За преподаването по БЕЛ

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderator: Moridin

User avatar
Veritas
Scholar
Posts: 128
Joined: Fri Dec 12, 2008 11:38 am

Post by Veritas » Mon Dec 05, 2011 11:45 am

Trip wrote: аз съм продукт на английската филология на 100% и на 0% - на литературата в училище и може би съм един от малкото такива случаи. Интелектуалното ми себеосъзнаване се случи в университета


Това е повече или по-малко точното нещо, което съм споделяла с познати неведнъж, та явно не съм изолиран случай.



Искрено, страстно и всеотдайно ненавиждах предмета литература в училище, безценни. Като се почне от пословичното "какво е искал да каже авторът", минем през томчетата критика с изречения от по половин страница, от които простосмъртните разбирахме не повече от думичка-две на всеки пет реда, и стигнем до писането на теми тип увод-изложение-заключение, където всяка част се пишеше по план-конспект с т.1, т.2, т.3 и така нататък с точно наредено съдържане, при което се получаваха теми - клонинги една на друга дотолкова, че в последния ми клас бяхме стигнали до следната практика - една девойка пишеше тема за целия клас, всичко живо копираше въпросната тема, сменяше тук-там някоя думичка, поразместваше едно-две изречения и целият клас си получаваше шестиците, а преподавателката - душевния си мир. В основното пък си спомням как едно момиченце ми беше преписало темата за домашно барабар със запетайките, при все че й казах да попромени нещо, че да не ни хванат; както и да е, на въпросната тема аз имах шестица, другарчето четворка, щот аз бях отличничката на класа, пък тя беше четворкаджийка, толкова по въпроса колко и през къде й е било на даскалицата дали сме мислили по темата и как.
Имаше го и моментът, в който веднъж се опитах да напиша нещо, действително влагайки мисъл и опити за мои собствени разсъждения в него, защото ставаше въпрос за мое любимо произведение, резултатът ме израдва до степен да се гордея с него, което е за отбелязване, имайки предвид какви са ми чувствата по отношение на писането на теми изобщо, и получих "О-о, как може такова нещо, това изобщо не е по плана, ДЕТО СЪМ ВИ ГО ДАЛА, ще се научиш да пишеш каквото ви е зададено! Ама айде за старанието - три!"
ТОчно с девойката, дето ни пишеше темите на класа, веднъж бяхме подхванали спор дали има смисъл да се учи математика/физика и литература след основното, тя беше на мнение, че след като си се научил да събираш и изваждаш, повече не ти трябва, а физиката е само за бъдещи физици и изобщо няма работа в средния курс, аз твърдях, че след като си се научил да четеш, трябва да те оставят да четеш както си искаш, а не както ти спуснат отгоре; и на моето изтъкване на неща като необходимостта от трениране на логично, пространствено и не знам още какво мислене, способност за преценка, разпознаване на причинно-следствени връзки и прочие, спомням си изпълнения й със страст отговор: "Не! Най-важното е да се научиш да мислиш!"
После минахме в дебрите на бистренето какво, аджеба, означава умениетото да мислиш, и съм останала със смътното впечатление, че според това момиче най-важният показател за това е умееш ли да използваш засукани думички като "трансцедентен", защото я пъхаше по три пъти в изречение. както и да е. Премълчах си каквото ми дойде на ума тогава, а именно - и как точно ни научи да мислим методът с клонирането на нейните теми, които, впрочем, и една на друга бяха като отражения, предствях си някакъв темплейт с наблъскани умни думички ("трансцедентен" задължително, по възможност през не повече от две-три други думи) и оставени празни места за "insert author/title/quote here". Както казах - помня какъв беше резултатът от дръзването ми да мисля. Що се отнася до личния ми опит, часовете по литература имаха далеч по-голям успех в отказването на хората от каквото и да е мислене.
До последния момент преди завършването си бях убедена, че нямам търпение да отида да уча нещо точно и повече никога да не се докосна до това нещо, наречено литературни анализи, чието предназначение, доколкото бях успяла да си формирам някакво мнение дотогава, беше да бъдат писани от някакви неприятни хора, за да впечатляват други неприятни хора, но не и да бъдат четени от нормални човешки същества.

What do you know. В последния момент реших "английски" и те ти на - филолог.

В първия ми час по литературознание челюстта ми се насини от удряне в масата от удивление. Излязох си замаяна. Леле... как можело! Как можело да се мисли, да се чете, да се вижда! Да се разбира! Как можело да не е "какво е искал да каже авторът", а "какво/как/защо разбирам аз това"! Как можело лит-анализът да провокира мисленето, вместо да го лоботомизира! Как можело, човек!
Аз си бях същото хлапе, току-що излязло от училище. Не беше минало достатъчно време, та у мен да са настъпили някакви съществени промени откъм характер, житейска мъдрост, мислене и разбирания. Та не, внезапният завой в мнението ми не се дължеше на мен. На човека зад катедрата се дължеше.

Що не можеше бе, такованката, да имам такива преподаватели и в училище?

