Weird things Japanese
Moderator: Moridin
). 
Ще се постаря скоро за поне другите две части, които бях планирал..
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Днес нещо станах доста рано и понеже се очертава пътешествие, което ще засенчи това, за което сега смятах да разкажа, рекох да се взема в ръце и да напиша още няколко реда по третото от обещаните писания 
И така - при последното ми коледно идване в Осака (хммм може би трябваше и за него да разправям.. а и за сегашното.. ех!) използвах един тарикатски билет за пет дни безпрепятствено пътуване с националната жп мрежа (казвам национална, понеже в Япония жп компаниите с лопата да ги ринеш, само в Токио има около 15, без да броим двете на метрото, и си обслужват разни локални региони). Та така се случи, че два билета ми останаха неизползвани тогава и когато се прибрах в Токио трябваше някъде да ги изгърмя. Първият замина за Хаконе, където отидохме с адашката Гери (състудентка на Мели, която учи сега в Токио).
Хаконе е една от най-известните "day-trip" местности около Токио, на близо 2 часа път от центъра. Градчето е свряно в една планинка в подножието на Фуджи и е бъкано с горещи минерални извори, съответно е най-популярно с т.нар. "онсен" - традиционна японска баня в горещ минерален извор. Онсените - сега след известно количество опитани такива мога да кажа - са незаменимо преживяване, на което аз вече отдавна съм отдал сърцето, тялото и чувството си за свян, и не знам как ще живея без тях, когато се прибера. Но тогава това не го знаех, защото бях ходил единствено в злополучната баня в Никко, за която вече разправях.
Дали щеше да бъде дей-трип, щяхме да решим на място, като видим какво е положението с хостелите. На гарата ни посрещна едно юбаво януарско слънце, но снежец - йок. Планината вероятно е твърде вряла отвътре за такъв (ех, така и не видях истински японски сняг!). Поразпитахме за хотели, които се оказаха твърде скъпи за моя лимит за харчене, скромен като за след Коледи, Нови Години и циклене около Осака. Ето защо решихме да си ходим вечерта и трябваше да намислим плана за деня. Възможните локации бяха две - върха на планината, наречен "Адската бездна" или нещо от тоя род поради пушеците и вулканичните извори; или алтернативно разходка с лодка из голямото хаконско езеро, чието име на тоя етап вече ми убягва. За съжаление двете бяха доста отдалечени, та трябваше да избираме. Беше зима, зеленко нямаше, езерото едва ли щеше да е нещо особено (напатих се аз от Никко с тия езера!), а и върхът беше доста по-известен, та единодушно решихме да се запътим натам, ЛОВКО загубвайки близо един час в мотане и пикник-ядене до близката циментована отвсякъде рекичка.
До върха стигнахме с рейс и... беше страхотно!!!! Егати якото място, отвсякъде се издигат някакви пушеци, бълбука вода, мирише на сяра, настрани някакви огромни склонове се метлеят, а в далечината се вижда Фуджи с по някой и друг облак връз себе си Снимахме, та се ненаснимахме, след което се изкачихме малко до една станцийка около най-големите извори, където продаваха местната забележителност - яйце, сварено в сярната вода с изцяло овъглена черупка. Отвътре си беше толкоз нормално яйце, че чак реших, че просто ги боядисват с въглен, но нейсе, уж давало дълголетие!
Оттам насетне дадохме най-грешните 1500 йени в живота си за 10мин возене на кабинков лифт до средата на нищото малко по-надолу към северния бряг на езерото, като идеята беше пътуването да открие незабравими гледки към Фуджи, които ние вече бяхме видели и горе от върха ениуей. Следващата гара по пътя, където слязохме, предлагаше точно две пътеки, едната от които се завръщаше към гарата, а другата водеше към възнещастен хотелец. Скипнахме с леко носталгично раздразнение (ако такова нещо съществува). Между другото спокойно можехме да минем без билет в тоя лифт, аман от тия честни български сърца, постоянно изкушавани от японската самоувереност в здравия обществен ред!!!
На връщане Гери не реагира достатъчно своевременно на намеците ми за предимствата на секс във въздуха с Фуджи отсреща и съответно се върнахме по особено незабележителен начин горе, хващайки последния рейс наобратно. Очакваше ни онсен! (даже най-известният в Хаконе)
Е, оказа се, че ще ни почака малко, тъй като се беше ситуирал буквално в самия край на града, докъдето се влачихме близо половин час през улички и уличенченца. Накрая, почти изгубили надежда, го открихме и в последния момент решихме да идем на съседния онсен (?!!?!) - не мога да кажа защо. Обещаваха, че бил по-традиционен, примерно. Толкова традиционен беше, че даже не даваха кърпи, но това мен - бъдещият онсеновлюбен индивид - не можа да ме спре! (а и тоя път си носех) Не ме спря дори гениалното ми действие да си заключа шкафчето с последните си сто йени, преди да съм си оставил дрехите в него, и в крайна сметка го оставих отворено, сляпо поверявайки камерата и портфейла си в ръцете на гореупоменатия японски обществен ред.
