Гледано напоследък...
Moderator: Moridin
7 е, не е 12
Оправих го де...
И не, никога няма да стигне до който и да е голям екран, защото уви, е правен само за DVD-рилийз и дори японците няма да го видят на кино. А от малкото, което видях с примижване, да не се оспойля, всички само губим от това
И не, никога няма да стигне до който и да е голям екран, защото уви, е правен само за DVD-рилийз и дори японците няма да го видят на кино. А от малкото, което видях с примижване, да не се оспойля, всички само губим от това
And you can't dance with a devil on your back...

Днес гледах този филм... не знам какво да кажа. Заседна ми буца в гърлото, беше толкова тежък, че дори не успях да се разплача.
Сюжетът ни хвърля в страховитата, ужасяваща реалност на бомбардировките над Япония по време на Втората световна война. Градчето, в което живеят Сейта и Сецуко, главните герои - брат и сестра, е унищожено след масивна бомбардировка. Останали без дом, те се борят да оцелеят - буквално... В общи линии е това, даже няма какво толкова да ви оспойля. Истината е, че филмът ако и анимиран в един момент звучи/изглежда толкова реалистично игрален, че спира дъха.
Малката е очарователна, толкова истинска и жизнена, брат й - грижовен и отговорен. Човек се изпълва с умиление като гледа колко са привързани и каква любов струи помежду им.
От друга страна хлипането и виковете на малката Сецуко 'Onii-san, onii-san...', са в състояние да вледенят и най-коравосърдечния зрител
В общи линии това е - великолепно произведение на студио Гибли, адмирации за режисьора - Isao Takahata. Препоръчвам горещно на всички, които НЕ са със слаби сърца.
Last edited by Elayne on Thu Sep 15, 2005 12:13 am, edited 1 time in total.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
Elayne - картинката в последния пост не се вижда(поне от мен), но аз, нали съм си умен и имам IMDB на разположение, се досетих, че е Grave of the fireflies.
Трябва да го гледам най-накрая и аз.
Последният филм, който гледах беше Pather Panchali(1955), изключително добър индийски филм(спокойно, не е в индийските традиции, няма безкрайни песни и танци, стилът по-скоро напомян на европейското и японско кино от периода). Дълбоко въздействащ емоционално и изпълнен с прекрасни кадри, които дълго не те оставят на мира.
Трябва да го гледам най-накрая и аз.
Последният филм, който гледах беше Pather Panchali(1955), изключително добър индийски филм(спокойно, не е в индийските традиции, няма безкрайни песни и танци, стилът по-скоро напомян на европейското и японско кино от периода). Дълбоко въздействащ емоционално и изпълнен с прекрасни кадри, които дълго не те оставят на мира.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Много е гадно, когато токът спре, точно когато си свършил доволно дълго писание и го постваш...Та по темата...
"Grave of the fireflies" е невероятно аниме(понякога просто забравям, че не гледам игрален фил, а анимация). Препоръчвам го на хора всякакви(със/без слаби сърца), само да могат да плачат
Филмът е наистина много тежък; буцата, за която спомена Елейн, е твърде голяма, за да се преглътне самичка, та й трябва обилно поливане със сълзи
При мен и това не помогна особено, през последния половин час от филма се чувствах като герой от аниме(за непросветените: два Ниагарски водопада вместо сълзи). А буцата седи и не мърда...
Извод 1: Филмът наистина много депресира..
Има-няма няколко месеца минаха, седнах пак да гледам, но не издържах и спрях със себеизмъчването към средата някъде...Преди няколко дни отново се нахъсах да гледам, тамън почнах да плача(демек настъпи заветният последен половин час и Ниагарските водопади напираха да излязат), но файлът беше орязан, та буцата си се стопи... още преди да е придобила застрашителни размери.
Извод 2: Такива филми се гледат само веднъж.
Мъничката Сецуко, тя е причината за всички тия сълзи...да гледаш как едно толкова жизнерадостно и обичливо дете постепенно повяхва, но безрезервното доверие към баткото остава докрай...наистина е много мъчително....Може би една от най-силните страни на филма са взаимоотношенията между Сейта и сестричката му - толкова любов, всеотдайност, загриженост,жертвоготовност...и желанието да продължат напред, да се радват на живота(плодовите бонбонки, банята в морето), въпреки обстоятелствата..
