За и против целодневната работа

[thunder]

Държавата и системата, която ги прави работници - това е положението. Постави се на мястото на родителите си, които от 20+ години бачкат и гледат деца. Задай им същия въпрос от анкетата и да видим какво ще ти отговорят

[Elayne]

Жоро, въпросът е колко точно повече са парите. Ако получавам много добри пари (да кажем 100%), но ми тежи работното време, ще помисля, дали на работа със заплащане 60-70% ще се чувствам щастлив и дали ще ми СТИГАТ парите. Ако да - значи може да сменя работата и да се чувствам по-добре. Идеята е да е балансирано, нали. Т.е. няма да можеш да си купиш най-голямата плазма на пазара в момента, но пък ще можеш да правиш хубави подаръци на любимата и прочие и прочие .

[Morwen]

Жоро, извинявай, ама какво да кажа на твоето презрително към работниците, някак силно ми беше и реагирах силно.
И не, всъщност не казах точно това. Ама въобще, ако се зачетеш. Веднъж съм сменяла по-малко пари за по-малко работа. И зависи от заплащането. Ако на половин работен ден можех да живея прилично, бих. (Икономическият пример от първия ми пост, между другото). Обаче за огромната част от хората (особено в България) това не е възможно.

Едит: Да, каквото каза Дима.

[Moridin]

Морф, и аз се извинявам, ако съм бил остър.

Иначе да, като цяло съм съгласен с това на Дима, което изглежда очевидният отговор. Вероятно въпросът ми би следвало да се перефразира като "накъде клони към вас балансът", но както и да е, достатъчно се изписа по темата

Благодаря на всички писали.

[Morwen]

Ам, лично аз нямам чак такива проблеми с продължителността, ако от време на време мога да излизам за да свърша нещо неотложно. Или пък някой и друг ден отпуска. Може да е и защото едно време имах период, в който почти всеки ден изкарвах по 11-12 часа и пак успявах някак да намирам време. Въпросът е, че после бях утрепана, това е което винаги ми е бил проблемът на мен лично.

И да, знам, че не се разбираме много в тоя диалог, но и желанието, нали...

[The Dragon]

Аз като човек с заплата над среднава в бранша и гъвкаво работно време мога да кажа, че на въроса - много пари или гъвкаво работно време/ работа от вкъщи отговора е да.

А 8 часовия работен ден като цяло основния проблем му е, че е разположен куцо - трябва да е от 7 до 15 или от 13 - 21 без почивка. Понеже когато бях ученик дневната ми заетост беше колкото сега - 7 часа в НПМГ + Сип/Зип/Английски и т.н. Но бяха така разположени часовете че винаги сутринта или следобяда ми оставаха долу горе свободни.

[Mushu]

Хмм, значи наистина много зависи колко време отива при придвижването до/от работа. Аз понеже живея в сравнително малък град ми трябва максимум половин час да се придвижа докъдето ми се наложи. Отделно работя на 10 минути от къщи и проблем реално нямам. При мен проблем се явява липсата на лично време - сутрин ранно ставане, водене на градина на детето, после на работа, следобед вземане от градина, разходка, прибиране, вечеря, баня и накрая съм тотално пребита и заспивам докато приспивам човечето. Съответно уикендите са ми страшно ценни, защото мога да се излегна и да си чета книжка примерно, дори и за час. В момента работя за хубава заплата, мъжът ми съвсем, дори и аз да не работя(какъвто момент ще настъпи след известно време), пак ще се оправяме. Не мога да си обясня защо всички си мислят, че детето е Огрооомен разход. Сега ако някой иска детето му да тъне в разкош, това е съвсем друг въпрос. Но аз никога не съм си лишавала детето от нищо, не го и глезим с подаръци и т.н непрекъснато, и въпреки това никога ни бих могла да кажа - баси, това дете ми изяде заплатата. Човек като реши да има деца трябва да си прецени дали ще му е проблем да се ограничава малко и това е. Щото това не е куче или коте, ами човек. Действително колкото повече растат, толкова по-сложно става и донякъде по-скъпо, щото нуждите нарастват, ама това е неизбежно. В смисъл, аз предпочитам да съм млада и енергична майка, която да няма толкова време и пари за себе си (евентуално), но да си гледам децата и да прекарвам време с тях, отколкото да родя над 30+, когато вече тотално съм си подредила живота и едно дете създава доста повече сътресения. Това е моето мнение.