Не знам дали уточних последния път, но в японските бани и особено в онсените се влиза само гол. На тоя етап го преживях някак (за ски-трипа, за който после ще разказвам, трябваше да съм с познати хора и го преживях по-трудно, но от друга страна азиатските, хм, дадености са известен бууст към и без това завишеното самочувствие, което белите хора принципно изпитват в Далечния изток поради неразбираемото боготворене, което се излива към техния външен вид (а може и просто да съм ТОЛКОВА готин и красив, естествено)), но ми беше леко смутително покрай всички въздишащи японски тюлени в онсена.
И така, дойде време за таглайна - беше БОЖЕСТВЕНО!!! Банята е открита навън (т.нар. ротенбуро), а и вече беше зимна вечер и като излезеш малко от водата, вятърът приятно те охлажда. Беше пипната в традиционен стил наистина, всичко беше от дърво, с по някой и друг от любимите ми японски каменни фенери (които никога не светят) и три отделения с гледки към планината и към пътя. Гледката към пътя не звучи толкова добре, би си помислил човек, но всъщност там беше най-страхотно! Като се потопиш почти до главата, пътят и колите остават зад храстите, виждат се само пролясъците на фаровете, които се отразяват на люшкащи се стени от светлина в тежката пара на онсена. Ако притвориш очи и остане само тази светлина, се чувстваш като загубен из музиката на Жан-Мишел Жар, внезапно придобила дъх на дзен, ароматно масло и спокойствие. Неповторимо, просто неповторимо!!! Смея да кажа, че другите онсени, в които съм бил оттогава насетне, имаха своите уникални страни, но такова изживяване досега никъде не съм имал!
(бтв опитах се мнооого тайно да снимам, което беше УЖАСНО трудно, но разбира се нищо не излезе. на упоменатия ски-трип обаче успяхме, та после ще видите и снимки)
(и втора бележка - е колкото и да беше успокоително, не успявам аз просто така да лежа повече от пет минути на едно място и за нищо да не мисля! трябва ми повече практика и по-добри мантри явно..)
Много накиснати и доволни излязохме, разменихме пет приказки за йогурта и Котоошу (трябва си) със съдържателя, снимахме се с него, и с леки сърце фръкнахме обратния път за два пъти по-малко време. Мислехме да седнем да ядем, но градът беше станал пустинно тих (в 7ч вечерта!!! Де го Токио...) и просто хванахме влака. Скрибуц-скрибуц наобратно, а за мен особено дълъг скрибуц-скрибуц, докато се добера до общежитието, но си легнах доволен. Решихме на пролет да идем пак и да видим езерото
Другиден заминаваме с Мели на екскурзия из Кюшу - най-вулканичният остров в Япония и порталът към връзката й с останалия свят (както казват туристическите памфлети). Ще видим вероятно и по-забележителни места, та затуй реших да градирам. По-натам ще разказвам пак
п.п. Вторият билет отиде до Йокохама - уж вторият най-голям град в Япония, но реално част от Токио, де. Бяхме там на следващия ден и също беше много приятно - едно такова спокойно пристанище, с холандски червени тухли, с леко остарели японски сгради, древен увеселителен парк и поизлющена градина на границата на модерното сити с най-високата сграда в Япония. Доста беше... Syberia После боднахме чайнатауна - аз за пръв път стъпвам в такъв и бях УДИВЕН от това колко кич може да се събере на едно място!!! Боже защо някой би отишъл в Китай?!? А мислех, че японската естетика е зле, мале мила... Е, все пак имаше един доста готин храм на парите, където кичът беше изкристализирал в нещо почти наподобяващо изкуство, имаше много приятни и забележителни гравюри и дори огромните дози червено не можаха да убият чувството. Жалко, че само този храм де
И така - при последното ми коледно идване в Осака (хммм може би трябваше и за него да разправям.. а и за сегашното.. ех!) използвах един тарикатски билет за пет дни безпрепятствено пътуване с националната жп мрежа (казвам национална, понеже в Япония жп компаниите с лопата да ги ринеш, само в Токио има около 15, без да броим двете на метрото, и си обслужват разни локални региони). Та така се случи, че два билета ми останаха неизползвани тогава и когато се прибрах в Токио трябваше някъде да ги изгърмя. Първият замина за Хаконе, където отидохме с адашката Гери (състудентка на Мели, която учи сега в Токио).
