Ghost in the Shell (Teh Movie)

[Amelia]

Не мисля, че деветдесетарските екшънчета с тайпкастнати азиатски и чернокожи актьори, дето плавно преливат в Би-мувита колкото тайпкастнатата им звезда повече остарява, трябва да са ни критерий за квото и да е. Нито имат особени качества, нито си поставят за цел да са нещо повече от безмозъчно забавление. Комедиите с чернокожите актьори - също. Те боравят с расови клишета и в някои отношения може да са навредили повече отколкото са помогнали. Иначе са забавни, да. Ама инструмент или израз на расова равнопоставеност не са.

А няколкото изключения, са си това - изключения. Те затова и правят толкова впечатление, щото са рядкост.

Епитетите по повод Марвел филмите са щото ми се предостави статистика за Марвел филми, за които като цяло е трудно да се пишат друг тип епитети. Иначе, ако ГитС верно беше толкова харесван филм, колкото пишеше в материала на Д-р Хорибъл, нямаше да има толкова негативни ревюта. Между другото, много е забавно как Arrival е привлякъл повече азиатци от игрална адаптация на култова азиатска класика и как това се предоставя като критерий, че американо-азиатската публика не е имала проблеми с ГитС.

В тоя ред на мисли, Arrival е прекрасно доказателство, че сай-фай филми, които не си третират публиката като че ли живее само с 10% от мозъка си, могат да преуспеят на пазара.

[tigermaster]

Темата тук е за някакво тъпо, но скъпо екшънче. Рекох да спомена близки по жанр неща.

А от четиримата актьори, които споменах, трима са с Оскарови номинации, всъщност. Дори Уесли Снайпс се е доказал като драматичен актьор и ако не му бяха законовите проблеми, кой го знае какво щеше да е сега...

И понеже говориш за тайпкаст - ако бяха сложили азиатка на мястото на Скарлет Йохансон, колко хора щяха да пропищят, че Холивуд за пореден път стереотипизира азиатците като биткаджии?

(Хаотичен съм леко, сори.)

Сега прочетох отново коментара на Лиц за "Доктор Стрейндж" и избора на Тилда Суинтън за ролята на Древния и... През главата ми минават мисли, които изобщо не знам дали са близо до истината. Дали ако в главната роля тук беше японка, щяха да могат да пуснат филма по китайските кина, където премиерата му е днес? Китайският пазар е огромен и важен, а китайската цензура е странно животно. В китайския скрийнър на "Х-Мен: Апокалипсис", който изтече в мрежата, примерно, беше изтрито абсолютно всяко споменаване на думата "Русия". А ако бяха кастнали неяпонска азиатка, как щяха да го приемат японците в Япония - които също са важни за този конкретен филм? Въобще - при толкова скъпа продукция - има ли актриса, която да удовлетвори всички?

Бтв, "Дух в броня" с приходите на "Arrival" пак ще е финансов провал, доколкото е два пъти и кусур по-скъп, а не е като "Arrival" да е някакъв грандиозен хит, всъщност. "Люси" има два пъти и половина по-високи приходи при сходен бюджет.

[Roland]

Прочее, истинският пример за успешен черен филм е Moonlight и такъв филм щеше да е сбсолютно невъзможен през 80-те и 90-те.

@Perun продължава да ми е неясен аргументът ти с унижението. Цветнокожите актьори трябва да кандидатстват за роли пред бели сценаристи, режисьори и продуценти. Power елитът на Холивуд е дълбоко бял и контролира изцяло това кой какво играе.

И бтв не, ако Мотоко беше японка, никой нямаше да ги обвини в тайпкастинг, защото персонажът не е "тайп".

[Roland]

И бтв как точно Роланд е бял в черна кожа?

[alshu]

Amelia

Arrival е прекрасно доказателство, че сай-фай филми, които не си третират публиката като че ли живее само с 10% от мозъка си, могат да преуспеят на пазара.

Да ама не струва майка си и баща си и не му се налага да пристъпва към блокбъстър привличащи публиката тактики само, за да си избие парите. Може да бъде себе си и да разчита на такава зрители, които се вълнува от темата.

Ако игралния GITS докара 198 милиона (официалните приходи на Arrival според boxofficemojo) пак ще е вътре. За да е на печалба трябваше да може да привлече по-голяма и съответно по-непретенциозна публика от тази на Arrival...нооо все пак тази публика, колкото и да е непретенциозна не се лови само на един задник опакован в шарения.

На теория GITS игралият филм можеше хем да съчетае блокбъстърски качества - визия, ефекти, екшън, хем да има хардкор научно фантастични идеи взети по подходящ начин от оригинала, хем да не е особено обиден за далекоизточната култура.
Има и алтернативи на американизирането на сюжета, примерно Скарлетката да не играеше Мотоко, а жертва на корпоративен договор, пък Отдел 9 игран от японци (тук-таме корейци и китайци, за да не пискат) да я измъкне от ситуацията с големи перипетии. Безброй сцени на хакване и битки в реалния и виртуалния свят. Можеше дори в едни момент да си разменят телата и Мотоко да порита задници през Скарлет.
Никъде не беше писано, че трябва да има сцени взети едно към едно от анимето (т.е. след като според Трубадур са казали майната им на феновете).

Въобще пътища много, но явно такова е отношението на екипа - нито им се е занимавало да правят качествен блокбъстър, нито да вкарат малко по-качествени sci-fi идеи от сегашното бла-бла-бла. Опитаха се да ни пробутат някаква безразборна смес от елементи, които се предполага да се харесват на публиката.
В това отношение се корени и провалът им да забележат, че публиката не е доволна от white wash-ването на проекта. Недоволство личеше още преди да почне продукцията и са могли да вземат по-добри мерки, а не някакво идиотско обяснение как Мотоко не е японка, ама е.
Дори съм чел, че са пробвали специален ефект, който щял да докара всички да изглеждат по-азиатски...което освен че е обидно (yellow face ), е невъзможно да сработи технически.
Та алчни добре, ама и тъпи на всичкото отгоре.

[penzata]

Прочее, истинският пример за успешен черен филм е Moonlight и такъв филм щеше да е абсолютно невъзможен през 80-те и 90-те

Само на прима виста: Do the Right Thing, Malcolm X, Jungle Fever, The Crying Game.

[tigermaster]

Прочее, истинският пример за успешен черен филм е Moonlight и такъв филм щеше да е сбсолютно невъзможен през 80-те и 90-те.

И е успешен, понеже целият му бюджет е колкото хонорара на някоя маникюристка в "Дух в броня" сигурно.
Добре де, преувеличавам, обаче за цялото му съществуване приходите му САЩ са двайсет и осем милиона долара - което срещу милион и половина бюджет е прекрасно, но сравнено с бюджета на "Дух в броня" е едно нищо.

А за Мотоко и тайпкастването - ОК, сигурно си прав. Аз сега съдя по трейлъра само.

Бтв, последният американски блокбастър, пълен с азиатци, центриран около Хироюки Санада и изобщо пълен с обичани японски актьори ... Този филм се провали финансово - и не само... Толкова тотално и грубо, че чак болеше. За "47 ронини" говоря. И там имаше оплаквания за уайтуошване - заради Киану Рийвс, нищо, че присъствието му във филма беше добре обяснено, а реалният главен герой беше Хироюки Санада. (Този филм го взимам пред първия Хобит поне, а и пред доста от съвременните блокбастъри - ако щеш, само заради източния сетинг, малко по-различния екшън и малко по-различния финал.)

[Perun]

За Moonlight - не само е бил възможен през 80-те, ами даже е бил възможен през 70-те. Има много добри черни филми от онова време. Не са всичките някаква простотия за бедни - с гангстери, наркотици, секс и т.н. Такива политически филми има още от началото на 60-те. Левите обичат да се бият по гърдите за прогресивността си, но това е само от липса на перспектива и култура.

@Perun продължава да ми е неясен аргументът ти с унижението. Цветнокожите актьори трябва да кандидатстват за роли пред бели сценаристи, режисьори и продуценти. Power елитът на Холивуд е дълбоко бял и контролира изцяло това кой какво играе.

И бтв не, ако Мотоко беше японка, никой нямаше да ги обвини в тайпкастинг, защото персонажът не е "тайп".

Точно това казвам и аз. Само още не ми е отговорен въпроса - защо Холивуд? Няма рационална причина точно Холивуд да е фокуса. Там културите отиват да умрат, да се превърнат в жалки комерсиализирани черупки без душа в тях. Ако негър иска да играе във филми, ако иска да види филми с негри - има къде да го направи. Споменах Get Out - американски, не-холивудски филм, който с 3% от бюджета на GiTS успя да го мине по боксофис.

Аз ще отговоря на въпроса си, де - има пари в реването за разнообразие. Ако Холивуд по някакъв начин постигне идеално равенство, смотаните постмодернисти ще намерят нов начин да разделят хората и пак ще ревнат. Расите знаем, че се изменят с времето. Арабите са били бели до към 80-те години. Даже в оригиналната "наука" за расите, славяните не са бели, защото сме варвари. Хитлер е използвал славяни да тества газовите камери. За него, ние сме били под евреите. Но турци и араби са бели, защото Кристоф Мейнерс (пича измислил думата caucasian) е живял през 18-ти век. Ирландците също не са били бели през голяма част от историята. Те са били inside out negros Това го написах за да обясня, че идеята за расите е смотана и кой каква раса е се изменя с това накъде вее модерната политика.

Но ако ревеш, че някъде има потисничество получаваш 501c3 статус, не плащаш данъци, получаваш медиино внимание и субсидии от големи корпорации. Intel дадоха 300 милиона долара на разни прогресивни и феминистски организации преди 1-2 години. Баш последния епизод на The Boondocks се занимава точно с тая тема - как тия, които реват "потисничество аа уу" са мафиоти и изнудвачи. Да ги задоволиш означава да им отнемеш работата и затова те никога няма да бъдат задоволени.

Фокуса е върху Холивуд, защото там има пари. Тези организации, съставени предимно от средна/висока класа млади, образовани хора, МРАЗЯТ богатите. Като "богат" е всеки, който има повече от тях. Не им пука за бедните. Затова не окуражават по никакъв начин някакви инициативи за нискобюджетни филми, които просто разказват история. Те изобщо не се занимават с бедните. Ако мразиш богатите, най-добрия начин да прикриеш ненавистта си е да се правиш, че си на страната на бедните. Та така... защо Холивуд?

А, да. И не е нищо ново - просто сега реването е станало много печеливша индустрия. Този скеч е на 16 години:
https://www.youtube.com/watch?v=V8o-ZYI5ofg

[Amelia]

Холивуд е важен с това, че продуктите му се гледат по цялата планета без оглед на етноси, раси, езици и култури. Той е най-големият културен износ на Америка и понастоящем е установил безпрецедентна културна хегемония. Както Rammstein пеят "We're all living in America". Холивуд също така е единствената машина за супер-скъпи филми, които при високия си бюджет могат да си позволят неща, които никоя друга кино индустрия по света не може. Така че всички сме обречени да го гледаме - в някои отношения е най-доброто, което имаме на пазара. Холивуд, който се води по акъла основно на богати бели чичета, обаче, също така разнася по света определени социални месиджи, които са ограничени до това, което богатите бели чичета разбират. И влиянието на тея месиджи хич не е за подценяване. Примерно, това, че в Япония и Корея блефаропластиката на азиатския клепач (за да заприлича повече на кавказки) е най-популярната пластична операция сред младите азиатци, не е случайно.

Муунлайт бил възможен през 70-те? ORLY? Кога през 70-те биха дали на афро-американска драма с гей персонаж Оскар?

[penzata]

Кога през 70-те биха дали на афро-американска драма с гей персонаж Оскар?

Доста стесняваш кръга, за да влезе в удачна за теб рамка.
В момента не мога да се сетя за друг подобен филм като Moonlight. Сега, не е като такива филми да се правят на конвейер.
Спекулирам, но да не би да има каукейжиън-американска драма с гей персонаж Оскар (сигурно имаш предвид за филм, нали)?

И преди е имало успешни "черни" (щото много държите на това) филми. Не е нужно да са със същата тематика, за да търсим сега под вола теле. "Crying Game" го дадох като пример хем за расово многообразие, хем и полово (има трансджендър), хем и нещо като счупен любовен триъгълник. Ако има някаква тежест за теб, навремето на Оскарите също е забелязан, а не е като за тогава (също и за сега, но по-малко) темата да не е била крайно провокативна.

Четех различни коментари, относно Moonlight, че притежавал абсолютно всички оскар бейт нещица, което като се замислиш е така, обаче филмът какво е виновен, като тия дето ги мяткат тез статуетки, си имат някакъв шаблон, при кого трябва да заминат (с миниатюрни изключения) и попада в тяхната табла с квадратчета, кръгчета и триъгълничета.
Moonlight е превъзходен филм и е кофти, че подобни нападки (за оскар бейт шитните) по негов адрес, се опитват да обезличат качествата му.

Същият филм, ама едно към едно, най-вероятно не би се появил 80те, ама както и една камара други неща. С времето, хората се променят, киното също, но това не означава, че постоянно трябва да се търси една крайна, отблъскваща и изкуствена, политкоректна "толерантност"* към най-мрънкащите за деня, за сметка на изкуството.


* толкова да я мразя тази дума и толкова хората да преиначават значението ѝ, което и без това е крайно малоумно ("Който проявява търпимост към чуждото мнение."), че няма накъде повече.

[vivka]

Здравейте,

извинявам се, че влизам така директно, ама седем страници чета коментари за този филм, а в крайна сметка чета само за избелването на героите. Ок, може би нищо повече не може да се каже за него, но на мене ми се струва нечестно филма да се запомни като провал защото са кастнали Скарлет за ролята на японка. Ако бяха избрали японка и филма пак се беше провалил? В крайна сметка аз като зрител оценявам филмите по историята им, и как е разказана тя. Като е зашито всичко с бели конци, все тая е кой участва. Проблемът на холивудските филми в последните години е именно тези статистики и формулки дето вкарват в продукциите си и забравят основната съставка за успешен филм - хубава, добре разказана история. Защото ако имаше повече внимание към този детайл и избелванията и дивърситата щяха да имат логика и да водят сюжета, а не обратното.
Та това, което искам да кажа е, че много по бих се израдвала, ако някое от тези движения за равенство кажат "добре, че не кастнахте японци за филма, защото бозата ще си е боза както и да го опаковате".
Сега от цялото това негодувание, ще започнат да се правят нови формули, да се четат нови статистики, и да се наливат пари в ефекти и имена без съдържание.
Не ме разбирайте погрешно, не съм против толерантността, расовото многообразие във филмите и т.н., против съм това, че техните оплаквания заглушават оплакванията на всички останали. Сякаш единствения проблем на Холивуд са квотите на малцинствата.

[tigermaster]

Холивуд също така е единствената машина за супер-скъпи филми, които при високия си бюджет могат да си позволят неща, които никоя друга кино индустрия по света не може.

Могат ли?
Колко по-рискови блокбастъри в последните години бяха изнасилени от медии и/или зрители ей така, просто защото може? "Играта на Ендър", "Самотният рейнджър", "Пътят на Юпитер", "47 ронини", "Пасифик Рим", "На ръба на утрешния ден", "Батман срещу Супермен", "Изобретението на Хюго", "Кубо и двете струни" и още какво ли не. Все филми, които поеха някакъв риск и в замяна получиха среден пръст. И в случая качествата на филмите имат малко до никакво значение. Понякога успяват да се измъкнат, понеже, примерно, са за Батман или, пак примерно, са се представили добре на азиатските пазари, както стана с "Пасифик Рим" - и той, все пак, едва излезе на плюс.
Друг път, както стана с "47 ронини" и "Кубо и двете струни", на филмовите студия им се показва, че японците не носят пари.
Тези, които реват сега, че Ринко Кикучи трябвало да бъде Мотоко - да бяха отишли да гледат "47 ронини", егати, където тя играеше една от главните роли. Това беше филм, който не можеше да разчита на китайския пазар да го спаси - и беше разкъсан много преди да излезе, `щото Киану Рийвс и уайтуошване - нищо, че Киану Рийвс играеше мелез, мразен и подритван от абсолютно всички, и нищо, че всичките други важни роли бяха поверени на японци. Какво се чудят, че след такъв провал скъп филм със значително японско присъствие в Холивуд не е толкова възможен? Да бяха отишли да видят "Кубо и двете струни", който японците го приеха като хубаво отразяване на митологията им, вместо да квичат, че, ОМГ, в анимационен англоговорящ филм ролите се играят от англоговорящи актьори - нищо, че, отново, японски актьори много.

Много пъти съм квичал на страниците на форума против липсата на разнообразие в холивудските блокбастъри, обаче какво послание получават холивудските студия, когато виждат, че рисковете по правило ги удрят в джобовете? "Няма проблем, ще си правим бездушни франчайзови малоумия и ще хвърлим по някой черен, кафяв или жълт за цвят, за да ни хвалят, че сме диверсифициращи и инклузивни, и ще си броим пачките. Я вижте как добре се получи в Епизод 7!"

[alshu]

vivka

Сякаш единствения проблем на Холивуд са квотите на малцинствата.

Ми не са, но са симптоматични за сбърканата му ценностна система.

tigermaster

"Играта на Ендър", "Самотният рейнджър", "Пътят на Юпитер", "47 ронини", "Пасифик Рим", "На ръба на утрешния ден", "Батман срещу Супермен", "Изобретението на Хюго", "Кубо и двете струни"

Първо, някои от тези филми са обективно тъпи - примерно "Самотният рейнджър" или "Батман срещу Супермен".
Второ повечето от тях не поемат интересни рискове, като различна или противоречива гледна точка за нещо.

Специално за "Кубо и двете струни" по медиите съм чел само похвали и не го мисля за изнасилено.
Не знам и как публиката би могла да изнасилва. Тя просто харесва или не.

[tigermaster]

Както казах, качествата на филмите имат малко до никакво значение. Ако бяха важни, нямаше да спомена Батман - а точно той пък си изби парите по обясними причини.

От значение е рискът - най-вече да налееш блокбастърови ресурси в нещо, което не е част от установен франчайз. Или да кастнеш някой нетипичен актьор.

А за Кубо - можеш да видиш колко спорове имаше за уайтуошване и така нататък. Не бяха малко, макар че филмът получи добри ревюта, в крайна сметка. И публиката не отиде да го гледа. (Много ми е чудно кога точно "Лайка" ще вземат да колабират финансово. Три поредни филма им се провалят.)

Сега, не че нещо, обаче прочетох куп похвали за Епизод 7, че бил инклузивен и намсикъвси, `щото Джон Бойега и Оскар Айзък (дето за първи път го гледах в ролята на принц Джон във филм за Робин Худ на Ридли Скот - ама не е бял явно). Ама, егати, "Играта на Ендър" имаше в пъти по-диверсифициран кастинг, а беше и по-добър филм просто. Ясно е кой беше по-успешният, нали...

[Amelia]

Качествата на филма може и да имат значение, доколкото тея дето си изброил са тъпи повечето (Кубо и Хюго не съм ги гледала, та за тях не знам), с изключение на Пасифик Рим, който изкара бая пари в чуждестранния бокс офис. Особено в азиатския. Особено в китайския (направи 112 милиона там), заради тризнаците-китайци. А, да, и в руския, заради яките руснаци. Бая го гледаха и в Мексико, заради мексиканския режисьор. В Япония го гледаха, но по-малко от очакваното, вероятно щото роботите и кайджутата не са от познатите им франчайзи, а и те май не обичат Ринко Кикучи особено, щото не им е достатъчно кавай. В Япония обаче филмът почна слабо и после се позасили, заради word of mouth. А аз мога да ти дам тая статистика, щото с моя Александър се влюбихме толкова фанатично в този филм, че го гледахме 3-4 пъти на кино и следяхме кво се случва с боксофиса му всеки ден като с прогнозата на времето.

В общи линии, като направиш як филм с разнообразен каст, стават някакви ей такива неща. Както казах, Холивуд се гледа навсякъде и колкото по-бързо малоумниците стоплят това, толкова по-добре за тях. А и за нас. Светът е пълен с интересни хора и култури, не е нужно да гледаме едно и също нещо нон-стоп.

И под това да можеш да си позволиш неща - като имаш 180 млн бюджет за филм, можеш да направиш с тях повече отколкото ако имаш 5 милиона. Мисля, че е проста математика. Рисковете са отделен въпрос. Липса или наличие на топки е това да сложиш Джони Деп да играе индианец? За мен е липса - очевиден опит да се избегне риск.

Като стана дума за индианци, една от причините да обожавам Assassin's Creed 3 играта е, че имаме истински индианци в главни роли и за тях са подбрали индиански актьори. И тея индиански актьори говорят на индиански в играта и всичко индианско свързано с играта е правено след съветване с индианци, за да изглежда по-истинско. И понеже културата на тея хора е безкрайно интересна, когато не я направят на гъз като в стандартните бели филми, това подобрява и самата игра. Ей такова нещо искам да видя и във високобюджетния Холивуд. И ако не ми дадат това, аз пък няма да им дам парите си и ще ходя да си го търся някъде другаде.

пенза, не ми се рисърчва в момента, но Milk и Brokeback Mountain бяха номинирани за бая Оскари и взеха някои от важните (главен актьор, сценарий, етц.) макар че май не им дадоха баш за бест филм. Иначе и аз не се сещам за други филми като Moonlight. Като човек гледа Холивуд остава с впечатление, че чернокожото население в страната се занимава само с борбра против робството и апартейда, генгста изпълнения или смешки. Това на мен не ми харесва, не само заради съответните SJW проблеми, ами щото ми е писнало да го гледам и като потребител държа да ме забавляват с нещо ново.