Какво мислите за филмите/сериалите по книги

[Jen]

Точно една от основните идеи на книгата е сериозно покътната според мен. Да, филмът наистина следва доста точно историята и атмосферата на романа. Но опитът за очовечаване си беше съвсем осезаем и нарочен. Мен не ме подразни самият факт, че в този си аспект изменя на основен елемент на книгата, а това, че не го прави достатъчно последователно и убедително.

Зюскинд е категоричен – Грьонуй не принадлежи по никакъв начин на човешкия род, включително физически (жаба е, все пак). Светът и обществото може да са покъртително гнусни, но колкото и да е неочаквано - не, не те са го създали такъв. От читателя не се изисква нито да го разбира, нито да го съжалява, а само да изслуша историята му. А екранизацията сякаш се колебае каква позиция да заеме. Хем да се пресъздаде дистанцията от романа, хем да се дръпне някоя струна в сърцето на зрителя, хем да я има пълната ачовечност, хем нещата да заклонят по някое време към „дали пък не трябва да му посъчувствам на тоя младеж, дали пък в крайна сметка не е продукт на обществото си”… Сцената със спомена за момичето беше напълно излишна и нелогична. А „подобреният” външен вид си беше визуалният израз на несигурността на филма човек ли ще е Грьонуй последно, или чудовище. Съгласна съм, че различното въздействие на киното изключва покрит с циреи урод, ама пък и да вземеш за точно тази роля момче, което е най-малкото хубавичко, пък после да го караш да се криви неестествено и да го мажеш с изкуствена краста, не беше хич добра идея.

А онова с управлението на любовта на финала на филма беше ужасна глупост с оглед цялостната му концепция (и на книгата съответно), колкото и да изглеждаше красиво и подхождащо на романтизацията.

„Неминуеми изменения, които трябва да бъдат направени, заради начина, по който киното влияе върху хората” на мен ми е точно толкова релевантен аргумент, колкото и просто нерешителност и угодност спрямо по-масовата кино аудитория.

Иначе - "Atonement" е доста сполучлива адаптация по мое мнение. Както и "No Country for Old Men". Не знам дали има значение, че и в двата случая прочетох книгата след филма, вярвам, че няма, но не съм съвсем сигурна. При No Country специално, при все недостатъците на филма, стигнах до категоричния извод, че това е толкова добра екранизация, колкото изобщо е възможно.

[Vivian]

Споменавайки No Country, се сещам и за друга превъзходна адаптация от страна на братята Коен -O Brother, Where Art Thou? Възхитителна е; така трябва да се адаптира Омир!