Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд

[Marfa]

Оффффффф, ай са драма как да чете. Ако ще, на суахили да го чете, честно. А и Криожега примерно в България излезе преди САЩ.

На мен много ми харесва преводът на Етан от Атон, който е в Читанка и който е по-добър от официналния, Етан от Атос. Най-малкото преводачът е имал достатъчно обща култура да знае, че Атос на англ. е Атон.

Ох, това е много добро, всъщност

[Ghibli]

Докторе, разбирам, че ти е досадно вече да слушаш за това, последно да се дообясня и млъквам Аз просто имам едно такова чувство за святост на оригиналния текст; когато някой тръгне да премахва или добавя (независимо дали преводач, редактор на превод или който и да е по веригата вече след излизането на книгата в оригинал) от едно произведение, аз го възприемам с протест. Очевидно не за всеки е така. Цялата руска школа на преводи е основана на дописване, техните преводи на "Дюн" и "Властелинът на пръстените" са нещо страшно. Има едно забавно сравнение на преводите на "Властелина" с изречението "Boromir smiled" и кой как си го е дописвал, впечатляващо е. А като тръгнах сега да го търся в нета, ми излзе пък това, този път е превод на Стивън Кинг. Един път размених реплики с руснаци за едно изречение от Дюн, те си държат на своето, така са свикнали, на нормалния за мен превод му казват презрително "буквализъм". А за мен всяко дописване или рязане от текста е кощунствено. Имам своята лична тъжна история за това как прочетох "Магизточник" на Пратчет на български и след това в английската версия открих, че една шега, която върви през цялата книга, буквално до последнте абзаци, просто е отрязана, няма я. За мен тя имаше значение.

Така или иначе, нямам намерение да те убеждавам, достатъчно е, че казваш "по-трудно чета на английски, отколкото на български". С това няма как да се спори, просто този довод някак се поизгуби между останалите ти обяснения, които ми се видяха странни по гореописаните причини.

[трубадур]

Преди години имаше една тема за същото само че бяха дублажи на сериали и в крайна сметка се разпадаха семейства, триеха постове, тъга, мизерия и мъка. За втори път тая тема има опасност да избие в коренно различна и само засирате женичката, дето ми минава за доста любима и ша ви ритам.

[Xellos]

Мда, тая тема се обърна малко на "Семейството е във възторг от прохождането на Доктора и първите му стъпки с окуражаване кой както го разбира, тепа тепа :р

Мдаа, довърших си Бараяр нощеска в ранни зори, време е за основното ястие .
В пакета дето са две книги /Cordelia's Honor/ има доста обширен и откровен послепис от авторката как ги е писала, за който му е интересно. Разбива някои митове, като този за Арал клингонеца
Цветята на Вашной си е приятен разказ в смисъла на Mountains of mourning, ама е приятно да се позавърти човек в света на Майлс и в този период от живота му. И там има масивен послепис и хронология според авторката.
Талантът ѝ и да хване един герой от бебе до пенсия и да ти е интересен във всеки момент от живота му наистина е забележителен.




П.С.
За аудиокнигите, нямах предвид че са зло, просто аз не мога да се концентрирам някой като ми говори монотонно и/или дълго и разсеяно го изключвам. Вчера имахме скандал с майка ми за това пак .

[Roland]

Да, аз съм се тренирал с подкастовете, щото навремето, когато имаше свят извън апартамента, ги слушах докато карах колело.

Сега си цъкам Destiny на автопилот, или разни други безмозъчни игри, и си слушам.

Уви, няма аудиоверсии на новелите и разказите, но аз всичко имам на хартия (Цветята даже са ми в едно красиво колекционерско хардкавърче, подписано от нея), та ще ги прочета и тях. Аз бая неща съм пропуснал откъм разкази, да не говорим, че не съм чел нищо от страничните романи.

[Xellos]

A Bujold Reading-Order Guide Може да свърши работа за "Bujold completists" .

The Fantasy Novels

Spoiler: show

My fantasy novels are not hard to order. Easiest of all is The Spirit Ring, which is a stand-alone, or aquel, as some wag once dubbed books that for some obscure reason failed to spawn a subsequent series. Next easiest are the four volumes of The Sharing Knife—in order, Beguilement, Legacy, Passage, and Horizon—which I broke down and actually numbered, as this was one continuous tale divided into non-wrist-breaking chunks.
What were called the Chalion books after the setting of its first two volumes, but which now that the geographic scope has widened I’m dubbing the World of the Five Gods, were written to be stand-alones as part of a larger whole, and can in theory be read in any order. Some readers think the world-building is easier to assimilate when the books are read in publication order, and the second volume certainly contains spoilers for the first (but not the third.) In any case, the publication order is:
The Curse of Chalion
Paladin of Souls
The Hallowed Hunt
In terms of internal world chronology, The Hallowed Hunt would fall first, the Penric novellas perhaps a hundred and fifty years later, and The Curse of Chalion and Paladin of Souls would follow a century or so after that.
The internal chronology of the Penric novellas is presently
“Penric’s Demon”
“Penric and the Shaman”
“Penric’s Fox”
“Penric’s Mission”
“Mira’s Last Dance”
“The Prisoner of Limnos”

Other Original E-books

Spoiler: show

The short story collection Proto Zoa contains five very early tales—three (1980s) contemporary fantasy, two science fiction—all previously published but not in this handy format. The novelette “Dreamweaver’s Dilemma” may be of interest to Vorkosigan completists, as it is the first story in which that proto-universe began, mentioning Beta Colony but before Barrayar was even thought of.

