Lord wrote:Живея в къща в Банкя. Разтресе доста силно и ме извади от дълбок сън - бях поуплашен докато не ми казаха, че е земетресение. Тогава всъщност се успокоих, защото разбрах какво става. Оттам нататък, ако по някакъв начин действията ми трябваше да отговарят на нивото ми на хладнокръвие в моментите след първия трус, вероятно щях да отида да си наредя падналите от библиотеката предмети и да пооправя бъркотията, която настана на бюрото.
Както и липсата на страх и чувството за неуязвимост пред опасността от автомобилна катастрофа карат хората да не слагат предпазните си колани по време на шофиране.
Та в такива моменти услужливо се подава разумът, който ще закопчае колана ти въпреки досадата или ще те накара набързичко да се облечеш, да си вземеш телефона и лаптопа и да излезеш от сградата. Няма значение, че шансът се срине е много по-малък от този да не се и ти си се разкарвал напразно.
Те и катастрофите обикновено стават веднъж в живота.
и Киллуа даде точно примера с колана и катастрофите. Добре, съгласен съм, че better safe than sorry и че нямам достатъчно информирано познание, за да мога да оценя правилно дали земетресението е силно, колко ще продължи и т.н., за да взема рационална оценка дали трябва да се излиза, или не. Може би съм се събудил късно и не съм видял земята да се люлее, а само няколко етажерки, коетопросто някак си нямаше как да предизвика страх у мен и затова такава ми беше реакцията. Все пак изглежда като Мунлайт да знаеше най-добре какво говори, особено след като челникът и фенерът са били приготвени по друг повод
This is it. Ground zero.