User avatar
JohanVladimir
Sorcerer
Posts: 381
Joined: Fri Mar 19, 2004 1:40 pm

Post by JohanVladimir » Mon Dec 05, 2011 11:59 am

:) Това си включване ще се постарая да го построя изцяло върху конкретни примери и позовавания, надявайки се по този начин да постигнем по-добро взаимно разбиране, отколкото когато размишляваме отвлечено и по принцип :)

Първо искам да дам един съвсем конкретен пример - лично според мен категорично доказателство - за ползата от образованието по литература в средното училище. Примерът е екипът на списание ShadowDance - едно чудесно издание, с чиято кончина все още не съм се примирила. В този екип, доколкото ми е известно, има само един филолог. Не подценявам изобщо силата на самообразоването, убедена съм обаче, че е надграждано върху един стабилен фундамент от умения, от рецептивни, аналитични и езикови компетентности, придобити в средното училище.

Също така ще издигна една хипотеза, която може да потвърдите или да опровергаете - благодарение на програмата по литература в средното училище, независимо от добри/лоши даскали, независимо от обич/неприязън към предмета, немалко от събеседниците тук са напълно в състояние да проведат един културничък разговор било за античната трагедия, било за ренесансовата драма, било за други неща, които хич, ама хич не са в обсега на всекидневния опит.

Реципрочно, аз съм доказано способна да проведа приличен разговор на кръчмарско ниво за структурата на атома, за черните дупки и за теорията на относителността - 20 години след завършване на гимназия. Неотдавна си направих експеримента да седна и да се опитам да реша една система уравнения. Свободни сте да ми се смеете - не помнех как се прави, но накрая успях, и то не като си спомних, а по-скоро като си изведох решението на основата на нещо, което бих нарекла "обща математическа култура".

Това лято с един близък мой приятел, професор по физика в Канада, си говорихме за профилирането. Аз говорех "за", той говореше "против". В момента ще е некоректно да опитвам да възпроизвеждам аргументите му точка по точка, но общият смисъл на тезата му беше, че именно по вина на това строго профилиране още от ранните степени на образованието на неговите студенти остро им липсват някои фундаментални познания. По точните науки тва. За хуманитарните и обществените никой от нас двамата няма как да знае. С този пример искам да кажа, че всяко нещо освен предимства си има и недостатъци.

Онова, което образованието в "меките" науки дава (да, науки, Амелия! :) ), е гъвкавост на мисленето и умение да се интерпретира. Също така - способност за разбиране и приемане на различни от твоите тези и аргументи и непримиримост към истините от последна инстанция. На по-високо равнище - умение да се конструират хипотези и да се деконструират общоприети твърдения. Това е разликата с "твърдите" науки, но някак си съм предварително убедена, че ще се съгласиш с полезността и на "меките" НАУКИ.

Моят преподавателски стаж в НПМГ беше три месеца - един учебен срок в 8 клас. Преподадох на горките деца научна ерес. Прочетох какво пише в учебниците им и после им преподадох съвсем различни неща - Кирил и Методий не са създали кирилицата, никога не са били в Чехия и пр., и пр. Не съм си измислила тези неща, просто в науката винаги има повече от една хипотези, както знаеш, аз им преподадох алтернативната. Оставих ги безкрайно объркани, горките деца, наистина. Ако им бях редовна учителка, вероятно нямаше да посмея да си рискувам работата. Тогава обаче не ми пукаше и смятах, че е по-важно да им покажа, че светът е сложен, отколкото да им преподам учебен материал.

Може би, ако аз ти бях учителка, щеше да обичаш литературата? Аз обаче не съм ти била, както и повечето от свестните ми състуденти. Защото академичното филологическо образование в СУ произвежда доста качествени хора - виж мене и Трип :) А учители стават предимно хора, които или имат някакви странични причини, или за нищо друго не стават. Има, разбира се, и такива, дето наистина обичат професията. В момента и аз работя за по-малко от 400 лв. заплата, защото обожавам онова, което правя, а пък мъжът ми печели достатъчно. Не би ли било прекрасно, ако всички съпрузи на учители печелят достатъчно, за да може те по цял ден и с кеф да превръщат скучни анализи в шарени презентации и да бъде мир и любов по целия свят?

Като казах анализи, та да си дойдем на болната тема. Тия болни анализи мен никой не ме е карал да ги чета в училище, щото аз самичка си ги четях, сигурно съм била нещо болна. Бях болезнено влюбена в един критик. Никола Георгиев се казва. После ми беше професор в СУ, там го залюбих вече до уши и не го разлюбих никога вече, препрочитам си го до ден днешен и всеки път оргазъмът ми е гарантиран. Но определено хлътнах още като ученичка в един негов анализ на "Хаджи Димитър"...

Срамотиите по-горе ги споделям като конкретен пример с един конкретен човек, който е обичал да чете анализи и да пише теми. Въпросният пример после е записал вишо българска филология, каква изненада, а? :) Ако беше обичал да решава допълнително задачи, вероятно щеше да запише друго вишо. За мен, лично за мен, средното образование по литература беше съвсем адекватно и то естествено си продължи в по-горна степен. Нищо болно нямаше в него, на мен болна ми беше химията. Можех да продължа и с химия обаче, колкото и да я мразех - защото средното ми образование гарантираше и тази възможност. Ако се напрегна, все още мога да ти напиша формулата на бензола, не ме питай каква ми е ползата от това, очевидно е никаква. А може и да не е точно никаква, може би точно това ме прави образован индивид. Не нам. :)

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Dec 05, 2011 12:00 pm

Веритас, много яко мнение!!!
Да, и аз се питам що не попаднах на хора в училище......

