Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Tоку-що изгледах Ano Hi Mita Hana no Namae o Boku-tachi wa Mada Shiranai, което е просто прекрасно. Силно напомня на Honey and Clower в отношенията между героите, а като арт - на Toradora. Единадесет епизода е и не останах с впечатление нещо да е развлачено, нещо да е изпуснато или нещо да е излишно.
Тя мангата е завършила безкрайно внезапно и май анимето е покрило почти всичко - т.е. не е останало кой знае кво за четене. Погледнах докъде е преведена - тея глави сме ги видяли в анимето вече.
Изгледах 6 епизода от Sword Art Online и съм леко отегчена. Някъв посредственяж пореден, с изключително безличен керъктър дизайн. До тоя момент не е и някво кой знае кво церебрално преживяване - можеха да се направят много по-смислени отношения и драми в тоя сетинг. Ей сега таман свърши епизода, в който един беше убил жена си и биде докаран до дълбоко разкаяние след 2 Много Мъдри приказки, които оная дългокосата мръхла му рече. В смисъл, Покемон левъл диалози са тва. Преди това пък имахме епизод с некво типично лоли с панцу. И безумно тъп коледен епизод, който ме прати от скука да проверявам студентските домашни. Не знам кво му харесвате, честно. Сашо мина, погледна го за секунда, установи, че ММОРПГто мяза на Файнъл Фентъзи (таман гледах рандъм енкаунтър битка с няква репичка-богомолка) и го презря страстно. А аз се чудя къде изчезнаха яките битки - като оная с първия бос. Ако повече от това беше такова, щеше да е доста по-поносимо.
Бе, изобщо, нещо напоследък аниме индустрията лъха лошо. 2011-а беше тъжно тъпа година - не можах да харесам кой знае колко нито едно от големите й анимета. Дотук 2012-а сякаш е само една дребна идейка по-добре заради Кайбутсу-то и Ежедневието на момченцата в гимназията. В последно време гледам основно стари анимета, щото квото ново подхвана е чиста загуба на време.
Изгледах 6 епизода от Sword Art Online и съм леко отегчена. Някъв посредственяж пореден, с изключително безличен керъктър дизайн. До тоя момент не е и някво кой знае кво церебрално преживяване - можеха да се направят много по-смислени отношения и драми в тоя сетинг. Ей сега таман свърши епизода, в който един беше убил жена си и биде докаран до дълбоко разкаяние след 2 Много Мъдри приказки, които оная дългокосата мръхла му рече. В смисъл, Покемон левъл диалози са тва. Преди това пък имахме епизод с некво типично лоли с панцу. И безумно тъп коледен епизод, който ме прати от скука да проверявам студентските домашни. Не знам кво му харесвате, честно. Сашо мина, погледна го за секунда, установи, че ММОРПГто мяза на Файнъл Фентъзи (таман гледах рандъм енкаунтър битка с няква репичка-богомолка) и го презря страстно. А аз се чудя къде изчезнаха яките битки - като оная с първия бос. Ако повече от това беше такова, щеше да е доста по-поносимо.
Бе, изобщо, нещо напоследък аниме индустрията лъха лошо. 2011-а беше тъжно тъпа година - не можах да харесам кой знае колко нито едно от големите й анимета. Дотук 2012-а сякаш е само една дребна идейка по-добре заради Кайбутсу-то и Ежедневието на момченцата в гимназията. В последно време гледам основно стари анимета, щото квото ново подхвана е чиста загуба на време.
Ами не знам, мен ми е приятно САО-то, битки има доста често нататък. Всъщност наистина първите епизоди са леко ежедневни такива, но после беше яко 
Аз съм доволна от този сезон, има доста яки анимета, но следващия се очертава по-бедна работа. Което донякъде е добре за мен, защото ще мога да си изгледам това-онова от по-старите неща
По темата - гледам в момента Хеталия, това е уникална тъпотия
Епизодчета от по 5 минути, така че си гледам по 4-5 в почивките Сеютата са просто страхотни, преди време им гледах в Ютуб едно събитие, голям смях беше
Аз съм доволна от този сезон, има доста яки анимета, но следващия се очертава по-бедна работа. Което донякъде е добре за мен, защото ще мога да си изгледам това-онова от по-старите неща
По темата - гледам в момента Хеталия, това е уникална тъпотия
Епизодчета от по 5 минути, така че си гледам по 4-5 в почивките Сеютата са просто страхотни, преди време им гледах в Ютуб едно събитие, голям смях беше 
Amelia
(Колко пъти го казвах и колко пъти те питах, кое Nichijou гледаш )
Ако търсиш третата относително яка комедия на годината, ти препоръчвам да хвърлиш едно око на Binbougami ga.
Под нивото на "Гимназистите" и "Съседа" е, а и сюжетът е шоненщина...но пък геговете са забавни и сеютата играят яко.
Нататък става дори по-залюхано...в момента след смяната на играна нещата малко живнаха...и са на нивото на първите епизоди .
Е, има някакви там корпоративни конспирации дето ги нямаше в SAO.
Mushu
ПП
Пропуснах да го похваля и за tentacle rape-а в 21-ви епизод.
Дъъъъъъ!The Daily Lives of HighSchool Boys е ТОЛКОВА яко!!!
