Идеята с прасетата не е да им жъкат вещества, а да им се говори - нежно, на ухото. Защото те наистина разбират. Тъй че да припкат щастливи към дръвника и брадвата.Nyn wrote:Някога бях чула, че понеже когато прасетата тръгнат да ги колят и те се ужасявали страшно много(що ли) и се отделяли вещества, които влошавали вкусовите качества на месото, можело да им се дава нещо, че да са "щастливи" до края. (Не знам дали наистина се прави, но не бих се учудила.) Е, виж на това му викам вече върховно лицемерие.
Помня преди време на село, където всички прасета се казваха Гошко, как баща ми и чичо ми се опитаха да заколят един такъв Гошко, добиче 150 кила, а то хукна из махалата с ножа във врата и с много ужасно квичене, и пишман колячите го гонеха три обиколки с псувни и "Мамка му и прасе!"
Но какво да кажем за пчеличките, дето ги омайваме с дим от овча тор, за да им вземем нектареца, плод на цял сезон усърден труд. Честно ли е?
Но не, имаме вегетарианци, моля ви! Готови безжалостно да хрупат същества, които не могат да изквичат от болка дори! Които даром ни дават хлорофил и кислород, при това
Честно ли е примерно АлДим да къса безмилостно дъхави горски цветенца от коренчетата им, само и само за да ги сбере на китка и да попаднат в алчната, трепетна длан на Амелия, за да повяхнат сиротно там? Не е.Отдавна съм стигнал до мрачния извод: Жесток е животът на живите твари на Твореца!
Точно затова не искам да повярвам в прераждането - предпочитам да умра окончателно, пиян от бира, нежели да се преродя като дрогирана пуйка
Тенденциозно, доста 'Ние подбрахме за вас', но въпреки това..кофти. 
А положението в нашите по-големи птицеферми и свинеферми е същото, като навсякъде. Но просто тази прекалена жал... Наистина остава да зажалим и клетите безгласни краставици, домати и холандски лалета в оранжериите. Виж, опцията, предложена от Делвиг е добра, но где тоз късмет.