И затова всъщност ми е толкова болно, че тия, дето за разлика от теб не са имали щастието по някакви неведоми причини да запишат филология, при все че си ненавиждала литературознанието, ще си останат само с тая мъглява ненавист към "критиците" и "критиката" и когато тръгнеш да им обясняваш как думите в това или онова изречение са подредени така или инак и ти предават такива и такива внушения, те ти казват, че много "задълбаваш в думичките" (цитат от реакция на едно мое мнение, не помня точно къде, щото реакции на мои мнения бол). Не дай си Боже да обясниш, че защото думичките са подредени така или инак, изречението смърди. Тогава вече си лишен от душа "буквояд".

Което ме води към изначалната ми теза: децата в училище трябва да се научат да четат баш думичките, една след друга, и да извличат енергията от начините, по които тия думички се комбинират. Няма абсолютно никакво значение дали обектът на вчитане ще е Хамлет, или реч на Бойко. Но аз сега пиша един дълъг пост, в който разписвам тая теза, така че ще постна по-подробно пак :)

Едит: Ани, любимият ми тип пост - с лични примери :)
Там е работата, че тук повечето сме завършили елитни гимназии и при все това споменът, който ни е останал, в общия случай, са имената на няколко класики и по една-две думи за тях. Вярно е, че и по повечето други предмети, за които на човек не му пука много, пак е така вероятно, но не мисля, че има предмет в училище, който се ползва с по-ниска принципна репутация от литературата. В случая на мен ми е по-важно не с какви общи познания излизаме от училище (в елитните гимназии ти се гарантира една прилична обща култура, ако самият ти не си тотална дупка), а с каква нагласа към определени сфери на познанието излизаме. А и с какви умения.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Mon Dec 05, 2011 12:55 pm

Първо искам да дам един съвсем конкретен пример - лично според мен категорично доказателство - за ползата от образованието по литература в средното училище. Примерът е екипът на списание ShadowDance - едно чудесно издание, с чиято кончина все още не съм се примирила. В този екип, доколкото ми е известно, има само един филолог. Не подценявам изобщо силата на самообразоването, убедена съм обаче, че е надграждано върху един стабилен фундамент от умения, от рецептивни, аналитични и езикови компетентности, придобити в средното училище.
Въпросът е и, че много хора тук не са учили сериозно литература в училище. Допускам, че Моридин с неговия Италианския лицей и Ян с езиковата са писали повече теми. Може би и Марфа. Аз, а мисля и Драгън и Амелия не сме били особено натискани за литература в НПМГ. Роланд е учил в Музикалното, там доколкото зная ги натискат само за музика. Мат и Дем май също бях с някаква математическа, или бъркам?
Не знам доколко аз илюстрирам ползата от литературата в училище, но в гимназията май не написах и една тема. Да, спорили сме какво има предвид автора и сме чували сложните думички, но до зубрене на това така и не стигнахме. За сметка на това на класните ни даваха карт бланш да пишем някакви есета или който иска тема (май имаше двама за цялата гимназия, понеже имаха пищови). Мисля, че там би трябвало да съм написала и един-два разказа освен есетата.
Начинът да закопаеш този ми аргумент е да кажеш, че много добре ми личат последствията:D
Също така ще издигна една хипотеза, която може да потвърдите или да опровергаете - благодарение на програмата по литература в средното училище, независимо от добри/лоши даскали, независимо от обич/неприязън към предмета, немалко от събеседниците тук са напълно в състояние да проведат един културничък разговор било за античната трагедия, било за ренесансовата драма, било за други неща, които хич, ама хич не са в обсега на всекидневния опит.
Със сигурност. Въпросът е, че това е постигнато по най-трудния и завъртян начин и не при всички.
Онова, което образованието в "меките" науки дава (да, науки, Амелия! ), е гъвкавост на мисленето и умение да се интерпретира. Също така - способност за разбиране и приемане на различни от твоите тези и аргументи и непримиримост към истините от последна инстанция.
Съжалявам, но от това, което съм видяла от училищната литература (поне каноничната такава), тя беше абсолютно несъвместима с тези цели. Също така от някои от дискусиите за литература не оставам с това впечатление.
Срамотиите по-горе ги споделям като конкретен пример с един конкретен човек, който е обичал да чете анализи и да пише теми. Въпросният пример после е записал вишо българска филология, каква изненада, а? Ако беше обичал да решава допълнително задачи, вероятно щеше да запише друго вишо. За мен, лично за мен, средното образование по литература беше съвсем адекватно и то естествено си продължи в по-горна степен. Нищо болно нямаше в него, на мен болна ми беше химията. Можех да продължа и с химия обаче, колкото и да я мразех - защото средното ми образование гарантираше и тази възможност. Ако се напрегна, все още мога да ти напиша формулата на бензола, не ме питай каква ми е ползата от това, очевидно е никаква. А може и да не е точно никаква, може би точно това ме прави образован индивид. Не нам.
Всичко това е вярно. И доказва колко интелигентен човек си ти. Но тъжната истина е, че огромната част от хората не са много интелигентни или поне не са всестранно интелигентни. Има хора, които могат да постигнат тригонометрията, органичната химия и подробния анализ на античната литература единствено с денонощно учене. И обикновено именно тези хора най-малко са склонни на това. Това води до два ефекта - фрустрирани от меки и точни науки деца и ученици, които се предполага да знаят тригонометрия, но още не са съвсем на ти с ъглите в триъгълника, просто защото уроците се зубрят и забравят. А дори да имаме някакъв свръхумен индивид, ако неговия талант е да учи езици примерно, струва ли си вместо да научи немски и фински (понеже му се удават ужасно лесно) зорлем да го принудим да отдели това време, за да може да решава посредствено задачи по стереометрия, но да има възможността ако иска после да кандидатства математика?