Sidelines: Talks and Essays is just what it says on the tin—a collection of three decades of my nonfiction writings, including convention speeches, essays, travelogues, introductions, and some less formal pieces. I hope it will prove an interesting companion piece to my fiction.

The Vorkosigan Stories

Spoiler: show

Many pixels have been expended debating the ‘best’ order in which to read what have come to be known as the Vorkosigan Books (or Saga), the Vorkosiverse, the Miles books, and other names. The debate mainly revolves around publication order versus internal-chronological order. I favor internal chronological, with a few adjustments.
It was always my intention to write each book as a stand-alone, so that the reader could theoretically jump in anywhere. While still somewhat true, as the series developed it acquired a number of sub-arcs, closely related tales that were richer for each other. I will list the sub-arcs, and then the books, and then the duplication warnings. (My publishing history has been complex.) And then the publication order, for those who want it.
Shards of Honor and Barrayar. The first two books in the series proper, they detail the adventures of Cordelia Naismith of Beta Colony and Aral Vorkosigan of Barrayar. Shards was my very first novel ever; Barrayar was actually my eighth, but continues the tale the next day after the end of Shards. For readers who want to be sure of beginning at the beginning, or who are very spoiler-sensitive, start with these two.
The Warrior’s Apprentice and The Vor Game (with, perhaps, the novella “The Mountains of Mourning” tucked in between.) The Warrior’s Apprentice introduces the character who became the series’ linchpin, Miles Vorkosigan; the first book tells how he created a space mercenary fleet by accident; the second how he fixed his mistakes from the first round. Space opera and military-esque adventure (and a number of other things one can best discover for oneself), The Warrior’s Apprentice makes another good place to jump into the series for readers who prefer a young male protagonist.
After that: Brothers in Arms should be read before Mirror Dance, and both, ideally, before Memory.
Komarr makes another alternate entry point for the series, picking up Miles’s second career at its start. It should be read before A Civil Campaign.
Borders of Infinity, a collection of three of the five currently extant novellas, makes a good Miles Vorkosigan early-adventure sampler platter, I always thought, for readers who don’t want to commit themselves to length. (But it may make more sense if read after The Warrior’s Apprentice.) Take care not to confuse the collection-as-a-whole with its title story, “The Borders of Infinity”.
Falling Free takes place 200 years earlier in the timeline and does not share settings or characters with the main body of the series. Most readers recommend picking up this story later. It should likely be read before Diplomatic Immunity, however, which revisits the “quaddies”, a bioengineered race of free-fall dwellers, in Miles’s time.
The novels in the internal-chronological list below appear in italics; the novellas (officially defined as a story between 17,500 words and 40,000 words) in quote marks.

Falling Free - 200 years before Vorkosigan timeline, introducing the Quaddies.

Shards of Honor
Barrayar

1. The Warrior’s Apprentice
1.1 “The Mountains of Mourning”
1.2“Weatherman” is an out-take from the beginning of the novel The Vor Game. If you already have The Vor Game, you likely don’t need this.
2. The Vor Game
3. Cetaganda
Ethan of Athos - separate story mentioning some familiar characters from Vorkosiverse
4, Borders of Infinity
5. “Labyrinth”
6. Brothers in Arms
7. Mirror Dance
8. Memory
9. Komarr
10. A Civil Campaign
10.1“Winterfair Gifts”
11. Diplomatic Immunity
11.1. “The Flowers of Vashnoi”
12. CryoBurn

13. Gentleman Jole and the Red Queen

14. Captain Vorpatril’s Alliance

Като се замисля само Етан от Света гора/ или АтоН, както натърти Марфа/, е единствената дето нямам намерение засега да препрочета.

[Roland]

Мен пък тя ми е много любопитна, по очевидни причини.

[Marfa]

Ама тя е много яка! А аз сега съм на Иван и сетаганданката

[Roland]

Приключих Cetaganda. Продължава да ми е любимата от ранните приключения на Майлс. Искам haut lady стол...

