Е не, възмутен съм! Кой ги пише тия учебници!

[Jaar]

Проблемът с литературата в училище са преди всичко учителите. Защото са малко тези, които биха приели една собствена интерпретация на текста, биха се съгласили с гледната точка по дадения текст на един подрастващ. Според мен това е именно целта на литературата в училище (която обаче не се постига и на 10% ) - да подтиква децата/младежите да виждат нещо в редовете, които четат. Няма значение какво е то - ще бъде различно и лично във всеки един случай. Но за мен е безумие да се изискват на класно/изпит болните писания на някой си критик, който друго освен измислени научни термини и изречения по един параграф не може да върже.
Както вече споменах, много по-важно е личното възприемане и усещане на литературата. Ако дадено произведение не ти хареса и можеш да обосновеш мнението си, защо не? Ясно е, че не може да се състави такава програма, че изведнъж всички български деца да заседнат над книгите с огромен интерес или пък всички да ги харесат - въпрос на вкус. Но донякъде съм съгласен с казаното от Рол - твърде голямо внимание е отделено на българката литература, която на всичкото отгоре се изучава и в 6./7. клас (поне по мое време).

Малко по конкретно каквото ми идва на ум за някои български автори:
Вазов. Ок, признаваме му мястото на първия ни романист и бла-бла-бла. Но, за чий трябва да се изучават "Чичовци", например. Да вземем "Опълченците..." Ми хубаво, епическо стихотворение, мъките ни да се освободим... Но всеки човек с малко повече усет към ритъма и римите би могъл да напише нещо подобно. Но тогава не е имало много такива хора сред простичкия ни народ (исторически определено) и затова е бил Вазов. "Една българка" - и той е една велика притча за самарянина...
Ботев - общо взето същото. Как може да ме занимават два месеца с малето, либето и знам ли още какво в погледа на един селянин от преди два века?! Това ли е най-яркият пример за раздялата? Да, ок, всъщност става дума за борбата. Но Талев определено се справя по-добре - описвайки едновременно бита и мисленето на хората от онова време; животът им, станал фон на тези борби. Или борбите, станали фон на техния живот.
Гео Милев и великата "Септември". Кой настоява това нещо все още да се изучава в гимназията?! Само по себе си никаква поезия не е, съдържанието и то е едно... Не мога да отрека, че учителката ми в 12 клас се справи блестящо с дискусията на този автор - нито веднъж не се опита да ни го представи за поредния ярък пример в българската литература. Напротив. Представи ни един съвсем трезв и реалистичен анализ на произведението, поставено в историческата обстановка, в която е писано. Е, не ми беше никак трудно да изтърпя тези часове.
Смирненски - този човек наистина има прекрасни стихотворения и зависи повече от учителя, кои от цялото му творчество ще подбере.
Далчев - поне по мои наблюдения това е автор, който няма как да не събуди някакъв интерес у учениците. Намирам го за изключително близък до индивидуалното, до това, което всеки от нас преживява по един или друг начин.
Каравелов - сатира с по-дебел хумор не съм чел. А само като си представя, че с "Маминото детенце" влязох в гимназията.

Така май мога да си продължавам много, а няма особен смисъл.

[Matrim]

Добре казано, Jaar, макар че с мнението ти за Ботев не съм особено съгласен. Но докато литературата в училище се свежда до зазубряне на писанията на разни набедени критици, естествено че на пръсти ще се броят учениците, които харесват предмета и почват да четат и други книги подтикнати от заниманията в час.

[Freddy Krueger]

Аз смятам, че образованието в България е тотално сбъркано - като програма, като автори, като даскали... Всичко си е като по "време оно", аз свърших Класическата Гимназия и умчителя ми (лека му пръст) имаше смелост да критикува авторите ни, но познатите ми в обикновени училища - ох, лелееее...
Аз съм против литературата като наука, между другото. "Вазов е искал да каже..." Булшит. Прибрал е голям хонорар. Евала му на човека, но да не го изкарват най-великия автор на всички времена. Ботев пише с уникален плам, но е ненормален анархист и това трябва да се каже с другото.
Ама не би.
За поетите-комунисти да не говорим, там е пълна трагедия.

