Вчера изненадващо имахме 30 записани - чудо! Даже и днес май ще имаме народ за Сарт. Защото.... ами защото въпреки няколкото часа рейдване, Сарт пак не падна. За сметка на това падна много смях... толкова, че замалко аз да падна от стола на моменти.
Веселбата започна още в момента, в който се логнах и нашия рейд лидер ми каза, че тази вечер може да влизам шадоу. ехаааа!! Юрнах се веднага да купувам най-после колана с хит, токи, джемове (толкоз се засуетих, че в началото си купих червен с expertise - добре, че се усетих преди да го сложа, та ходих да пазарувам пак) и фласки. Общо взето до последно не беше ясно на какъв спек ще съм, та стоях в готовност да се дисциплинирам.
Както и да е запратихме се при Сарт, разчистихме плявата драконовска наоколо и започнахме. Общо взето ми казаха да пердаша Тене и после да минавам с mind sear на гущерчетата. Направих си най-прилежно макросите, но все не можех да им намеря удобно място. Както и да е още на първата битка, понеже забравих да пренаредя спеловете на бара си, успях небрежно да фиърна гущерчетата, дето танкът току си ги беше прибрал, и го ошашавих (да не говорим, че и той за пръв път пък танкваше тях). Смешното е, че дори не разбра момчето - аз си му признах после. Така... фиърът беше бързо разкаран от бара и заменен с един таргет макрос.
Не много по-късно след това, пореден старт на битка, пул... и внезапно в самото начало едно наше маге захапа агрото, а после гризна и дръвцето. Ние солидарно го последвахме. Смях, детето се притесни, но "в песни и закачки" продължихме.
Ново начало на битка - рейд лидерът ни нещо обяснява, а аз в този момент отново пренареждам макросите си. И както ги пренареждам... Честно казано в един момент нареждах макроси, а в следващия стоях и гледах в потрес, как от ръцете на Ланис се изстреля тлъстия виолетов лъч и се заби право в муцуната на Сарт. Знаете как действа mind sear. Общо взето не прави нищо на таргета, а пребива тези около него. Много успешно го използвах - Сарт жив, а всички около него (т.е. рейда) си изгоря. Малко неудобно се получи. И доста смешно. Извиних се, както си му е редът, и нали съм момиче, не ми се караха:). Е, имахме си дежурно мрънкало на вечерта, ама никой не му обърна внимание в тоя момент.
И това не ни стигна. Минаха малко нови опити и ето, отново стоим на стартовата линия, дават се последни наставления. И внезапно Сарт прогърмя за пореден път, за да обясни, че мисията му била да пази яйцата наоколо. Да, надигна се Сарт, а пред него малка уязвима фигурка с голям меч. В центъра на "игрището". Стоях и невярващо гледах как Таис умря за миг, докато в ума ми мигаше "Ама как???". В тази връзка вчера Светльо ми даде линк към една много полезна книга на даларанските мейджове за правилата за блинкване. Можело да е много опасно това... блинкването... както видяхме всички ние.
http://www.wowwiki.com/Blinking_Rules_%26_Regulations
Да... последва много смях и отново редовното мрънкане на дежурния. Но както казах, на момичетата не им се карат

. Вместо това нашият рейд лидер припомни на мрънкалото в смях всички негови епични пулове, довели до уайп. Накрая завършихме с любимата легенда, описваща друг наш играч, която общо взето се припомня винаги в подобни ситуации - "А помните ли как в битката, точно преди да свалим Ваш, Дафи метна tainted core на Джурай?" Помним

Джурай кайтваше страйдъра... до момента, в който Дафи го закова
Е, за да не си помислите, че само това е било, имахме и още един весел пул. Точно когато Илия вече беше пуснал предположението, че аз и Таис пием нещо специално, оказа се, че или причината е друга, или и нашето роугче Телеоптика пие от същото. Дори не знам какво направи точно, освен че осигури поредния нинджа пул и уайп - общо взето май беше точно след епичното блинкване на Таис.
Накрая успяхме да се организираме и да направим няколко прилични опита. Обаче ставаше късно и народът в рейда започна да се сменя. Влезе едно друго роугче. След някакъв уайп, то явно беше успяло да се спаси, но му наредиха да мре - заради хеоризма при следващия опит. Ама не му се мреше на детето. Накрая се нави и скочи да се плицика в лавата. Ама толкова се отнесе, че стигна до Сарт. Това е, няма да мре сам, я!
Аз успях да се поизложа още веднъж, минавайки три опита (първите три след една 5-минутна почивка), въоръжена с ... ами с рози. е, никой не разбра. Пак добре, че не бях и в червената рокля от Валентиновия празник
Обаче трябва да отбележа, че промяната на моменти беше замайваща. След като си карал сума време, навиквайки с определена позиция, роля, движение, внезапно трябваше да се обърна на 180 градуса. Първия път не се усетих и се юрнах към дупката във вълната, към която тичах като танк хийлър. И се озовах самотно до Сарт, като в това време цалото дпс беше в другия край на терена. Амиии.. поне се поучих още от първия път. Но пак, имаше 2-3 аварии с вълните, докато свикна с промяната.
