


В коя от горните категории влизат игрите? Колкото и да се жалвате - в никоя. Но интерактивността, сама по себе си, е изкуство. Със свои си правила и изисквания.

Какво ви кара да смятате, че изобщо съм играл текстови куестове? :roll:
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.

User avatar
Vash
Paragon
Posts: 610
Joined: Fri Jan 27, 2006 12:17 am
Location: София

Post by Vash » Sat Oct 20, 2007 1:56 am

Ако една игра има страхотна история - защо да не е наративно изкуство?
И така нататък.
Никъде няма изискване за изкуството да е еднопосочно творец - публика.

"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."

User avatar
shayhiri
Elder God
Posts: 6111
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:15 pm

Post by shayhiri » Sat Oct 20, 2007 2:02 am

Защото осезаемата интерактивност е*ава макята на всяка стойностна история. :) Казвам го от личен 16-годишен професионален опит (с писане на романи, правене на игри и писане на книги-игри :roll: ). Или едното, или другото. Ако авторът иска да разказва история, захваща се с наративно изкуство. Ако иска да прави игра - гради интерактивност.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Sat Oct 20, 2007 2:17 am

Много от игрите включват в себе си и наративно, и визуално, и музикално изкуство, също като филмите. С добавена интерактивност. По какъв начин трябва да ти го кажем, за да зацепиш?
16-годишен професионален опит (с писане на романи, правене на игри и писане на книги-игри
Който изключва четенето и игрането, нали? :lol:
Защото осезаемата интерактивност е*ава макята на всяка стойностна история
Vampire: Bloodlines, Deus Ex, Dreamfall, Grim Fandango, Little Big Adventure и Twinsen's Odyssey, Psychonauts (с награда от BAFTA за история бтв), Planescape Torment, Knights of the Old Republic, Anachronox, Soul Reaver (и цялата Blood Omen поредица), Omikron, Max Payne, Starcraft, Homeworld, Descent Freespace, Freelancer, Fahrenheit...
Колко от тях си изиграл?

User avatar
shayhiri
Elder God
Posts: 6111
Joined: Mon Dec 20, 2004 7:15 pm

Post by shayhiri » Sat Oct 20, 2007 2:33 am

Много от игрите включват в себе си и наративно, и визуално, и музикално изкуство, също като филмите. С добавена интерактивност. По какъв начин трябва да ти го кажем, за да зацепиш?
Прочети си пак цитата. Някои игри могат да включват квито си искат елементи, но смисълът на съществуването на всички игри е интерактивността (правила, цел и т.н.). Която ни най-малко не е добавена. :roll: Напротив, всичко друго е добавено към нея. Иначе нямаше да са игри, а книги, картини или филми. Чиста безмилостна логика, брат. :)

Филмът не може без история. Тя му е смисълът. Затова е наративно изкуство. Играта не само че може, ами и й е противопоказна до степен.

Пак питам какво изкуство е играта: наративно, визуално или музикално? (За мен е в четвърта категория: интерактивно. Като може да включва елементи от останалите три, точно както наративният филм използва визуални и музикални средства.) Ако ще спорите, направете си труда да потърсите стойностен отговор.
AlDim wrote:
16-годишен професионален опит (с писане на романи, правене на игри и писане на книги-игри
Който изключва четенето и игрането, нали? :lol:
Не, но е несравнимо по-ценен, очевидно. :mrgreen: (И те принуждава да подбираш, м/у другото).
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Sat Oct 20, 2007 4:12 am

Филмът не може без история. Тя му е смисълът.
Може и още как. Има колкото искаш експерименти в тази насока. Може и без звук бтв. Единственият незаменим елемент е движещият се образ. Също както в игрите - интерактивността.

Иначе няма какво да ми извърташ думите с "безмилостна логика". Просто обясних спецификата на игрите, базирани на филмовия модел (които са мнозинство в момента, между другото). Нищо повече, нищо по-малко. Пък това, че историята е противопоказна е абсурд. Не е задължителна за доставяне на удоволствие на играча, но определено допринася много, когато я има и е качествена.
Но дори да няма нищо "наративно", мога да ти дам пример с Lumines, който съвсем определено си е и геймплейно, и аудио-визуално изкуство в естеството си на зарибяващ музикален пъзел с менящи се скинове.
Не, но е несравнимо по-ценен, очевидно.
Брато, писал си точно една долу-горе качествена книга-игра и то не сам.
Но с нетърпение чакам да чуя по какви игри си работил, при положение, че до този момент в България са се правили почти единствено стратегии и то със сюжети вариращи от дебилни до наивни.
Иначе нищо не изгражда по-добра представа за нещата от ИГРАЕНЕТО на игри, колкото и да ти се иска да е другояче. Както и ЧЕТЕНЕТО на книги, когато става въпрос за книжна и езикова култура, но това е друга тема...

User avatar
The Dragon
Elder God
Posts: 9062
Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm

Post by The Dragon » Sat Oct 20, 2007 9:02 am

shayhiri wrote:

Филмът не може без история. Тя му е смисълът. Затова е наративно изкуство. Играта не само че може, ами и й е противопоказна до степен.
Сега се опитваш да се правиш на комик?

Само 3 думи

Un Chien Andalou

Бтв - да делиш изкуствата на видове означава да ги ограничаваш. Всяко изразно средство може да бъде изкуство стига да преминава през сетивата и да въздейства на емоциите. И почти няма значение на коя коямбинация от сетива въздейства - стига да предлага нещо повече от сетивни въприятие. Ултимативното изкуство би трбвало да може да реализирано чрез вируалната реалност която да може да повлие на всички сетива едновременно, за да разберем как звучи жълтото и как е на вкус 9тата симфония на Бетовен.

Игрите са изкуство - защото изигравайки Shadow Of The Colossus ти се чувстваш като преминал през месомелачка - смазан и емоционално изтощен. А преминавайки през великите куестове на Лукас Артс си зареден с весело настроение за седмици. Защото те ти въздействат.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Sat Oct 20, 2007 9:26 am

А преминавайки през великите куестове на Лукас Артс си зареден с весело настроение за седмици. Защото те ти въздействат.
Е, ако изиграеш Grim Fandango - по-скоро меланхолично шашнат и разчувстван :)

Но ще ви кажа какво е изкуство - могъщественото меле в прохода на снежното ниво в Serious Sam: The Second Encounter на фона на метъл версия на Jingle Bells. Изкуство, което те прави ей така:

:panda:

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Sat Oct 20, 2007 11:28 am

Следя темата, но ме мързи да поствам. Искам да кажа, че както никога съм на една позиция с АлДим и съм със възторг от защитата му пред Шайхиряка последните постове. Мдам.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6266
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Post by Demandred » Sat Oct 20, 2007 1:05 pm

Филмът не може без история. Тя му е смисълът. Затова е наративно изкуство.
Пак ли почна с тия фантазии? 8-)
Единственото нещо, без което не може един филм, е визуалната част - затова в основата си е визуално изкуство.

Интересно какви и колко компютърни игри е играл наш Шайхири, че се изказва толкова авторитетно. 8-)
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

Who is online

Users browsing this forum: Bing [Bot] and 2 guests