@Онслот
Аз ще споделя ПМС-а за себе си като несъществен, да. При мен няма никакви промени в поведението преди цикъл. Забелязвам дребни физиологични промени - чувствителност в гърдите, задържане на течности, някоя друга пъпка. Нищо повече от това. Ако изобщо има промяна в поведението ми то тя е ПО ВРЕМЕ на цикъла, по простата причина, че тва е върха на физическия дискомфорт в обичайното ми ежедневие. Но мисля, че и мъж би се изнервил ако в продължение на часове не знае ква поза да заеме в пространството поради натрапчива болка в долната част на корема, нещо изтича от него без той да може да го спре, има мокър памперс на гъза и отгоре на всичко това е обзет от подозрението, че ташаците му ще се изсулят от скротума и ще шльопнат на пода всеки момент. Затова като някой ми излезе с тезата за истеричните ПМС-ващи жени изпитвам раздразнение и нужда да ролайзвам. Аз такива не познавам, честно казано.
Същото важи за всички останали хормонални промени - от началото до края на женския живот. При някои жени се усещат повече. При други почти не се усещат. Майка ми имаше ужасяваща менопауза, но тя си е тежък характер по принцип във всяка секунда от денонощието. Леля ми и баба ми нямаха ужасяващи менопаузи, но те по принцип са си някви нормални, такива. А при баба ми менопаузата настъпи след хистеректомия (в която отстраниха и яйчниците) без хормонално-заместителна терапия.
Мисълта ми е: При някакъв процент от жените хормоналните промени влияят на настроенеито. При някакъв процент от жените не влияят. Това е строго индивидуално. Какъв е смисълът от тея генерализации тогава?
Бтв, нали се сещате, че и мъжете имат хормони. СЪЩИТЕ като женските, ма в малко по-различни съотношения? Че и там имаме хормонално влакче на ужасите през целия им живот. Че и там има сякви форми на психологични мелодрами.
Начи да ви кажа, ако женските хормони бяха определящият фактор за човешката психика, сега щяхме да си лекуваме психичните разстройства основно с хормонални терапии, вместо да се забъзикваме с химикали, които работят на АБСОЛЮТНО различен принцип.
С това искам вече да приключваме с тая ялова тема, щото ми писна. Никъде в тоя уебсайт, който си дал не се дискутира какво е влиянието на средата (отвъд храната нали) върху хормоналния ти баланс и настроението ти. Няма и да видиш нещо такова, по простата причина, че това е материал писан от гледна точка на фармацевт и цитиращ лекари. Като оставим настрана конфликта на интереси, лекарите не ги ебе особено много за психологията на пациентите им и това е един от проблемите на световната медицина и нещото, заради което разни алтернативни бълвочи, които пропагандират "холистичен подход" процъфтяват. С очите си съм виждала мнима бременност при една моя позната - психосоматичен ефект, породен от неистовото й желание да има дете. Спря й мензисът, драйфаше сутрин, коремът и гърдите й взеха да се променят. Накрая чак на ехографа се видя, че бебе там НЯМА, въпреки че имаше маточни изменения консистентни с истинска бременност. Тоя феномен се наблюдава и при мъже бтв:
http://www.webmd.com/baby/guide/false-p ... eudocyesis
Та ако психиката ти може да ти избъзика организма до такава степен, аре ако обичаме да не приписваме всичко на физиологията, а? А психиката зависи ДОСТА МНОГО от нърчър компонента.