Btw, кога си преподавала в НПМГ?

Още нещо, Емо каза, че ние хората на точните науки, сме били гледали отгоре и недооценявали изкуствата. Не изключвам възможността всеки да си гледа неговото и да го пробутва за най-хубаво. Но аз съм била свидетел и на това как хора на изкуството ми обясняват, че ние там разбираме някакви си закони на природата, но истината е в трансцендентното (поздрав за Веритас:)) разбиране на изкуството и то ни издига над животните и т.н. Занимавнето с точни науки било тъжна и не много смислена работа. Така че действа и в двете посоки.
Last edited by Morwen on Mon Dec 05, 2011 5:43 pm, edited 1 time in total.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19290
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Mon Dec 05, 2011 1:15 pm

Стига писали де, ще мога да се включа чак след час :( вие не се спряхте егаси, нищо няма да оставите за казване.... не е готино за моето его!
This is it. Ground zero.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6602
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Post by tigermaster » Mon Dec 05, 2011 1:22 pm

Всъщност на мен анализите, свързани със "задълбаването в думичките", в общия случай са ми доста интересни, да не говорим, че все пак от време на време се опитвам и да драсна по някой разказ, така че от тях мога да изведа само полза. В общия случай.

Тук, обаче, се дискутира преподаването по БЕЛ. Или поне такава е темата.

А преподаването по БЕЛ в училищата твърде често може да бъде окачествено единствено с думата "безумие". Казвам това като човек, който между пети и девети клас смени шест училища - едно в Айтос и пет в София.
В пети и шести клас всичките теми, писани върху литературни произведения, бяха - буквално - взаимозаменяеми. Винаги бяха писани по един и същ шаблон и обикновено имаха почти еднакво съдържание. Разликите бяха основно в заглавието. Не се шегувам и не преувеличавам за това. Виж, отвреме-навреме ни караха да пишем и есета, при което все пак и личната мисъл на ученика понякога успяваше да блесне.
В седми клас бях при друг учител и положението, естествено, беше тотално различно - този път учениците на контролно или класно обикновено идваха вместо с произведението, върху което щяхме да пишем, с няколко тома разработки, и директно преписваха от тях. Аз бях един от малкото в класа и единственият отличник, който не правеше това. Резултатът - четворка на класното първия срок и тройка втория. В крайна сметка обаче завърших с отлична оценка, понеже в общия случай бях железен на останалите видове изпити, а и мои статии и разкази бяха публикувани в училищния вестник, което ми придаде малко тежест.
В осми клас смених цели три училища. Причините за това не са за форума. Ясен спомен имам само от последната учителка. Преподава ни урок за фантастика и фентъзи. Каза, че фентъзито представлявало приказки, ориентирани към най-малките деца. Ясно колко го е познавала, нали. Не беше чувала нито за Толкин, при все че точно тогава манията по властелините тъкмо започваше, нито за Хауърд, нито за никой от значимите фентъзи-автори. Понеже намерих начин да ги вмъкна, ме остави буквално аз да предам урока. Подозирам, че това беше причината в крайна сметка да ми постави отлична оценка за годината, въпреки че някак ме мразеше.
В девети клас най-после попаднах на свестен учител по литература - свестен в смисъл на човек, с когото може да се обсъдят действително произведенията, които изучавахме, и ако кажех директно, че някое произведение го мразя с цяло сърце - както беше с "Хоро" на Антон Страшимиров - не получавах двойка веднага. Мисля, че не е нужно да казвам, че отивах с желание в часовете при такива обстоятелства.

Мисля, че проблемът на хората с литературната критика идва от това, че с нея са се сблъсквали почти единствено в училище, а там твърде често критиката отнема от времето и вниманието, които принципно ученикът би трябвало да отдели за самите литературни произведения. От там идват и безобразията като това, за което спомена Данте - човек да получи похвали за разработка върху роман, който не си е направил труда дори да прочете.
Другият проблем е в изкуственото усложняване на езика. Погледнете отново изцепката на професор Милена Кирова за ониричното овчарче. Съжалявам, обаче подобно нещо е просто безумно. Защо овчарчето трябва да е онирично? Защо да не е въображаемо, примерно, освен че думата "онирично" я я знаят хиляда човека в България, я не? Кой нормален ученик или студент би видял някакъв смисъл в израз като "блажената трансцедентност", особено ако е отнесен към едно детско стихотворение?

Ето нещо интересно по този повод:
http://priziv.org/forum/showthread.php?t=608

Ще взема да завърша поста с една статия на Атанас Далчев, която няма конкретна връзка с темата, но може би ще се стори интересна на хората, които не са я чели:
http://chitanka.info/text/12168-nashata_kritika
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
JohanVladimir
Sorcerer
Posts: 381
Joined: Fri Mar 19, 2004 1:40 pm

Post by JohanVladimir » Mon Dec 05, 2011 1:37 pm

Morwen wrote: Btw, кога си преподавала в НПМГ?
Студентската ми книжка казва: в периода Х - ХІІ. 1994 г. Влизала съм в часовете по БЕЛ на г-жа М. Андонова, не пише в кои точно паралелки обаче, а пък аз не помня - 8 "г" ли беше, "в" ли...
Какво сега, ще излезе, че лично аз съм отвратила теб и Амелия от литературата ли? Хайде, дано! Ще знам, че съм оставила неизличима диря в тоз живот :mrgreen:

Вижте сега, проблемът е, че и двете страни са прави. Трип и аз сме в правото си да се опитваме да ви убедим, че литературната наука е нещо много красиво и сложно, че литературната критика в голямата си част е смислена и че образованието по литература дава полезни знания и способности. Опонентите ни са напълно в правото си да твърдят, че литературната наука е нещо, до което никога не им е дадена възможност да се докоснат, че критиката е останала напълно непонятна за тях и че образованието по БЕЛ за тях е било извратена форма на насилие. Щом го казват, сигурно е било така.

