Руската литература е основана на страданието. Винаги някой страда - я главният герой, я автора, я читателя. Ако страдат и тримата е шедьовър на руската литература.
В последните 5-6 години основно на английски, но аз съм повреден щото ми е работния език все пак
Аз съм я чел на български до края, и да си призная, ми се иска да я бях хвърлил на петата страница.Майсотра и Маргирата на немски е толкова култова, че я хвърлих на петата страница.
Затова ли се чудиш дали ще смогнеш с Колелото, втори път всички тия описания да се прочетат внимателно не е шега работа.Но аз чета много бавно - на ум чета със същата скорост, с която бих го прочел на глас. Чета си го изразително, забавям в някои моменти, правя си драматични паузи в съзнанието си.
И в книгата има много спиритуализъм, някак е призив за отваряне на сетивата.„Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!
Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!”
Но все пак като цяло Маргарита си ми е най-любимата— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
— Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
— За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат, — но навярно не познавам добре живота! Можете вече да не записвате — каза той на секретаря, който и без това нищо не записваше, и пак се обърна към арестанта: — В някоя гръцка книга ли прочете това?
— Не, стигнах до него със собствения си ум.
— И го проповядваш?
— Да.
— Ами центурионът Марк, по прякор Плъходава — той например добър ли е?
— Да — отговори арестантът, — въпреки че е нещастен човек. Откакто добри хора са го обезобразили, е станал жесток и коравосърдечен. Бих искал да зная кой го е обезобразил така.
— С удоволствие мога да те осведомя — отвърна Пилат, — защото бях свидетел. Добрите хора му се нахвърлиха като псета на мечка. Германците се вкопчиха във врата, в ръцете, в краката му. Пехотната манипула беше обкръжена и ако не беше се врязала откъм фланга кавалерийската турма, която командвах аз, на теб, философе, нямаше да ти се наложи да разговаряш с Плъходава. Това се случи в битката при Идиставизо, в Долината на девите.
— Да можех да поговоря с него — изведнъж мечтателно каза арестантът, — убеден съм, че той рязко би се променил.
И балът с дявола във втората част на книгата е сред най-любимите ми моменти в цялата художествена литература, особено краят и решението на Маргарита....Users browsing this forum: No registered users and 1 guest