Хаконе е една от най-известните "day-trip" местности около Токио, на близо 2 часа път от центъра. Градчето е свряно в една планинка в подножието на Фуджи и е бъкано с горещи минерални извори, съответно е най-популярно с т.нар. "онсен" - традиционна японска баня в горещ минерален извор. Онсените - сега след известно количество опитани такива мога да кажа - са незаменимо преживяване, на което аз вече отдавна съм отдал сърцето, тялото и чувството си за свян, и не знам как ще живея без тях, когато се прибера. Но тогава това не го знаех, защото бях ходил единствено в злополучната баня в Никко, за която вече разправях.
Дали щеше да бъде дей-трип, щяхме да решим на място, като видим какво е положението с хостелите. На гарата ни посрещна едно юбаво януарско слънце, но снежец - йок. Планината вероятно е твърде вряла отвътре за такъв (ех, така и не видях истински японски сняг!). Поразпитахме за хотели, които се оказаха твърде скъпи за моя лимит за харчене, скромен като за след Коледи, Нови Години и циклене около Осака. Ето защо решихме да си ходим вечерта и трябваше да намислим плана за деня. Възможните локации бяха две - върха на планината, наречен "Адската бездна" или нещо от тоя род поради пушеците и вулканичните извори; или алтернативно разходка с лодка из голямото хаконско езеро, чието име на тоя етап вече ми убягва. За съжаление двете бяха доста отдалечени, та трябваше да избираме. Беше зима, зеленко нямаше, езерото едва ли щеше да е нещо особено (напатих се аз от Никко с тия езера!), а и върхът беше доста по-известен, та единодушно решихме да се запътим натам, ЛОВКО загубвайки близо един час в мотане и пикник-ядене до близката циментована отвсякъде рекичка.
До върха стигнахме с рейс и... беше страхотно!!!! Егати якото място, отвсякъде се издигат някакви пушеци, бълбука вода, мирише на сяра, настрани някакви огромни склонове се метлеят, а в далечината се вижда Фуджи с по някой и друг облак връз себе си
Снимахме, та се ненаснимахме, след което се изкачихме малко до една станцийка около най-големите извори, където продаваха местната забележителност - яйце, сварено в сярната вода с изцяло овъглена черупка. Отвътре си беше толкоз нормално яйце, че чак реших, че просто ги боядисват с въглен, но нейсе, уж давало дълголетие!Оттам насетне дадохме най-грешните 1500 йени в живота си за 10мин возене на кабинков лифт до средата на нищото малко по-надолу към северния бряг на езерото, като идеята беше пътуването да открие незабравими гледки към Фуджи, които ние вече бяхме видели и горе от върха ениуей. Следващата гара по пътя, където слязохме, предлагаше точно две пътеки, едната от които се завръщаше към гарата, а другата водеше към възнещастен хотелец. Скипнахме с леко носталгично раздразнение (ако такова нещо съществува). Между другото спокойно можехме да минем без билет в тоя лифт, аман от тия честни български сърца, постоянно изкушавани от японската самоувереност в здравия обществен ред!!!
На връщане Гери не реагира достатъчно своевременно на намеците ми за предимствата на секс във въздуха с Фуджи отсреща и съответно се върнахме по особено незабележителен начин горе, хващайки последния рейс наобратно. Очакваше ни онсен! (даже най-известният в Хаконе)
Е, оказа се, че ще ни почака малко, тъй като се беше ситуирал буквално в самия край на града, докъдето се влачихме близо половин час през улички и уличенченца. Накрая, почти изгубили надежда, го открихме и в последния момент решихме да идем на съседния онсен (?!!?!) - не мога да кажа защо. Обещаваха, че бил по-традиционен, примерно. Толкова традиционен беше, че даже не даваха кърпи, но това мен - бъдещият онсеновлюбен индивид - не можа да ме спре! (а и тоя път си носех) Не ме спря дори гениалното ми действие да си заключа шкафчето с последните си сто йени, преди да съм си оставил дрехите в него, и в крайна сметка го оставих отворено, сляпо поверявайки камерата и портфейла си в ръцете на гореупоменатия японски обществен ред.
Не знам дали уточних последния път, но в японските бани и особено в онсените се влиза само гол. На тоя етап го преживях някак (за ски-трипа, за който после ще разказвам, трябваше да съм с познати хора и го преживях по-трудно, но от друга страна азиатските, хм, дадености са известен бууст към и без това завишеното самочувствие, което белите хора принципно изпитват в Далечния изток поради неразбираемото боготворене, което се излива към техния външен вид (а може и просто да съм ТОЛКОВА готин и красив, естествено)), но ми беше леко смутително покрай всички въздишащи японски тюлени в онсена.