Къде са ни допирните точки?

Edit:
Позволете ми да пусна и аз един линк към поредица статии, доста дълги между другото, което за повечето хора е недостатък, но за мен е огромен плюс, понеже са написани от моя вече споменат идол и гуру Никола Георгиев:
http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/statii/uchitel.htm
Last edited by JohanVladimir on Mon Dec 05, 2011 1:56 pm, edited 1 time in total.

User avatar
Vash
Paragon
Posts: 610
Joined: Fri Jan 27, 2006 12:17 am
Location: София

Post by Vash » Mon Dec 05, 2011 1:56 pm

Явно само аз съм имал добра учителка по литература. Стилът й на преподаване беше такъв, че почти само ни задаваше въпроси - каква е идеята на тази метафора, защо така е описан героят и т.н. Това предотвратяваше заспиването и се чуваха интересни неща от хора, които никога не биха се интересували от литература при обичайното образование. А на есетата най-важното беше да се създаде добър аргумент и тя самата доста псуваше книгите с литературен анализ, които се продават само за подготовка за изпити.

Заради това и ученето на критика беше доста по-леко. А то е нужно, тъй като литературата е все пак наука. Има неща в текстовете, които няма как да се открият само с изказване на лично мнение. Твърде много хора за съжаление са ви блъскали главите да преписвате дословно текстове от помагала и затова сега сте го обърнали на обратно, че everything goes - ами не е така. :) И (shock), научете най-сетне, че понякога няма никакво значение какво е имал предвид авторът, подсъзнателно или не. Затова се прави фройдистки и феминистичен анализ на Шекспир, въпреки, че очевидно не са му минавали тези идеи през главата. Текстът е комуникация и не трябва да се игнорира, че читателските способности за интерпретация са се повишили векове след като е умрял авторът.

Заради това никога не съм мразил критици, или литературна критика - въпреки, че не е съвсем моята област, ако са смислени винаги намирам нещо интересно в тях и ме мотивират да мисля малко повече докато чета. Това е достатъчно, за да оправдаят съществуването си.
Last edited by Vash on Mon Dec 05, 2011 2:12 pm, edited 1 time in total.

"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Mon Dec 05, 2011 2:06 pm

Студентската ми книжка казва: в периода Х - ХІІ. 1994 г. Влизала съм в часовете по БЕЛ на г-жа М. Андонова, не пише в кои точно паралелки обаче, а пък аз не помня - 8 "г" ли беше, "в" ли...
Какво сега, ще излезе, че лично аз съм отвратила теб и Амелия от литературата ли? Хайде, дано! Ще знам, че съм оставила неизличима диря в тоз живот
Ааааааааааа, разминали сме се с една-две паралелки - аз бях "б" клас. :shock: :shock: :shock: А с Амелия и Драгън с една година, те са от следващия випуск. Малък свят, май...
И, бтв, аз не се отвратих в гимназията, главно благодарение на това, че не се учеше, както се предполага. Имахме дори добри учители тип тези на Ваш, но пак казвам, не са ме карали да зубря и да се придържам дума по дума никога.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Dec 05, 2011 2:38 pm

Хриси (и на който му се чете, понеже не е точно по темата, но тя и бездруго е изчерпана, ако само ще си повтаряме колко зле се преподава литература в училищата - това ни е ясно на всички):

Ами, ето как го правя аз.

Произхождам от фундаменталния психологически факт, че в четенето умът *ще* търси смисъл в това, което му е дадено на страницата, независимо колко малко може да е. Ще дам пример с английския, защото там и най-несамостойните части на речта често са обособени в отделни думи, върху които умът може да умува. Ето примерно:

The

Дори да нямаме нищо друго на страницата (примерно, ако дзен-мастърът ни е казал да умуваме върху това the), умът от само себе си ще почне да "визуализира" – някаква аморфна маса неща, които биха могли да се отнесат към това "the", може би в образа на сив барбарон, постоянно менящ си формата. Това е така, защото коя да е дума в литературна творба (и в езика принципно) не е стрелка към съответния real-life физически обект или понятие, а е пътека от звуци/символи, водеща към спомени/представи на читателя за гореспоменатите две. Четенето на практика създава нови спомени, с прилежащите към тях нови асоциативни вериги. Rewire-ва мозъка ти, повече или по-малко.

Оттук нататък, ако почнем да надграждаме:

The red
The red sun
The red sun is
The red sun is high,
The red sun is high, the
The red sun is high, the blue
The red sun is high, the blue low.