[zhivik]

Мисля, че Христина го каза най-добре - научи се да казваш "не", защото иначе времето никога няма да ти стигне. Имаше един период, когато аз бях в едно такова гадно състояние - започвах работа в 6:30 сутринта, понякога бачках до тъмно вечер, дори и лятно време, така че 60 часа на седмица редовно ги записвах. И все пак, гледам, че ми е оставало някакво време и да се забавлявам.

По едно време карах на един такъв режим, че всеки ден ставах преди 6, за да отида навреме на работа, след което ходех два пъти вечер на курс по испански (от 6 до 9), след което почти всеки петък бях някъде на клуб (поне до 2-3 през нощта), а в събота сутрин отново на испански Бях на 24-25 години, и наистина не издържах дълго, но някак си ми беше весело. Мисълта ми е, че докато си по-млад, можеш да правиш всякакви глупости, и все отнякъде да изстикваш време. Вярно, че това се отразява на съня, заради което в един момент и се махнах от въпросната работа, въпреки че парите бяха наистина добри.

В края на краищата, смятам че от всеки лично зависи дали ще намери време или не. Както го описваш, в момента положението ти далеч не е толкова зле - има и по-лошо положение, аз самият съм бил в него. Даже се сещам за един скорошен пример - сестра ми се среща със свои съученички вечер, една от тях (адвокатка) пристига с половин час по-късно (т.е. към 8), стои до към 9, и казва, че се връща на работа, защото имала да довършва нещо за час, час и половина. Никой не я е карал да върши това, разбира се, но мисълта ми е, че има и далеч по-заети хора от теб. Между другото, твоето положение е що-годе нормално, по-голямата част от хората работят по този начин.

Явно в момента те е налегнала лека депресия - не е страшно, на всеки се случва. Трябва да се замислиш сериозно какво точно те кара да се чувстваш по този начин. Ако е работата ти или колегите, тогава силно ти препоръчвам да си потърсиш работа другаде. Това е едно от най-често депресиращите неща, и няма смисъл да стоиш на едно място, ако те кара да се чувстваш като парцал. Ако са хората около тебе, може би ти трябва промяна. Ако нещо ти липсва, опитай се да намериш време, за да го намериш - понякога е нужно само да решиш, без да му мислиш много.

Освен това, забелязал съм, често нещата се опират и до воля. Радвам се да кажа, че успях да си наложа да ходя на планина всяка неделя (освен когато не съм болен). Да, гадно е на пръв поглед да ставаш към 6:30-7:00 сутринта всяка неделя, но пък отплатата си заслужава. Може би е тъпо да се чувстваш уморен, и все пак да обикаляш насам-натам вечер из града, но ако си с хора, на които държиш - отново си заслужава. Вярно, че това може би те кара да не стоиш много време вкъщи - и за това ще му дойде времето, особено ако един ден разни дребосъци почват да щъкат около теб. Така че не се тревожи, всичко е до време, и животът не е толкова лош, колкото изглежда.

[Corwin]

Жоро, желанието за свободно време си го обяснявам по следния начин - човек иска разнообразие - след като е работил цял ден и е правил едно и също нещо, дори и да му е по душа, след това трябва да направи нещо друго - я книга, я сериал, я бира с приятели. Не може просто само да дремне и след това да се върне на работа и да продължи да цикли същото нещо като предния ден.
Решенията за мен са работа, която ти предлага достатъчно възможност за креативност или разнообразие, или честа смяна на работата (на година-година и половина), което би ти позволило в момента, в който започнеш да циклиш, да се запознаеш с нови хора, да свикнеш с нова обстановка и да работиш по нови неща даващи ти необходимото разнообразие - тогава просто не би имал толкова нужда от това на действията след работа.

Има и друг вариант разбира се - имам приятел, който работи по следния начин - има двадесет работни дни месечно. Няма значение кога ще ги отработи, стига да са поне двадесет. Той обикновено ги работи последователно без да почива и след това почива десетина дни, които ползва за ходене на планина, море или просто лежане... Това не е много добре за мен, но си зависи от човека...

