Да не бъда разбирана погрешно, зная си, че тва е спамване по темата за Хълк, към която НЕ искам засега да взимам отношение, ама...:
Vivian wrote:Ами, много хубаво е, че си имаш персонална дефиниция за гръцка трагедия, но пък тя си има напълно формална такава в литературната теория, а приложението й в други творби също следва някакви конкретни линии, които не съвпадат с това, което се съдържа в твоето определение... Трагедията няма нищо общо с ‘епичното’, гръцката още по-малко, защото тя се отнася твърде тясно към лични изживявания на трагичен протагонист, чийто действия са му донесли голямо нещастие... Ако имаше нещо ‘епическо’, то драмата в живота му нямаше да е задължително в следствие на собствени действия/ процеси.
Мммне. В немалка част от гръцките трагедии трагичното не идва като пряко следствие от действията/ бездействията на героя, а като нещо, произтичащо от противоречията/ действията/прищявките на боговете. Всъщност, ако трябва да задълбаем, дори и огромна част от действията на героите в гръцките трагедии се детерминират от горепосочените такива на боговете. И да, героите извикват емпатия, НО често поради тази теологична предопределеност на дребно- или не толкава дребно битийните им случки в контекста на тяхната...., хм пиончестост (ха!) в игричките на ония горе на Олимп... Не че нещо, ама ...