Всяка нова комбинация от думи коригира първоначалната визуализация и/или я надгражда. Ключовото тук е "комбинация от думи". Първите две коригират първата. Първите три коригират първите две, но не поотделно, а в блок. Блокът от първите четири коригира блока от първите три. И т.н. Всеки от тези блокове има свой собствен образ, който може да бъде допълнен, преобърнат или пратен във wtf-land, в зависимост от това каква енергия носят за нас микро-скоковете между думите. Още нещо: думата х+1 не е задължително да се свързва пряко с думата х. Може да се свързва с думата х-1, или х-2, или с всички тях, или с нещо отпреди 5 изречения.

Константата обаче е генералната ревизия на образа до този момент.

А поантата на цялата работа е да направим ревизия на образа, която носи художествен смисъл. Тук навлизаме във водите на субективността, защото хората имат различен праг на смислосъздаване на база "език". Колкото по-висок е, толкова по-зле. Колкото по-нисък е, толкова по-добре. Сиреч, някои могат да виждат смислоносещи ревизии във всяка нова дума, други – веднъж на 10 изречения и да се чудят това пък откъде е дошло, защото са пропуснали разни важни смислоносещи ревизии в предните 9. Или пък да пропуснеш смислоносещите ревизии в 10 изречения, а после в пет поредни да ти влизат с всяка нова дума.

Хубавото във вчитането в изречения по подобен начин е, че независимо от опита на детето/младежа/който и да е читател, когато имат пред себе си ясно определена интерпретативна задача (като тази на дзен-мастъра с the, или с the red, или с the red sun и т.н. – Жоро и Симеон могат да направят конкретен паралел с една сцена в първия Принц на нищото) и достатъчно ясно обозрим пример, за да могат наистина да се вгледат внимателно в него, шансът да се справят добре – и съответно да повишат уменията си – е много висок. Малко като с тепане на глигани в WoW, само че доста по-интересно.

Конкретно в горния случай, за мен смислоносещите ревизии се случват при:

а) The red sun
b) The red sun is
c) The red sun is high
d) The red sun is high, the blue
е) Тhe red sun is high, the blue low

а) физически обект, червено слънце. Тази комбинация извиква определени спомени/представи: изгрев/залез/слънце видяно през филтър, тип градски смог. Кара ме да очаквам някакво време или място на действието.

b) сегашната форма на "съм", което ме кара да си мисля, че вече имаме гледна точка. Стандартното разказваческо време е миналото, така че сегашното ми създава впечатлението, че съм в нечий ум, за който това наблюдение на слънцето се случва "сега", "в момента".

c) нещата се посбозяват. Самото твърдение "The red sun is high" е леко банално, а и изключва изгрева и залеза. Остава или вариантът със слънце, видяно през например смог, или за опити на автора да поетичничи не много умело (red sun си е доста клиширано "поетично" описание на слънце).

d) нещата се сбозяват още повече. Тhe red, the blue, почва да ми звучи като произволно изреждане на предмети с цветове, тип детска песничка.

е) A! Генерално преобръщане на образа. Оказва се, че червено (и синьо) не са описания на слънцата, както ги вижда наблюдателят, а както ги определя физиката. На друг свят сме. Паралелът "the red is high, the blue low" е готино, доближава се до поетическо внушение, гледната точка е може би на човек в час с физиката, след като е избрал да определи слънцата понаучному, а последната дума носи приятна изненада (+ може би някои допълнителни визуализации, примерно раздвоената сянка на наблюдателя, опнала се зад него).

От позицията "думите сочат към наши спомени/представи за обекти" пък следва позицията, че ако четем текст, писан преди 500 години, е добре да добием представа за това дали едни и същи думи сега и тогава са произвеждали едни и същи представи в главите на читателите. Пример за това е "lover" в сонетите на Шекспир, насочена към Приятеля. Разни пишман-изследователи са я сочели като доказателство, че Шекспир е имал влечения към мъже, а всъщност по онова време думата практически е била синоним на "close friend" и е идвала от една богата неоплатоническа традиция на приятелска "любов" между хора и от различни, и от един и същи пол.

И докато по проблема от последния абзац уж програмата е тръгнала да върши нещо, тръгвайки от разните архетипни сюжети и ситуации в литературата, по методиката, която описах, не се прави нищо, а е оставено на съобразителни учители да възпитават внимателно четене. Честно казано, не знам дали горното има въобще шанс да сработи в средношколски контекст... Но е базово умение, което тласка литературната критика напред.

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11251
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Post by Marfa » Mon Dec 05, 2011 2:51 pm

Тук отговарям на Ани, защото подозирам, че докато пиша това, някой ще ме е прередил. :)

Ани, не виждам някой да оспорва, че
литературната наука е нещо много красиво и сложно, че литературната критика в голямата си част е смислена и че образованието по литература дава полезни знания и способности.
Просто повечето твърдим, че образованието по литература в средния курс в България в голямата си част е формализирано и е сведено до зазубряне на готови тези, които на всичкото отгоре невинаги са подходящи за хормонално обременени младежи. В тази връзка повечето от нас не са получили възможността да се докоснат до литературната наука, нямаме читав поглед върху нея, но пък, както казах, никой тук не я оспорва. Оспорваме конкретни критики, както и методика на преподаване. Не критиката като такава, не Ани и Емо като личности, а някои определени, хм, творби, написани на излишно висок език, които някой преподавател е решил, че трябва задължително да бъдат наизустени и цитирани. В благоприятна светлина.