[Roamer]

Към всичко, което хората са изписали - и особено към всичко, което Амелия, Морви, Тънди и Живик са изписали - ми се иска да добавя / повторя само едно-две нещица. Добавено: Да, оказаха се две-три малко дълги нещица, но... Жоро... от всичките неща, които съм изписал в този форум, точно този път мисля, че за теб самия ще е добре да намериш по някое време две-три минутки да прочетеш точно това - или поне последния абзац

Живик е адски прав - Жоро, потърси някаква промяна - бързо! Минах през подобен период преди три години, имах два месеца, в които в някои дни колегите ми (даже хора, от които изобщо не очаквах такова нещо по куп несвързани с разговора причини) идваха вечер в 12:30 да ме взимат от работа и да ме карат до Драгалевци, в други дни се чудех кога ли ще започне да намалява този метър непрочетени книги на шкафа ми... Е, в един момент просто реших, че ще се бухна в живота с главата надолу и... останалото е история, може някой път на по чашка с подробности

Амелия е адски права - Жоро, много неща зависят от теб, много неща зависят от ангажименти, които поемаш или просто не отказваш, много неща зависят от това как ти сам си разпределяш времето. В един момент току виж се окаже, че за тези осем часа свършваш почти два пъти повече ефективна работа, отколкото дотогава, и си много по-малко уморен - просто защото по цял ден си по-малко уморен и по-малко изнервен и затова работиш по-ефективно, отколкото преди.

И накрая, но ИЗОБЩО не на последно място - Морви е адски права - Жоро, твоята професия, нашият бранш ти позволява МНОГО голяма гъвкавост по много различни начини! Просто трябва да решиш, че ще се опиташ да подобриш нещата, ще се опиташ да направиш каквото зависи от теб, че ще се опиташ мило и учтиво да поискаш от другите да направят каквото трябва и че, ако се наложи, ще се изрепчиш на когото трябва, ако не се сещат сами или не разбират от намеци.

Значи... може да е клиширано, ама все пак, точка по точка, нещата, които ми помогнаха на мен самия. Малко е дълго, така че в спойлерче:

Spoiler: show

- намерих начини да се наспивам, поне от време на време, така че да не съм изнервен по чисто физиологични причини

- намерих начини да се храня като хората, така че да не съм изнервен по чисто физиологични причини

- намерих хора, с които ми е забавно да прекарвам по час-два-три след работа, така че да се отпускам *много* поне по веднъж на ден, и в един момент установих, че съм започнал да се виждам с поне по двама-трима от тези хора *всеки ден* и да се отпускам много *всеки ден*

- започнах да ходя на обяд с колеги, така че да се отпускам малко и по средата на работния ден

- започнах по няколко пъти на ден да ходя на пуш-паузи с колеги, така че да се отпускам за минутка и през целия работен ден (да, така е - аз не пуша, но минутките си имаха значение );

- намерих си работа (проект), която ми е интересна и свежда до минимум съотношението "идиотски рутинни задачи, които някой трябва да свърши, ама защо, мамка му, трябва да съм аз?" към "задачи, които трябва да бъдат изпълнени като цяло от всички"

- намерих си хора, които да ми помагат, за да не върша сам нито идиотските рутинни задачи, нито всичките... добре де, всъщност убедих шефовете да вземат на работа трима души, за които знаех, че ще ми помагат както трябва

- поисках си увеличение на заплатата и преразглеждане на политиката за увеличения конкретно спрямо мен

- намерих начин от време на време да се съсредоточавам върху работата си за повече от половин час, така че да свърша повече от две неща на ден и да не съм изнервен заради големия списък спешни задачи и огромния списък задачи "за по-нататък". Това всъщност беше свързано с две-три от предишните точки, защото заради това, че започнах да си върша по-добре работата, шефовете се съгласиха да направят някои от предните неща

И така в един момент стигнах до ситуация, в която:
- никой няма нищо против в 95% от дните да си тръгвам от работа в 18:00 или поне в 18:20;
- никой няма нищо против в 20% от дните да идвам на работа в десет вместо в девет;
- никой няма нищо против в 10% от дните да излизам сам в обедни почивки по два-три часа, защото имам да свърша нещо лично;
- за времето, когато съм на работа, върша *повече* работа, отколкото преди, и се изнервям по-малко, отколкото преди;
- почти през цялото време, когато не съм на работа, се забавлявам по някакъв начин

Аз лично имах късмет, че някои от тези неща успях да направя, без да сменям работно място, но на два пъти през последните три години бях на крачка от това да отида и другаде - "на крачка" в смисъл "минали всички интервюта и в последния момент аз казвам 'ми аз пък няма да играя'".

