Относно примерите - Дикенс, Юго, Уайлд и други представители на декаданса, готиката, немалка част от трансгресивната литература, твърдата фантастика, хоръра и т.н.
Искаш да кажеш, че в тези примери героите са ти плоски и не те кефят, но стилът и сюжетът те кефят? Аз пък мога да ти кажа, че героите в тия автори представляват много сложни художествени конструкции, въпреки че са много "плоски" от съвременната гледна точка, която в общи линии представлява "за да е богат един персонаж, трябва да прекараме максимално много време в мислите и чувствата му". Като "подобия" на хора от реалния свят те са "плоски" - защото в последните сто години сме свикнали да уподобяваме хората от реалния свят на хората от литературата със "сложни" образи. Това, честно казано, си правим доста голям комплимент. Ако някой можеше да чете като на книга живота на истинските хора, героите щяха доста бързо да му станат скучни.
Вивиан, май нещо не се разбираме – аз не твърдя дали Шекспир е антисемит или не или по каква причина е включил антисемитизма в пиесата си, аз твърдя, че антисемитизмът в пиесата е осъзнат като идеология и не е неутрален, не заради нещо друго, а заради факта, че в пиесата има и друга гледна точка, тази на Шейлок. Относно Гетсби кое точно е плод на пиянски облог не разбрах?
Точно неутрален е, защото Шекспир е потърсил и другата гледна точка. Или, хайде, не неутрален, но балансиран. И да, Шекспир проблематизира антисемитизма в пиесата. От сегашна гледна точка обаче.
Да си представим обаче, че пиесата я чете човек, който е живял в пещера последните сто години. Той ще разпознае НЕ съвременния идеологическия конструкт "евреин", а СИМВОЛА "евреин". Който е въведен в литературата още от времето на Библията, с все смислите си, които са демонстрирани у Шайлок.
И дори да си върл антисемит, ако разпознаваеш и възприемеш този символ като символ - сиреч ако благодарение на развит читателски усет и естетическо усещане се опиташ и дори успееш да погледнеш "отстрани", - а не да видиш Шайлок като "мръсния евреин, с когото майка ми изневеряваше на баща ми" , си направил една важна крачка към преодоляването на лимитациите си не само като читател, но и като ЧОВЕК. В случая Шекспир е взел архетипа "евреин" в стандартния му смисъл и стандартните му конотации и го е ползвал за изходна точка. Друг автор може да пък да тръгне от самото преобръщане на дефиницията на евреин, както Шели в една от пиесите си въвежда още отначалото образа на "добрата змия". Въпрос на подход.
Откровено казано, това е моя начин на четене. Това със смъртта на автора ми е доста смешна концепция. Книгите не са с непорочно зачатие.
Искаш да кажеш, че ти би имал различно отношение към едно бебе, ако е заченато от изнасилване и от нощ на страстно и почти духовно любовно изживяване?
Но дори това не е правилна аналогия - книгата не е зачатие ВЪОБЩЕ. Тя е продукт на естетическия усет на автора, който борави с материала, който авторът е събрал през живота си. Така че няма значение за стандатния чувствителен читател това, че Лъвкрафт е бил бесен расист, а Толкин - консервативен чичка от британския кънтрисайд. В случая на първия от гледна точка на АВТОРА КАТО ЧОВЕК, ролята на разните негри и примитиви може да е била заради това, че Лъвкрафт ги е смятал за долно качество хора. Но от гледна точка на АВТОРА КАТО ТВОРЕЦ, сиреч от гледна точка на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, негрите и примитивите са структурен елемент, който носи конотации на "чуждо, мрачно, отвъдно, антицивилизационно". Те пазят тези смисли дори в еманципираното ни съвремие. Но пък вече носят и смисли като "ииий, горкия негър, как едностранчиво и несправедливо го е представил Лъвкрафт в разказите си."
Тези, вторите смисли, навлизат неизбежно в ума на един съвременен читател и тук естетическият му усет kicks in. Ако ОТ ЕСТЕТИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА читателят е вкоренен дълбоко в съвремието ни, той сигурно ще иска по-комплексно третиране на примитивите и негрите. Забележи, не казах ЧЕСТНО ОТ МОРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА третиране, а ПО-КОМПЛЕКСНО, което е равно на ЧЕСТНО ОТ ЕСТЕТИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА. Сиреч да има тяхна гледна точка или поне такава близка до тяхната, ако и да не ги оправдава.
Между другото, Нийл Геймън надгражда върху структурната комплексност на творчеството на Лъвкрафт чрез типичен постмодернистичен похват - преобръщане с главата надолу чрез докарване до крайност. Той не дава гледната точка на злите ктхултисти. Той дава гледната точка на Ктхулу, при това дава комична гледна точка.
Но черно-белите приказки за вселенски ужас на Лъвкрафт нямат НУЖДА от подобна структурна комплексност, от ЕСТЕТИЧЕСКА ЧЕСТНОСТ при третирането на разните човешки раси в нея. Затова негрите там са противни примитиви.
А страстта на Дикенс към популярните форми на забавление като пантомимата и кукления театър прави така, че той често ги ПРЕСЪЗДАВА в литература, по много сложен и майсторски начин, в лицето на героите си. Затова от ЕСТЕТИЧЕСКА гледна точка, те са всичко друго, но не и плоски.
Точно защото не работи, е толкова трудна за анализ и въобще колко пишещи хора обясняват как текстът винаги се измъква от контрол.
Сигурен ли си, че си разбрал какво са имали предвид? Понеже аз, като пишещ човек, мога да ти кажа, че това "измъкване от контрол" за мен представлява внезапното или по-постепенно разкриване на нови структурни възможности, които преди това не съм "видял". Имал съм наум някаква там структура, стигнал съм до някъде и внезапно съм "видял" - сиреч, усетил съм, - че бих могъл да използвам друга, която естетически мен, като творец, ме удовлетворява повече.
От тая гледна точка текстът винаги се "измъква от контрол", но това не значи, че прогресира неконтролируемо.
А тези приказки за това как героите започвали да живеят свой живот, са еквивалент на казаното по-горе - това е просто качествено изменение, базирано на количествени натрупвания. Ти си писал, писал, писал за тоя герой, като в началото си имал предвид някаква там история за него. След това обаче, в течение на някакви решения, които си взимал за текста, тоя герой е започнал да се изменя, да се напасва към промените, които си направил. Това често се случва под границата на съзнателното внимание на автора. В един момент обаче то изплува и писателят си казва "А! Ама Джо не би направил това! Ще направи друго!"