Както вече нееднократно споделих, цялата ни образователна система трябва да се срути и да се построи отново, като се измести фокусът. Какво всъщност иска обществото от индивида и какво иска индивидът за себе си? Нужни ли са енциклопедисти, които да могат да цитират Байрон, докато с едната ръка пресмятат къде ще се срещнат двата влака, пътуващи от град А до град Б и обратно, а с другата да пишат формулата на тринитротолуола, като са готови във всеки един момент да споделят кога е роден Джордж Вашингтон, да знаят какъв е делът на винопроизводството в Унгария в техния БВП и точната дата и година на битката при Ахелой? И за какво е това? За някое участие в "Стани богат", вероятно.

Та, за обучението по литература. За мен е естествено, че освен съответния материал, който се изучава, е полезно и дори задължително човек да прочете и мнението на специалист, който сигурно е доста по-сведущ от него. После обаче идват разминаванията ни с моята учителка. По-точно с моите учителки... Така де, като ще си споделяме, не мога да пропусна другарката (такива бяха времената) Иванка Петрова и фундаменталното разкостване на "До Чикаго и назад", което се оказа бунт на Алеко Константинов срещу прогнилата буржоазна система в цялост и на мрачния американски капитализъм в детайли. Ето този пасаж по-конкретно:
Приближих се и аз до чиновника. Той ме попита как ми е името. Като чу фамилията с окончание на "оff ", той избърбори: "Вие сте русин?"
- Не, аз съм българин.
- ?!
- Българин съм, от България.
- ??!!
- Бългéриен! - извиках аз по-натъртено, понеже почна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? - Бългéриен!
- Унгария - ме поправи той.
- Каква ти Унгария! България на Балканския полуостров. - Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта да си припомни - аджеба, где ли ще бъде туй царство! Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името "България"!
Аз се сетих, че може би да не изговарям добре, по тяхному, названието на нашето княжество, и затова извадих и разложих пред него картата на Европа и си тикнах пръста всред София.
- Оh, уеs, Тurkeу; аll right!
- Но, sir - протестирах аз, а той не иска и да чува, пише ме за турчин. По този начин той потурчи и Филарета, и доктора. Последният се разочарова и намрази американците: "Чудно нещо - повтаряше той, - хич България да не знае къде е? Остави ги, невежи!"
Знаете ли какво иска да ни каже авторът? Кажи, Филипе! (Филип е любимецът). Да, точно така! Американските империалисти нарочно държат бедния трудов американски народ необразован! Ето за това бедният митничар не е чувал за България! Защото няма достъп до образование, защото капиталистическият господар го подтиска, а е по-лесно да го подтиска, като го държи необразован! Ами това? Това? Какво означава това?
...един грамаден негър се приближи с импозантността на Бисмарка към нашата маса, в едната ръка с карандаш, в другата - една книжка. Той вдигна карандаша нагоре и удари два пъти по книжката. Явиха се двама негри - едина сложи пред нас картата за яденията, другият - три чаши вода с лед и се оттеглиха. Ние се изгледахме. Докторът повъртя, повъртя чашата: "А бе вие гладни ли сте, мене хич ми се не яде - вода ми се пие" - и дигна чашата с ледената вода на празен стомах. "Ама я виж за всеки случай какво има в картата." В картата имаше триста работи, ама кой ги разбира! Еле разбрахме, че има супа, розбив, бифтек и десерт. И туй стига. Негърът ни гледа, гледа, па видя, че не сме хептен американци, и ни предложи да ни аранжира сам един обяд. Туй беше първата дума, която чухме. O, как се зарадвахме ние на тази необикновена за един американец любезност. Дадохме съгласието си; черният се поклони и изчезна. Другият негър забеляза празната чаша на доктора и я допълни с една едва уловима усмивка. След малко яви се нашият официант и поднесе на всякого от нас по един резен пъпеш и по една лъжичка. Благодарим за угощението! "Е, докторе, след ледената вода как ти се струва пъпешът?" - обърнах аз на шега. Какво да се прави! Нов свят, нови обичаи! Взехме лъжичките и задълбахме пъпеша. Яви се негърът, изчисти масата и ни попита "кафе или чай". Е, хубава работа! Че туй ли му е обядът! Сега знаем вече какво значи всичко това, но в онзи момент! Нямаше как да се разправим и казахме "кафе". Той отиде до една маса и като се върна, изсипа пред всякого от нас по половин дузина ножове, вилици и лъжички! Опак работа! Туй за кафето ли е! Та като почна оня ми ти дявол да мъкне ядения, риби, меса, омари, соуси, салати, сладки, разхладителни, фрукти - ние се спряхме, па го гледаме! И ни напуши смях. Иди им разбери на тези американци! Черните се изправиха настрана и като че очакваха да видят "дивите" европейци да ядат банани с риба или крем със салата.
Как "кое" какво означава? Правилно, Филипе! Негърът е бивш роб, естествено. А им поднасят чаша вода с лед, за да видят могат ли да си платят! Иначе им показват вратата. Но негърът е невинен, вината е на собственика на ресторанта, който е пълно отражение на капиталистическата система... Но да разгледаме и следния епизод:
В пивниците, съдържани от американци, няма места за сядание; всяка консумация става пред буфета; там са наслагани всевъзможни закуски на разположението на посетителите безплатно. Ако си с дебелички очи, можеш да изпиеш само една бира, а да се нахраниш хубавичко със закуски и ще правиш тази "економия" дотогава, докато един ден стопанинът не те улови за яката и ти помогне да изхвръкнеш из вратата. За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира.
Тук вече и Филип не можа да се справи. Знаете ли какво е искал да каже авторът? Че собственикът на пивницата съчувства на бедния трудов американски народ и му дава възможността да похапне без пари...

