ееех, блазе ви... добре сте го и озвучили

само дето явно танка го е правил, та почти нищо не виждам от баш битката с дрейковете
ние снощи имахме най-сетне наистина сериозен прогресив-рейд... пълен състав, народа подготвен психически за уайпове, 3-4-ма се редувахме да сервираме Fish Feast-a
Маги го гътнахме от раз и цяла вечер на ОС с 3 дрейка... аз бях подшушнала на маге-офицера ни онази полезна идея, дето видях от на Amikae поста, че първо убиват 2-та дрейка, а след това правят аое на аддовете... и след първите уайпове пак напомних на офицера ни за нея... бях приятно изненадана, когато рейд-лидера я възприе и нареди да фокусираме дпс-то на 2-та дрейка...
в предишни вечери и опити успявахме да убием само Тенеброн и после мряхме при аое-то на аддовете масово... снощи обаче трайно постигнахме прогрес... докарахме Шадрон до 11%... сега да видим как ще удържим танка ни да не мре, докато го доубием и разчистим уелпове и файър-елементали...
исках да попитам, дали ще се облекчи положението, когато Тенеброн и Шадрон са мъртви, а остане само боса с Весперон? имам предвид, тези огнени издихания, дето удрят танка за по 35к, дали ще секнат?
обаче като отдавна не сме правили сериозен прогресив-рейд и сме изгубили тренинг... към 00:30 часа наше време вече толкова бях каталясала, че когато адона ми викна в ушите "Run away, Little girl, run away!", някаква част от съзнанието ми го отбеляза и моментално игнорира... трябваха ми 2 сек. да осъзная, че това все пак е предупреждение за опасност... докато ме заливаще вълната лава...

а и реакциите ми бяха забавени вече, защото една секунда не ми достигна, за да вляза в Айс блок

и си умрях като куче... чух само рейд-лидера да вика във Вент-а да ме резнат, та похабиха по мене един комбат-рез, за което ми стана много съвестно, щото умрях тъпо от своя грешка... добре, че имаше 15 мин до края на рейда, иначе не знам още каква дивотия щях да направя от преумора
то преди това паладина на аддовете тръгна да се извинява, че станал причина за уайп, щото човека в бързината за перне уелп по перушината, не го уцелил, но затова пък кликнал на портала, отдето идат и се озовал в другото измерение, а оставил нас лесна уелпова плячка

бая се развеселихме де и взехме да си припомняме с носталгия други подобни моменти
