Много е гадно, когато токът спре, точно когато си свършил доволно дълго писание и го постваш...Та по темата...
"Grave of the fireflies" е невероятно аниме(понякога просто забравям, че не гледам игрален фил, а анимация). Препоръчвам го на хора всякакви(със/без слаби сърца), само да могат да плачат

Филмът е наистина много тежък; буцата, за която спомена Елейн, е твърде голяма, за да се преглътне самичка, та й трябва обилно поливане със сълзи

При мен и това не помогна особено, през последния половин час от филма се чувствах като герой от аниме(за непросветените: два Ниагарски водопада вместо сълзи). А буцата седи и не мърда...
Извод 1: Филмът наистина много депресира..
Има-няма няколко месеца минаха, седнах пак да гледам, но не издържах и спрях със себеизмъчването към средата някъде...Преди няколко дни отново се нахъсах да гледам, тамън почнах да плача(демек настъпи заветният последен половин час и Ниагарските водопади напираха да излязат), но файлът беше орязан, та буцата си се стопи... още преди да е придобила застрашителни размери.
Извод 2: Такива филми се гледат само веднъж.
Мъничката Сецуко, тя е причината за всички тия сълзи...да гледаш как едно толкова жизнерадостно и обичливо дете постепенно повяхва, но безрезервното доверие към баткото остава докрай...наистина е много мъчително....Може би една от най-силните страни на филма са взаимоотношенията между Сейта и сестричката му - толкова любов, всеотдайност, загриженост,жертвоготовност...и желанието да продължат напред, да се радват на живота(плодовите бонбонки, банята в морето), въпреки обстоятелствата..
Действието се развива по време на II-та Световна война, но в началото все пак се прокрадва надежда - децата имат майка, която е болна, но все пак до тях; имат и татко, който е далече, но прославя родината си и Сейта се гордее с него. Япония губи войната, децата губят всичко...
Извод(следва от 1 и 2): Обожавам този филм!