Нда.

Ходих на частни уроци, щото дори и в оная невръстна възраст ми беше ясно, че ако напиша нещо такова на изпита за езиковата, не само, че няма да ме приемат, ами и ще ме цитират в ученическите бисери, най-популярният от които по онова време беше за баба Илийца, която срещнала партизанин.

В езиковата пък госпожа Гроздева (времето стана такова) държеше на две неща:
а) когато ни изпита или пишем някаква тема, потребяваме точните фрази, които е споделила с нас за въпросното произведение
б) когато ни изпита или пишем някаква тема, потребяваме освен нейните точни фрази и точните фрази от точните критически литератури, които ни е дала да четем

Доста бързо включихме, че въобще не се налага да четем самото произведение. Най-лесният начин да нямаш шестица е да се опиташ да имаш собствено мнение. Парадоксът е, че тя постоянно твърдеше, че иска от нас собствено мнение и държи да ни научи да мислим. Още не мога да го проумея. Е, така и не ми писа шест. Чак като се пенсионира най-сетне ми писаха пълна шестица по литература.

Как си представям идеалния час по литература ли? Ученици, да знаете, че следващия път ще разглеждаме "По жицата". Ако обичате, изчетете го. Можете да прочетете освен това и студиите на Иванов и Петров по въпроса, а може и нещо друго. Прочетете, помислете, вижте с кое сте съгласни и с кое не сте. След което обсъждаме прочетеното надълго и широко, получава се хубава дискусия, ако има две или повече противоположни мнения поддръжниците им могат да се разделят на групи, като всяка група получава за задача да се обоснове. Накрая искам да ми подготвят и да ми пратят ако искат и по мейла есе по темата, като най-доброто ще бъде оценено с отлична оценка, а може да бъде публикувано в училищния вестник или в блога или в каквото там. А, и не преписвайте от уикипедия, а освен това бъдете готови да докажете твърдениета си. :)

-------------------
Относно профилирането. Ми аз съм го измислила като за нашата страна, макар, както казах, по света отдавна е измислено, че дори и приложено.

Говорим за общообразователно училище.

До трети клас децата получават базова подготовка по основните предмети - четене, писане, смятане, география, биология, история. Музика, рисуване и физическо са силно застъпени, но не са оценяеми, а разтоварващи предмети. В това време децата вече са показали какви наклонности имат. Кой го бива повече в математиката, кой - в литературата, кой може би ще бъде Микеланджело, кой - Джералд Даръл и пр.

Четвърти - девети клас децата изучават засилено предметите, към които показват склонност, докато по другите получават базови познания, които да им помогнат практически - да успеят бързо да включат защо вега-тестовете и йонната детоксикация са шарлатания например.

Десети - дванайсети клас - профилирането се засилва. Някои предмети могат и въобще да отпаднат, колкото и еретично да звучи, но тези, които са избрани, се изучават на стероиди.

Силно е застъпена и кръжочната форма. Така де, ако си станал девети клас и внезапно ти е текнало, че физиката може би е по-интересна, отколкото си мислел досега, можеш спокойно да се запишеш на кръжок, за да попълниш познанията си. А може да има и кръжоци за напреднали, на които не им е достатъчно това, което им преподават в клас и искат да научат и повече.

Не мога се сетя какво да напиша за край, затова слагам картинка с жираф:
Spoiler: show
Image
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Morwen
Shadowdancer
Posts: 13468
Joined: Sat Dec 20, 2003 1:20 am

Post by Morwen » Mon Dec 05, 2011 3:24 pm

Е, поне от идеологически обременената критика сме се отървали, но ми идеше да се хиля на глас, докато четях проникновенията на Филип...:)
I don't wanna die
But I ain't keen on living either

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Dec 05, 2011 3:25 pm

Доста гениален анекдотец, факт :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Edit: Бтв, всяка критика е идеологически обременена, разликата е само в броя кладенци, от които се носи вода при интерпретациите. Тая в разказа на Марфето е посетила къде 9999 от тях, струва ми се.

User avatar
JohanVladimir
Sorcerer
Posts: 381
Joined: Fri Mar 19, 2004 1:40 pm

Post by JohanVladimir » Mon Dec 05, 2011 3:34 pm

Виж ся, Марфо :) Точно тебе пък човек може с чиста съвест да те сочи с пръст и да те показва на хората като живо доказателство за хубавините на литературното образование, колкото и в скапан вид да ти е било приложено, щото айде обясни ми как се научи да пишеш толкова грамотно, приятно и увлекателно, а? А?

Идеалният час по литература, който ти описваш, беше за всичките мои учители нещо базово и рутинно, шантавото е, че аз дори не съм завършила елитна гимназия. В онези далечни соцвремена даже и в ролеви игри съм участвала, помня добре като бях адвокат на Тартюф и спечелих делото - съдебното жури го оправда по всички обвинения :mrgreen:

Не, аз не оспорвам твърдението, че в средното средно училище се е преподавало кофти. Страхувам се, че в момента още по-кофти се преподава, главно понеже нищо в системата не се е променило.
Тъй като не виждам никакъв изход от така създалата се драма, ето от мен картинка на пухкаво зайче:
Spoiler: show
Image

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19290
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Mon Dec 05, 2011 3:40 pm

искрено не ви обичам всичките
This is it. Ground zero.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 4 guests