[RRSunknown]

Явно всеки намира нещо различно в книгите на Бюджолд. Аз така не успях да прочета фентъзитата но Барарярския цикъл твърдо стои в челните редици на любими фантастики - всяка година си го препрочитам от-до. Дори се бях записал в един руски форум на темата /руснаците са страхотни почитатели на авторката и поредицата/.
Но факт - на английски се чете по един по-добър начин, на български е преразказвано свободно и доста от препратките с имена и идеи не са предадени удачно на български ако не са и изпуснати изобщо.

Лично за мен главния герой на поредицата вианги е била планетата Бараяр и развитието и като общество - като във всяка следваща книга се вижда се отварят към ново мислене и се развиват така и аз докато четях поредицата в течение на времето се развивах от във вижданията си и започнах да приемам по друг начин различното като напълно нормално /поздрави Роланде/.
Уърдбилдинга е на топ ниво - елемент който много ценя . Аз лично не се сещам за друга фантастика от този тип с такива детайли по планетите - на икономическо, технологично, научно, социално ниво и т.н. Тотално разнообразие.
Другата силна страна - персонажите - едновременно уникални всеки със коренно различен характер , живи и убедителни и далеч от насилената оригиналност. Признавам си - като по млад се радвах предимно на технологията и екшъна но сега ако ме питате за любимите книги от поредицата това са последните в които има само социални отношения между персонажите .
Оставям ви с руско фен клипче от руската рок опера за Бараяр
!За всеки случай -съдържа спойлери от Игрите на Вор и Бараяр !
https://www.youtube.com/watch?v=mCSIF0BP5ag

[Xellos]

А, точно. За препрочитането тва, една добра книга си е "различна" прочетена пак след години.
Светостроенето е великолепно да. Героите са интегрална част от Планетата, която не е просто там за декор, а е социален конструкт, който ги оформя и ръководи и все пак всеки си е ярка личност. Бюджолд така дава доста интересна прогноза какво би станало ако човечеството се пръсне из космоса влачейки миналото си /в началото/ и различните пътища по които се променя с наличните ресурси и новите био/технологии с всяка нова планета.
Етан не казвам, че е лоша, просто я прочетох след маратона с другите и темпото след тях изведнъж се смени. Ще я видя пак в един момент. Иначе и на мен ми беше интересна социалната им система (напомня ми леко на първите епизоди на VanDread), ама връзката им с вселената на Вор да беше посъшита с бели конци що се отнася до дендарийте. Разликата между адреналина и бързината при Майлс между първите и последните книги (Криожега) е доста рязка и за тези дето са свикнали и предпочитат екшъна нещата идват wtf. Gentleman Jole and the Red Queen примерно мен ми хареса доста, би трябвало и на Роланд, ама доста хора изреваха щото

Spoiler: show

е откровена/сантиментална и им развали опростените представи за Арал, макар изрично да са вметвани още от Shards of Honor наклонностите му, както и доста разумното им решение по въпроса. Ама щото... Корделия.

Captain Vorpatril's Alliance си е повече стил ранен Майлс, и не знам кво бучи народа срещу нея, аз съм се смял с глас на моменти там.

Spoiler: show

Сцената с потъващата сграда на Imp Sec пред Илиян и Грегор примерно и хаоса около това.

Гагага, дай им на руснаците нещо на военна тема.

[RRSunknown]

Gentleman Jole and the Red Queen примерно мен ми хареса доста, би трябвало и на Роланд, ама доста хора изреваха щото

Който е ревал значи толкова е и разбрал поредицата.

[Mushu]

Струва ми се, че трябва да се хвана да препрочета всичко... Направо всеки път като вляза в тая тема и ме тръшва носталгия!

[Roland]

Свърших Ethan of Atos. Първият ми инстинкт беше да се подразня на това колко елементарно е представено all-male обществото, колко наивен е Итън и колко еднопланови хомофоби са всички извън планетата му. И всичко това е повече или по-малко е вярно. Но после осъзнах, че книгата е писана 1986-та, което е стряскащо рано за подобно произведение от мейнстрийм автор в развлекателен жанр. Историята е умерено посредствена и като цяло това определено няма да ми е от любимите книги в поредицата, а и Итън е ужасно ляляв персонаж. Но е впечатляващо колко прогресивна е била Бюджолд преди толкова години.

[Xellos]

Да и аз по подобни причини я слагам на дъното, спрямо останалите и книги от този свят, иначе за текст от 80-90-те на тази тема е интересен. За ония години си е бая напредничава за генетичните експерименти и половете с

Spoiler: show

Бета хемафродитите, Куадитата и безполовите в Сетаганда.

Gentleman Jole and the Red Queen не я броя, все пак е издадена 2015-та, вече и нашия свят е една идея по-друг.

Минах на сборника "Young Miles" който съдържа The Warrior’s Apprentice, “The Mountains of Mourning”, “Weatherman”, което се оказа първите 6 глави от The Vor Game,

Spoiler: show

за Майлс на остров Кирил в база Лазковски като Синоптик.

и сега ще се наслаждавам на ненадминатият екшън в The Vor Game.