Аааааааа, и тогава какво, тези които нмаме някакво специализирано или висше обучение да легнем да мрем край пътя ли?!?!
В интерес на истината, когато бях във 2-ри курс, в университета работих по спецуалност - симултанен преводач - около година. И беше много готино и кефеше. Но точно след първата седмица започнаха да ми треперят ръцете. И спряха 12 месеца по-късно, месец и половина след като приключих договора. И в случая, не беше заради самата работа. Просто попаднахг в една гадна, натоварена, неприятна година!!
С този опит, ако бях успяла да завърша, сега нямаше да съм симултанен преводач.За да работя това което искам, би трябвало сега да отделя няколко години за учене, практика и т.н. и нямам нито парите (за да откупя свободата си), нито времето, нито никаква възможност.
Работата ми сега е най-доброто място на което съм била от както започнах преди 20 години. М/у колежките/гите ги има всякакви, но философията на Дирекция е уникална и ми харесва много. Тук сме хора, поименно, и си оставам тук!! Но не е толкова до мой избор, колкото до стечение на обстоятелствата, за какво да се лъжа!
Но живота първо трябва да се поизживее, да се помъчи човек (като всяко съседско чедо) и после да се прави там някаква равносметка. Понеже не е същото да живееш в града на родителите или семейството си. Които, щеш не щеш, са някава мрежа м/у теб и пропастта. Или да отиеш на друг континент, където не познаваш никой и започваш от кръгла нула.
Тааааааа, явно ще се наложи да продължa да си пърпоря по лузър-ски из света.
И да го преживея някак. 
.
