Онзи ден за първи път имах досег с Шерлок Холмс (въпреки че, мисля, че като малък бях чел Баскервилското куче, но дори и да е така, нищо не си спомням). Четнах първата новела, на
сър Артър Конан Дойл, за г-н Холмс -
Етюд в червено. И честно казано след всичките си предубеждения спрямо него останах доста доволен. И след това веднага си препрочетох пак разказа на
Нийл Геймън - Етюд в изумрудено. Този път усещането от разказа беше в пъти по-голямо. Така че, от днес мисля да отделям и по малко време на чичко Холмс.
Най-накрая успях да намеря време и за
Марсианските хроники на Бредбъри. Останах, не че съм се съмнявал някога в чичо Рей, приятно удовлетворен от произведението. И най-вече като се сетих, че като малък бях гледал и сериал по-него ми стана едно такова "уютничко" и размазващо.
Сега съм се заредил с "Нещо зло се задава" и "Никога, никъде, никой" на Геймън (най-накрая я намерих след изтощително търсене - тенкс то herairness) и в този много снежен, студен ден се забивам в къщи да си четкам