Действието се развива по време на II-та Световна война, но в началото все пак се прокрадва надежда - децата имат майка, която е болна, но все пак до тях; имат и татко, който е далече, но прославя родината си и Сейта се гордее с него. Япония губи войната, децата губят всичко...
Извод(следва от 1 и 2): Обожавам този филм!
"Grave of the fireflies" е невероятно аниме(понякога просто забравям, че не гледам игрален фил, а анимация). Препоръчвам го на хора всякакви(със/без слаби сърца), само да могат да плачат
Извод 1: Филмът наистина много депресира..
Има-няма няколко месеца минаха, седнах пак да гледам, но не издържах и спрях със себеизмъчването към средата някъде...Преди няколко дни отново се нахъсах да гледам, тамън почнах да плача(демек настъпи заветният последен половин час и Ниагарските водопади напираха да излязат), но файлът беше орязан, та буцата си се стопи... още преди да е придобила застрашителни размери.
Извод 2: Такива филми се гледат само веднъж.
Мъничката Сецуко, тя е причината за всички тия сълзи...да гледаш как едно толкова жизнерадостно и обичливо дете постепенно повяхва, но безрезервното доверие към баткото остава докрай...наистина е много мъчително....Може би една от най-силните страни на филма са взаимоотношенията между Сейта и сестричката му - толкова любов, всеотдайност, загриженост,жертвоготовност...и желанието да продължат напред, да се радват на живота(плодовите бонбонки, банята в морето), въпреки обстоятелствата..
Действието се развива по време на II-та Световна война, но в началото все пак се прокрадва надежда - децата имат майка, която е болна, но все пак до тях; имат и татко, който е далече, но прославя родината си и Сейта се гордее с него. Япония губи войната, децата губят всичко...
Извод(следва от 1 и 2): Обожавам този филм!
:/ Писанията за Тоторо са изчезнали.
Пък в момента се давя в Boogiepop Phantom и още не вдявам врътката, макар че дотук всичко уж е ясно
... продължавам, може пък тази вечер да го изгълтам и да ме просветли свише идеята...
Пък в момента се давя в Boogiepop Phantom и още не вдявам врътката, макар че дотук всичко уж е ясно
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
днес реших да позяпам малко филмчета.
kingdom of heaven беше първият-такава шитня не бях гледал от бая време.още в началото на филма репликата "люк,аз съм баща ти" ми подсказа тънко-тънко,че филма ще смуче,ама таях някви надежди....или поне ги таях през следващите 15 минути от филма,след това ми стана кристално ясно за ква простотия иде реч.
другият беше crash-адски силен филм!ама адски.дейба,в тотален контраст с първият филм,толкова добър филм не бях гледал от бая време
гледайте го ако сте пропуснали.
а сега си дръпнах и чакала,че ми се зяпа екшънче
бък и помня,че брус уилис си налазваше една злобна картечница и ринеше всичко с нея към края на филма
kingdom of heaven беше първият-такава шитня не бях гледал от бая време.още в началото на филма репликата "люк,аз съм баща ти" ми подсказа тънко-тънко,че филма ще смуче,ама таях някви надежди....или поне ги таях през следващите 15 минути от филма,след това ми стана кристално ясно за ква простотия иде реч.
другият беше crash-адски силен филм!ама адски.дейба,в тотален контраст с първият филм,толкова добър филм не бях гледал от бая време
а сега си дръпнах и чакала,че ми се зяпа екшънче
И излитам в студения мрак,където порядъчни хора не летят.Тук има само дяволи и вещици, яхнали метли, и един Витя Суворов с неговия парашут.
Версията с Брус Уилис е ужасно слаба. По-добре гледай оригинала от 1973 година
The Day of the Jackal. Основан е на действителни събития - покушение срещу генерал де Гол, - и звучи много по-достоверно от холивудския римейк.
- Amos Trask
- Aes Sedai
- Posts: 1606
- Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am
- Amos Trask
- Aes Sedai
- Posts: 1606
- Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am
Сайтът си го разглеждам съвсем без проблеми, но сървърът, на който са качвани филмите (повечето поне), т.е. store(1,2,3,4).disney.com не ми е достъпен.
Последният Тарковски, който ми липсва го има там, но не мога да си го сваля.
Последният Тарковски, който ми липсва го има там, но не мога да си го сваля.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
- Amos Trask
- Aes Sedai
- Posts: 1606
- Joined: Sat Dec 20, 2003 10:41 am
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests

