Комерсиализъм и изкуство

[Demandred]

Дем, не бих желал да се намесвам отново в този разговор, но процента далеч не е верен. Внасят се и се прожектират много европейски филми (който се съмнява може да погледне програмите на кино "Център" и киното на площад Света Неделя, до книжарница "Хеликон", не се сещам за името в момента). В Арените също ги има, макар и не толкова често. Да не говорим за видеопазара и Интернет. Няма ограничения в достъпа до каквито и да е филми - примера е във всяка видеотека и във find.bg.

Не говоря само за София. В Пловдив има само едно кино, което прожектира европейски филми, малко, и то дава ако не се лъжа по един на седмица. В другите градове и толкова няма. Европейските филми имат много по-големи трудности с разпростренението в световен мащаб, и т.н. И тук не говоря само за филми за интелектуалци, а за всички филми, които не са холивудски, дори за съвсем непретенциозни и забавни европейски, американски независими, китайски, японски, и т.н.

[Ghibli]

Тъй като разговорът от доста време е оф-топик, може ли да се премести в отделна тема?

[Demandred]

Преместих дискусиите около комерсиализма и изкуството в тази тема в общия форум, защото едновременно става въпрос за книги и филми, а и си по-обща, и няма вече връзка с Дан Браун.

[Amos Trask]

Браво бе, премести я точно докато пишех отговора... Та така:

Ами всичко опира до начина на представяне на филма и все пак доколко той е до някаква степен универсален (мисля, че няма нужда да пояснявам доколко всеки един български филм би бил интересен извън границите на страната, та дори и вътре ). "Амели" как обиколи света? Или "Тигър и дракон", "Герой" и прочие... За съжаление обаче пазарът у нас е толкова малък и свит, че и блокбъстърите понякога имат проблеми с приходите, камо ли по-малките филми. А и не може да се внася абсолютно всичко отвсякъде - това са хиляди филми и филмчета годишно, които и най-големия и развит пазар трудно ще поеме. Но затова има Интернет, чужди онлайн магазини и прочие - с малко повече желание и парички, човек може да си набави практически всичко. Така че приказките за "репресиите" на холивудското кино не ми се струват оправдани...

А между другото останах с впечатление, че искате европейското кино да тече като вода от чешмата, нищо че няма кой да я пие...

Колкото до въпроса с изчерпването и липсата на нови идеи в американското кино - това е проблем, който тревожи работещите в този бизнес и самите зрители от няколко години. Никой не е издигнал в еталон посредствеността, това са глупости (с извинение), хората се стараят да подържат "фабриката за мечти", но е очевидно, че напоследък наистина добрите филми са по-малко. Но Холивуд и преди е бил в криза - 60-те и 70-те години не могат да се нарекат особено успешни за студията. Тогава обаче по едно или друго време са се появили Лукас, Спилбърг, Земекис, Тарантино, Родригес, Содърбърг и други млади и пълни с идеи режисьори и хоп - ето ти Ренесанса на киното през 80-те и 90-те. Сега се чака нова вълна, дано не минат пак 20 години...

И накрая - reality check. За някои може да е новина това, но основния елемент в света са парите. Винаги са били и винаги ще бъдат. Може да звучи еретично, профанско, неизвисено и т.н., но това е положението. Изкуството, при цялата си извисеност и елитарност, винаги е било свързано с тях. Моцарт и Бетовен са писали музика за разни херцози и графове срещу заплащане. Леонардо е продавал рисунките и изобретенията си за пари. Анди Уорхол издигна комерсиализма в култ. Студио "Гибли" разчита на продажбата на DVD-та, за да може да направи следващия си филм. Примери бол. И какво от това? Това прави ли ги по-малко велики? Или истинският творец трябва винаги да е на минимален доход?

Както вече спомена simply_brilliant - живеем в свободен свят, никой на никого не пречи. Холивудските филми се рекламират и разпространяват по целия свят? Какво спира европейските и азиатските да го правят? Къде спи продуцентът им?

Просто толкова умее.

А, и още нещо, че съм набрал скорост:

Постановката "щом хората го харесват, значи е добро" пренебрегва липсата на избор. Хората наистина нямат голям достъп до различно от американското кино.

Има една болест сред хората, наречена простичко "аз си знам най-добре". Мисля, че се сещате какво имам предвид. Въпроса не е само до достъпа. Един пример: при цялото си желание и наличен достъп, аз, Дем и Ванката не можем да убедим повечето от вас, интелигентни млади хора, да дадете шанс на филмите, правени преди половин век. Вместо това предпочитате да изгледате поредното любимо аниме-сериалче. Това в никакъв случай не е лошо - както вече дадох да се разбере, вярвам в свободния избор на всеки. Но не вярвам на някой, когато започне да лепи етикети на неща, които не са му съвсем ясни.

[Elan Morin Tedronai]

дай сега и аз да кажа нещо, макар че не знам дали ще звучи експертно и на ниво. та... простичката дефиниция, както беше изказана е нещо, което се прави с цел пари. само дето според мен нещата не са толкова прости и има някаква тънка граница, между нещо, което се прави с цел пари и взима много пари, както и нещо, което е с артистична насоченост но пак взима много пари. като музикант и барабанист аз посочвам за пример "Automatic for the People". някои хора го клеймят за най-комерсиалния албум на R.E.M., но според масата той си е един от най-гениалните (говоря като човек слушал 90% от творчеството на R.E.M.), както и най-продавания и най-известния. никой не отрича че Star Wars е комерсиален френчайз. но аз не мога да си изкривя душата и да кажа, че е лош. просто не мога. защото съзнавам масата труд вложена в този френчайз. не само в маркетингов, но и в идеен и творчески мащаб. когато Джоан Роулинг е писала Хари Потър мислила ли е за парите, които ще спечели сега - не, мисля. да, Хари Потър печели много пари, но не може да се отрече, че и основна "вина" за това има и качествата на книгата. това че е комерсиално не значи, че непременно е лошо. това, че Green Day направиха American Idiot, не значи че той е лош албум, макар че е един от най-продаваните им. напротив за мен е страхотен албум, който е едно от малкото произведения, показващи какво значи да живееш в отчуждената и странна Америка на 21-ви век.

а, има и комерсиални лайна като трилърите на прочие автори като Джефри Арчър, Дан Браун, Лий Чайлд. никой, който ги е чел от тук, не отрича за съмнителните им стойности на четива. чел съм и Арчър и Браун, но не мога да кажа, че съм впечатлен и от двете. за мен освен идеите на "Шифърът...", цялата основа на книгата е плиткоумна и клиширана. когато парите са самоцел - произведенията са пошли. не отричам изцяло нещата, правен с цел пари, но нека тя да не е самоцел. нека да се балансира между парите и качеството на произведенията. когато те се правят добре и с цел пари - тогава нямам нищо против. стига да се прави добре и качествено. стига да е достатъчно добро да ми хваща вниманието. но когато едно нещо се направи с артистична цел, когато един артист, било то музикант, режисьор или писател направят нещо артистично, нещо красиво, докосващо и истинско и то спечели много пари - не разбирам какво лошо има в това?

п.с. аз съм умерен почитател на хари потър, моля не искам да споря въобще на таз тема. считам ги за добри детски книги и толкоз.

[Amos Trask]

Ами именно за това става въпрос!

Искам просто да се разграничат понятията "комерсиален" и "некачествен", защото определено не са синоними.

[Killua]

а, има и комерсиални лайна като трилърите на прочие автори като Джефри Арчър, Дан Браун, Лий Чайлд. никой, който ги е чел от тук, не отрича за съмнителните им стойности на четива.

е, айде сега... не знам за Браун и Чайлд, щото не съм чела, но "Каин и Авел" на Арчър много ми хареса, разкошна книга...
"лайна" не е дума, подходяща за цивилизован разговор...

[Elan Morin Tedronai]

аз така си говоря за нещата, които не харесвам. съзнавам, че това е силна дума, но не се извинявам за думите си. просто те моля да свикнеш. освен това аз винаги се старая да водя цивилизован разговор, макар че съм малко по-остър и по-краен в думите си. за което съответно се извинявам, но това е характерна черта на приказките ми.

[Amos Trask]

Така, това пък е другия проблем - че всеки мисли своето мнение за единствено вярното. Как беше... "Не ми харесва, значи е боклук". Разберете, хора, личното мнение на всеки няма пряка връзка с качествата на дадено произведение. Какво, аз като не обичам да гледам филми на ужасите, трилъри и филми на Фелини, следва ли да кажа: "Те всички са лайна и боклуци"? Нали сам ще си се смея на глупостта...

Няма всеобщо определение за това кое е изкуство и кое не. И не може да има, поради естеството на тази материя. Затова толерантността е единственото разумно поведение.

Ако ми позволите, с това ще приключа темата, поне за себе си. Бяха представени двете гледни точки по въпроса за така наречената "комерсиалност". Мисля, че едната беше аргументирана доста по-добре от другата, най-вече в мненията на simple_stupid. Не виждам смисъл да се предъвкват отново и отново едни и същи неща. Продължавам да си мисля, че е важно дали конкретно произведение ни харесва или пък не. Къде е направено и колко струва според мен не са критерии, от които да се водим. В тази област сърцето е далеч по-правдив съдник и от най-непредубедения мозък.

[Roland]

Имало е достатъчно епохи, в които се е творяло заради изкуството, а не заради парите, които ще докара. Моцарт и Бетовен са композирали заради музиката, а са взимали пари за нея, за да оцелеят. Същото и с Леонардо. Иначе нямаше да го има това развитие при тях. Последвай собствения си съвет и не използвай за примери неща, които не разбираш.

[Elan Morin Tedronai]

всъщност и Моцарт и Бетовен са имали пари. просто са харчили повече отколкото са получавали. според легендата, Моцарт е бил забравен, беден и нещастен. всъщност той е получавал месечни субсидии от двореца и от Прага. макар че не е бил толкова добре приеман във Виена по времето на своята смърт, Моцарт е получавал достатъчно пари, за да се издържа.

Бетовен е имал финансови проблеми, но то е заради изключително лошия си нрав. бил е склонен да се кара с всеки. Бетовен е бил независим композитор, разчитайки изцяло на парите на благородници, продажбите на творбите си и стипендии. това че е правил така и не е работил за църквата или двореца във Виена, в никакъв случай не значи, че е бил в просешка тояга, но е бил ескцентрик и не особено приветлив човек.

[Roland]

Така е, макар че Моцарт наистина е бил забравен към края на живота си, а и субсидиите, които е получавал не са били достатъчни ДОРИ и при нормално съществуване, каквото той не е водел.

Но що се отнася до Бетовен, той освен всичко е живял и в епоха, когато връзката с църквата или благородниците вече не е била задължителна, за да е добре уреден един композитор. Факт е, че е живял съвсем в началото на тази епоха, във все още неустановен преход, но въпреки това не е имало нужда да си зависим.

[zhivik]

В крайна сметка стигаме до извода, че почти всики талантлив творец (без значение дали е режисьор, писател, композитор, художник и т.н.) се принуждава да прави неща за пари, за да може да си позволи да се занимава с това, което иска. Все пак, да не забравяме че и Фелини е снимал реклами, а пък и Робърт Редфорд казва, че се снима в комерсиални филми, за да има пари да снима това, което той иска (т.е. да не зависи от големите студиа). Проблемът обикновено е къде да поставим границата?

В това отношение, съм по-склонен да се съглася със simple_stupid. За съжаления, американците като че ли доста по-често не усещат че прекалено загърбват творчеството в модерното кино. Освен това, Amos, мисля че няма да отречеш, че в момента американското кино е доста бедно на идеи. Просто погледнете какво се случва - по-голямата част от филмите, които излизат напоследък са или продължения, или remakes, или в най-добрият случай екранизации на книги (макар че нещо последните позаглъхнаха, уви). В крайна сметка това трябва да говори нещо, нали? Още повече, че някои от самите холивудски продуценти почват да си го признават (неотдавна четох подобна статия), както и казват, че едва ли нещо ще се промени качествено.

Сега, аз няма да стигна до там, че да твърдя че посредствеността на американското кино се налага умишлено. Налага се, просто защото по-голямата част от хората, които се занимават с кино там нямат какво друго да предложат. Разбира се, крайният резултат е същият, защото се разпространяват преобладаващо посредствени филми - не казвам лоши, нека да се отбележи, аз поне правя разлика между лош и посредствен. Тъжното за нас, в България, е че местните разпространители разчитат на сигурността, по една или друга причина. Специално за София, нещата са съвсем малко по-добре от останалата част от страната, тъй като много хора предполагам си спомнят колко на брой кина имаше само пред 5 години и колко има сега (да не споменаваме кои точно останаха).

Сега, аз лично за себе си харесвам и американското кино - както съвременното, така и класическото (разбирай преди картината да стане цветна). За мое голямо съжаление, обаче, качествените американски филми, които стигат до нас по обичайните канали (т.е. чрез кината) са по-малко на брой дори и от европейското кино. Последното, между другото, далеч не е лишено от бози и комерсиализъм - мога да ви дам за пример трите части на "Такси" - но тъй като европейските актьори все пак са по-слабо познати от американските, обикновено нашите разпространители не обичат да рискуват. Лично аз съм на мнение, че американското кино има какво да предложи, нищо че това, което си заслужава напоследък започва да е като игла в купа сено (последен пример за качествен американски филм - "Off the Map", май на български беше "Някъде на картата", ако не се лъжа).

Тъй като почнах да се отплесвам, нека да обобщя: лично за мен, голяма част от съвременното американско кино е посредствено, лишено от идеи и в общи линии комерсиално. Това обаче не е причина да се правят прекалено генерални изводи, от типа, всичко американско е шибано. Лично, мога само да се надявам, че това е период, и нещата ще се подобрят, защото поне според мен, разнообразието на идеи е много важно, защото човек има повече места откъдето да се учи. Ако си мислите, че хората в Европа, които се занимават с кино не са черпили вдъхновение от американците по някое време, лъжете се. В момента, обаче, повечето идеи се раждат в Европа и Азия, което оставя Америка като една голяма черна дупка, за мое лично съжаление.

[Lubimetz13]

Каква битка, каква драма... Скъпи мои, за пореден път ме изумявате с кървавите си дебати по проблеми, които са въпрос единствено на лично предпочитание и вътрешно разбиране... Между другото, защо стаята ми мирише на повръщано, по дяволите? Ох, чакайте, сетих се...

Като оставим стаята ми настрана, въпросът за бездушната машина срещу безпаричното изкуство винаги е бил предмет на страстни диспути в кръговете на безпаричните артисти, често завършващи с безпаметни запои в чест на световната несправедливост. Трудно ми е сериозно да погледна на подобно нещастие... Но, ако все пак се налага, ето моето мнение:

В днешно време не съществуват никакви законови ограничения, засягащи филмите, книгите и музикалните произведения, на които редовият български гражданин може да се наслаждава. С други думи, единственото, което спира повечето радетели за свободен пазар и право на избор да гледат филмите, които желаят, е евентуалната им неспособност да разчетат кинопрограмата, която са взели от някъде. Едни от най-пресните примери за арт-кино на българския пазар, предлагано дори в капиталистическите акули Арена и Мултиплекс, които ми идват наум, са "Завръщане" и "Венецианският търговец", като вторият все още е гореща точка на афиша. Изобщо няма да засягам кино "Одеон", което прожектира толкова много стойностни и некомерсиални филми, че ако всички, които претендират за право да ги гледат, бяха заделили малко време да го направят, вместо да се оплакват от световния империализъм в интернет, планетата ни щеше да е едно по-спокойно място...

От друга страна, напълно вярно е, че американското кино като цяло дирижира кинопазара и не всеки е доволен от това. Аз не съм доволен от това. По мое мнение, не е правилно американският комерсиализъм да се защитава като "естествено наложен" и "удовлетворяващ търсенето", защото не е така. Американският комерсиализъм е наложен от американския комерс и удовлетворява търсене, зададено лично от създателите му. В холивудските филми, излезли напоследък, сложните проблеми на миналото и бъдещето са опростени и преведени на минималистичния език на американския манталитет. Съзнанието на тази нация се събира в орехова черупка и се описва с една дума - "простота". За средния американец фактологическите неточности и бутафорните персонажи в историческите епики не са важни, стига да има прикрит шовинистичен идеал, с който да се идентифицира, и слаботелесна кобила в оскъдни дрехи, по която да точи лиги. Научната фантастика за същия този среден американец се свежда до шумни бойни сцени, заснети в смехотворния стил "зеница-шлифер-бърз неопределен кадър-замах-бърз неопределен кадър-дуло на оръжие-зеница", още шовинизъм, този път малко по-абстрактен, и, като компенсация за неудобството от срещане на измислени думички(най-вероятно плод на някой изчанчен европеец, какво друго), кобила в още по-символично одеяние, която през цялото време гледа неразбиращо и има голям патлак.

Очевидно е, че много хора не харесват това положение; те имат пълното право да се откажат от него. Защото, макар че американската масова продукция доминира с огромна преднина пред каквато и да е форма на изкуство, пазарът в наше време е достатъчно отворен, че да предложи алтернатива. Днес, за разлика от преди, е въпрос на желание да се достигне тази алтернатива, и не го казвам случайно - всъщност имам впечатлението, че много хора предпочитат всяка седмица да се "самоизмъчват" с плиткоумните творения на американските продуценти, а после да се представят като някакъв вид мъченици на вярата, които отстояват възвишените си вкусове напук на суровата действителност, вместо просто да отидат в Киноцентъра или да потърсят книга на някое от многото малки издателства, които се занимават с модерна литература. Не казвам, че е неправилно, просто не го разбирам...

[Demandred]

А между другото останах с впечатление, че искате европейското кино да тече като вода от чешмата, нищо че няма кой да я пие..

Не, просто искам да има малко по-голям шанс да бъде видяно от повече от 20-ина ентусиаста, т.е. поне от време на време да се пуска в по-големи и комфортни киносалони или да се издават повече ДВД-а от него у нас. И това не се отнася само за европейското кино, а за всичко извън Холивуд през последните години.

Все пак, да не забравяме че и Фелини е снимал реклами

Бергман също, и то на сапун.
Нямам нищо против подобни неща в името на финансирането на бъдещите проекти, които творецът наистина иска да направи по своя си начин.

Разбира се, сега с Интернет и поръчките от Амазон без много трудности почти всеки може да си набави почти всичко без особени трудности, но пък си е направо късмет да попаднеш на нещо различно от масовата американска(и не само) еднотипна вълна и да му дадеш достатъчно шансове, че да почнеш да се интересуваш от него и да го търсиш из нета и да отделяш сериозни пари и време за него. Защото по телевизията, в почти всички кина, на почти всички сергии за книги дори почти няма нещо друго.