Ех, тоя палав чичко Фройд! А аз почвам да се чудя дали някога ще има тема в тоя форум, която да не се обърне на хомосексуалност и религия.
Аз си спомних още една ранна случка от живота ми - тоя път от детската градина - била съм 3-4 годишна значи. Не съм пребивавала много в детската, но това ми се е отпечатало в главата. Насилваха ни да спим следобед, а сред нас имаше и такива, които не желаеха да спят. Общо взето като ни оставеха да спим, минаваше поне половин час докато се кротнем и задремем. Имахме едни сладурски комплекти с чаршафи и калъфки с избродирани плодчета на тях - моите бяха черешки. Та, спомням си от този момент черешките и как едно от момченцата се беше качило на леглото ми, стъпило точно до възглавницата ми и заплашваше, че ще ме напикае. Даже беше извадил пишка за тая цел.
Имам някои спомени от престоя ми в Белгия при баба и дядо като бях на 5-6. Френското грозде по оградата на посолството, кестените в двора, които баба ми събираше и вареше... Или камиончето със сладоледа - вървеше и свиреше няква мелодия и който иска сладолед като го чуе отива да си купи. На мен не ми купуваха сладолед, щото бях нон-стоп болна и без него. Един път бях много зле - толкова че баба ми реши, че ще мра. И понеже беше почти Коледа, ми даде предсрочно Барбито, което уж Пер Ноел се предполагало да ми донесе. Велико беше това Барби - с фосфоресциращи обувки, чадър и звезди по роклята. И някво много розово такова. Още се върдаля из някой шкаф в къщи - и досега не съм виждала по-яко.
Помня като ми подариха колелото там. Знаех, че един от батковците в посолството ще ми даде неговото, щото то му е малко вече, но не знаех кога. И един ден докато се шляех в градината видях това колело облегнато на стената, огряно от слънцето, блестящо, истинско съкровище! Веднага разбрах, че е моето. Успях да си пусна кръв с него още на същия ден, но установихме много силна връзка!
Помня как дядо ме повдигна да пипна някаква статуя на смъкнатия от кръста Христос в нещо като тунел - сигурно е бил на път към оня затворения площад в центъра на Брюксел. За да съм се върнела някога в Белгия, каза. Още не съм го направила, ама ще го направя някога.
И последна случка от Белгия - успях да се загубя епично в супермаркета! Майка ми беше дошла да си ме прибере и бяхме с нея и баба в местния Делез. Та, оставих майката да гледа някво бельо (баба ми не знам къде се затри междувременно), щото ми доскуча и се юрнах към щанда с играчките. Като се нагледах там, реших да се върна при майка ми и отидох до секцията с бельото. И там от нея - ни вест ни кост. Хукнах паникьосано из магазина - той тогава ми се виждаше огромен - по някое време се и разревах. Някаква белгийска лелка се съжали над мен и ме заведе на касите, където касиерката се опитваше да ме успокои и да разбере името ми, за да го съобщи по уредбата. Сигурно ме е питала поне 40 пъти "Comment t'appelles-tu?" докато изобщо осъзная, че ми се задава някъв въпрос. Казах й как се казвам и след малко гледам баба ми как търчи към касата да си ме събере. А майка ми през цялото това време си е била все на секцията с бельото - баба ми после ме заведе там...
А най-първата ми любов беше в предучилищната занималня в Алианса, където нашите ме забиха да уча френски след Белгия. Т.е., била съм на 6 някъде. Там постоянно имахме разни тържества, на които изнасяхме представления и пеехме песни на френски. Та въпросното лице се казваше Георги, имаше ленив клепач, беше много хърбав и говореше на нос, все едно беше постоянно хремав, но аз си го обичах и такъв. Играеше Мажисиен Пас Пас в едно от представленията ни. Къде ли се затри тоя човек, не съм го виждала откакто приключихме с Предучилищната?