И така, дойде време за таглайна - беше БОЖЕСТВЕНО!!! Банята е открита навън (т.нар. ротенбуро), а и вече беше зимна вечер и като излезеш малко от водата, вятърът приятно те охлажда. Беше пипната в традиционен стил наистина, всичко беше от дърво, с по някой и друг от любимите ми японски каменни фенери (които никога не светят) и три отделения с гледки към планината и към пътя. Гледката към пътя не звучи толкова добре, би си помислил човек, но всъщност там беше най-страхотно! Като се потопиш почти до главата, пътят и колите остават зад храстите, виждат се само пролясъците на фаровете, които се отразяват на люшкащи се стени от светлина в тежката пара на онсена. Ако притвориш очи и остане само тази светлина, се чувстваш като загубен из музиката на Жан-Мишел Жар, внезапно придобила дъх на дзен, ароматно масло и спокойствие. Неповторимо, просто неповторимо!!! Смея да кажа, че другите онсени, в които съм бил оттогава насетне, имаха своите уникални страни, но такова изживяване досега никъде не съм имал!
(бтв опитах се мнооого тайно да снимам, което беше УЖАСНО трудно, но разбира се нищо не излезе. на упоменатия ски-трип обаче успяхме, та после ще видите и снимки)
(и втора бележка - е колкото и да беше успокоително, не успявам аз просто така да лежа повече от пет минути на едно място и за нищо да не мисля! трябва ми повече практика и по-добри мантри явно..)
Много накиснати и доволни излязохме, разменихме пет приказки за йогурта и Котоошу (трябва си) със съдържателя, снимахме се с него, и с леки сърце фръкнахме обратния път за два пъти по-малко време. Мислехме да седнем да ядем, но градът беше станал пустинно тих (в 7ч вечерта!!! Де го Токио...) и просто хванахме влака. Скрибуц-скрибуц наобратно, а за мен особено дълъг скрибуц-скрибуц, докато се добера до общежитието, но си легнах доволен. Решихме на пролет да идем пак и да видим езерото
Другиден заминаваме с Мели на екскурзия из Кюшу - най-вулканичният остров в Япония и порталът към връзката й с останалия свят (както казват туристическите памфлети). Ще видим вероятно и по-забележителни места, та затуй реших да градирам. По-натам ще разказвам пак
п.п. Вторият билет отиде до Йокохама - уж вторият най-голям град в Япония, но реално част от Токио, де. Бяхме там на следващия ден и също беше много приятно - едно такова спокойно пристанище, с холандски червени тухли, с леко остарели японски сгради, древен увеселителен парк и поизлющена градина на границата на модерното сити с най-високата сграда в Япония. Доста беше... Syberia
После боднахме чайнатауна - аз за пръв път стъпвам в такъв и бях УДИВЕН от това колко кич може да се събере на едно място!!! Боже защо някой би отишъл в Китай?!? А мислех, че японската естетика е зле, мале мила... Е, все пак имаше един доста готин храм на парите, където кичът беше изкристализирал в нещо почти наподобяващо изкуство, имаше много приятни и забележителни гравюри и дори огромните дози червено не можаха да убият чувството. Жалко, че само този храм де This is it. Ground zero.
-
herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
Е какъв е тоя секс за 10 минути бе, това на нищо не прилича! 
После що не ти се е вързала...
Иначе ти завиждам зверски, но това се подразбира. Приятно прекарване, гад такава.
Най-сърдечни поздрави на Мели
После що не ти се е вързала...Иначе ти завиждам зверски, но това се подразбира. Приятно прекарване, гад такава.
Най-сърдечни поздрави на Мели
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Вчера гледах по Хистори чанъл за някакъв японец, дето изял едно момиче във Франция. Там го обявили за психично болен и съответно не се стигнало до съд. Влиятелният му баща пък бутнал няколко лоста и си го прибрал обратно в Япония, където канибала прекарал няколко месеца в психиатрична клиника и след това го пусналли. Следващите години издал няколко книги, в които разказва за случая и станал суперстар в страната си.
Мисъл #1 - втф им има на тия хора в тая държава.
Мисъл #2 - това да нямаш право да осъдиш някой, само защото е луд, е възможно най-глупавото нещо, дето може да съществува в правораздавателната система.
Мисъл #3 - как така не се е намерил нито един, дето да изпече на бавен огън копелето.
Мисъл #1 - втф им има на тия хора в тая държава.
Мисъл #2 - това да нямаш право да осъдиш някой, само защото е луд, е възможно най-глупавото нещо, дето може да съществува в правораздавателната система.
Мисъл #3 - как така не се е намерил нито един, дето да изпече на бавен огън копелето.
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 4 guests