(Колко пъти го казвах и колко пъти те питах, кое Nichijou гледаш
)Ако търсиш третата относително яка комедия на годината, ти препоръчвам да хвърлиш едно око на Binbougami ga.
Под нивото на "Гимназистите" и "Съседа" е, а и сюжетът е шоненщина...но пък геговете са забавни и сеютата играят яко.
Дъъъ!Изгледах 6 епизода от Sword Art Online и съм леко отегчена.
Нататък става дори по-залюхано...в момента след смяната на играна нещата малко живнаха...и са на нивото на първите епизоди
.Е, има някакви там корпоративни конспирации дето ги нямаше в SAO.
Mushu
Аз пък не видях увеличаване на битките в SAO, по-скоро в новата игра.битки има доста често нататък
ПП
Пропуснах да го похваля и за tentacle rape-а в 21-ви епизод.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах Ristorante paradiso и много ми хареса. Историята е оригинална и се развива около италиански ресторант, чийто персонал е съставен от по-възрастни мъже. Там се намъква и главаната героиня, която е само на 21 и успява да си падне по един от келнерите. Тук има страхотно разказани лични истории на героите, а и някои от най-забавните образи, които съм срещата. Джиджи и Лучиано са страшни просто! И тъй като анимето е само единайсет епизода, не отнема тврде много време да се види. Препоръчвам го!
След много клизми най-сетне догледах Mine Fujiko и Nichijo. Отне ми некви месеци.
Мине Фуджико се оказа ебаси простащината. Нещо хич не ми харесва кво са направили с култовите персонажи от Лупин там, а и историята беше толкова тъпа всъщност... Не ми се приказва повече за него, забравих го вече.
А Ничиджо има много достойнства, ама не пожела да ми влезе... Може би защото ни занимаваха основно с онея трите, професорката и роботката. Та кавайнеса ми дойде свръх нещо. Исках да видя повече от даскалицата, брат й и даскала, оня с русия мохок, оня с козата и т.н. Накрая взеха да ни показват повече от тях и последните епизоди ги гледах с удоволствие. Мисля, че Азуманга Дайо ми е повече от достатъчна в тоя жанр. Това имаше няква прилика и с Монти Пайтъновите неща и можеше да е наистина яко, ако не циклеха прекалено с някои гегове. Как да е - като арт и озвучаване е много добро и въпреки усилията, които ми костваше и ненужно големия брой епизоди, ще го запомня с добро.
Мине Фуджико се оказа ебаси простащината. Нещо хич не ми харесва кво са направили с култовите персонажи от Лупин там, а и историята беше толкова тъпа всъщност... Не ми се приказва повече за него, забравих го вече.
А Ничиджо има много достойнства, ама не пожела да ми влезе... Може би защото ни занимаваха основно с онея трите, професорката и роботката. Та кавайнеса ми дойде свръх нещо. Исках да видя повече от даскалицата, брат й и даскала, оня с русия мохок, оня с козата и т.н. Накрая взеха да ни показват повече от тях и последните епизоди ги гледах с удоволствие. Мисля, че Азуманга Дайо ми е повече от достатъчна в тоя жанр. Това имаше няква прилика и с Монти Пайтъновите неща и можеше да е наистина яко, ако не циклеха прекалено с някои гегове. Как да е - като арт и озвучаване е много добро и въпреки усилията, които ми костваше и ненужно големия брой епизоди, ще го запомня с добро.
Аз и си мислех, че Nichijo няма да ти хареса...опитвах се да ти лансирам Danshi Koukousei no Nichijou...с други думи Daily Lives of High School Boys (and girls)...
Колкото за Mine Fujiko to Iu Onna...да гавра е с оригинала...но е карикатура в стил Redline/Trava...и да сюжетът яко се сдухва (някъде при Кастро и след него), а накрая се нарежда в пълно безумие.
Колкото за Mine Fujiko to Iu Onna...да гавра е с оригинала...но е карикатура в стил Redline/Trava...и да сюжетът яко се сдухва (някъде при Кастро и след него), а накрая се нарежда в пълно безумие.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Споко, алшу, не те упреквам за Ничиджото - така или иначе щях да го гледам щото беше едно от наградените анимета на Аниме Реактор.
Аз сега зазяпах Бинбоугами-то и до момента ме кефи. Сеюто на Моможи е велика! А зарибих Сащо по Данши Кокосей и снощи му изгледахме първите три епизода и много се смяхме.
Аз сега зазяпах Бинбоугами-то и до момента ме кефи. Сеюто на Моможи е велика! А зарибих Сащо по Данши Кокосей и снощи му изгледахме първите три епизода и много се смяхме.
Изгледахме Данши кокосей и със Сашко, който му се изкефи. А аз изгледах сама Бинбоугами га. Нелошо аниме - изкефи ме идеята с боговете на мисфуръна и т.н. Сеютата бяха брутални - по принцип мразя много да ми крещят в аниме, ама тея го правеха страхотно. Само не разбрах за кво ни беше каратистката - дойде от нищото и си остана в нищото. Вместо нея можеха да ни развият повече оня работливия пич с голямото семейство. Краят беше тъповат.
Сега ще си поиграя с Маги. САО го заебах форевър.
Сега ще си поиграя с Маги. САО го заебах форевър.
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 2 guests