Виж... Жоро... няма какво да се лъжем, и без излишна скромност по отношение на работата, която и двамата сме си избрали. Млад си, умен си, способен си, интересно ти е това, което искаш да работиш, приятно ти е това, което искаш да работиш. Избрал си бранш, в който ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТ да си направиш, да се договориш или да се пребориш за условията, КОИТО ТИ ИСКАШ.

На мен в момента осемте часа на ден не ми тежат. На теб също могат да не ти тежат - АКО сам приемеш, че твоето лично здраве и твоите лични нерви са ПО-ВАЖНИ от тежката работа във фирмата. Ако имаш каквито трябва шефове и поискаш от тях нещо, което логически може да бъде проследено до "твоето лично здраве и твоите лични нерви", те само ще се усмихнат, ще си кажат наум "ето, дойде му и на него акълът в главата" и... ще се съгласят Ако нямаш каквито трябва шефове - виж предния абзац и си ги намери Успех!

[dellusion]

Ха... някак си добре се почувствах, когато осъзнах, че не само аз съм прецакан от системата. И което е по важното - не само аз го съзнавам. Общо взето съм съгласен със всичко, което Моридин и Илейн написаха, почти няма какво повече да добавя.

Иначе аз още преди година и нещо бях взел да пропагандирам идеята за 5 часов работен ден, даже ако не се лъжа бях писали тука във форумите по въпроса(преди 2-3 месеца).

Работодателите експлоатират работниците си. Ние(бачкаторите) виждаме подигравателно малък процент от печалбата от продукта. Шефовете от бившата ми фирма се омилионерчиха на наш гръб. Продадоха системата, която разработихме, за над 2 милиона(по неофициални сведения). А я направихме четирима човека, за малко повече от половин година .

Настопящият ми шеф в момента ми бръмчи тука нещо в стаята, за някакъв нов модул, който ше трябва да правиме. И му гледам самодоволната физйономия и си мисля, колко ли ше лапне от нея. Той по некое време на деня ше си дигне гъза и ше си го поразходи наляво надясно из града, а аз ше трябва да седя в офиса и да работя. Той довечера ше се качи в чисто новата си тойота и ше се прибере в големия си апартамент, а аз ше трябва да кисна шибан половин час, в чакане на супернередовната 76-ица.

Не се оплаквам от парите който земам, даже ми става малко неудобно да уайнвам така, при положение, че има хора в много по-кофти състояние. Еми всички сме зле, при някой просто положението е малко по-поносимо.

Аз обаче имам билетче за автобуса, който ще ме изкара извън лайната. Идеята се оформя в главата ми от много време и постепенно се избистря, добива ясни очертания...

[Moridin]

@dellusion -

@Roam - мерси за съветите, разбира се, че го изчетох доста от нещата съм съгласен, с други - абе не чак толкова. При мен го има това, че съм пенкелер. И не искам да спирам да бъда пенкелер. Искам да се занимавам с много неща. Така че най-голямото "НЕ", което трябва да кажа тук, е на себе си, а не на някой друг

[shayhiri]

Tи последно искаше ли некъв съвет или не? И ако не, къв беше смисълът на темата? Всички да си кажат кво им тежи и да се успокоят как са заедно в кюпа?

[Morwen]

Пък на мен не ми хареса това на Делюжън. Най-вече заради тона. Шефовете вечно са дебелогъзи, ние - вечно онеправдани, вършим работа за милиони, а ни плащат стотинки. Може и случаят да е такъв, но съм го чувала твърде често в неадекватни ситуации, за да не ми е клише.
Смисълът, Шайх, е в изразяването на мнение, общуването, черпенето на опит от друг, евентуално даването на съвет, който евентуално може и да бъде последван.

[Xellos]

".....Ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо....."

К.Иречек, 13.12.1881


А КАЖЕТЕ МУ НЕЩО А?