[JohanVladimir]

Вижте ся, момичета и момчета,
На няколко пъти се спомена с протестен тон, че прекалено много българска литература се учи в училище, за сметка на по-малкото световна и аз много държа да се включа в протеста!
Ама и адски много тригонометрия се учи в училище, искам да се оплача! И недостатъчно Лобачевски, на Питагор една-единствена теоремка само... А физиката какво да си говорим?! Аз лично най си се кефя на астрономия и астрофизика, това е то истински Голямата физика, според мен! Кво ше ме занимават с тъпата механика на флуидите!
Най-много ме е яд колко много българска история и география се учи! Роланд ще се съгласи с мен че древната история на Египет е далеч по внушителна. Ами географията на Нова зеландия и тропическите острови??? Красота!
А не няква си територийка като човешка длан да я бистрим начи с подробности...

Jaar литературата Е наука. Не е обект на часовете по литература да се занимаваме на кого какво му харесва. И това, че от теб са изисквали да харесваш това, което четеш и изучаваш... ми крайна кретения е, все едно да харесваш или не анатомията и физиологията или органичната химия като такива. Съжалявам и много ми е мъчно, че не си попаднал на нормални учители по литература.
Защото:
Вазов - може да бъде оценен истински само от хора, които познават добре възрожденската ни литература. Само човек минал през агонията на Изгубените Станки и Злочестите Кръстинки, само човек, чел Пърличевите поеми, само човек, преминал инквизицията на Раковски и неговия изкуствено синтетичен език (с падежи!) - само той може да оцени и осмисли гениалността на този скромен човечец. И това че е пръв романист дори не е най-интересното, по-интересно е например, че създава авангардна драматургия (епическа, в Брехтовия смисъл, 30 години преди Брехт). Всичко това са излишни приказки, разбира се.
Ботев - кво мале, кво либе, ква борба??? Там се дълбае в емоционалната структура на творбата, ненадмината е, бтв.
Гео Милев може да бъде разглеждан само в контекста на немския експресионизъм от 20-те години.
И т. н. и т. н.
Тъжно ми е

[Jaar]

Johan, нещо не сме се разбрали. Никога не са ме карали да харесвам изучаваните произведения и всъщност 4 от 5-те ми гимназиални години имах много добри учители по литература. Разминаваме се в гледната точка явно. Защото за мен литературата (или поне тази в училище) няма нищо общо с наука. Тя е нещо много по-лично и индивидуално като възприятие, а смисълът, който поне аз виждам, е в това да "научи" подрастащите да се интересуват от литература. А не да ги занимава с някакви научни интерпретации по темата, които нямат особена връзка с общата култура, която в крайна сметка е една от другите цели.
Виж, ако човек се занимава с литература и след това, тя вече може да бъде и наука. Но за обикновените хора/ученици тя не е.

[JohanVladimir]

Jaar, защо? Защо обикновените хора да могат да изучават тригонометрични функции и органична химия, а литературното им образование да се свежда до това "Какво е искал да каже поета, защо го е казал и колко много аз се кефя, че е казал точно това и точно така, което ей сегичка ще подкрепя с цитат от..."

[Morwen]

За разлика от математиката, която се основава на някакви принципи и трябва да с еучи поетапно (да, евклидовата геометрия е логично да се учи преди тази на Лобачевски), литературата не е логична и подредена по аксиоми и теореми, на които се опира всяко следващо твърдение. Литературата се основава на лични изживявания и идеи, които не можеш да класифицираш и наредиш във възходящ ред. Сигурно за всички науки е трудно да се каже коя е същността им и най-значимото в тях, но за литературата е многократно по-сложно.

[Jaar]

Абсолютно съгласен с Морви.

а литературното им образование да се свежда до това "Какво е искал да каже поета, защо го е казал и колко много аз се кефя, че е казал точно това и точно така, което ей сегичка ще подкрепя с цитат от..."

Там е работата - това и според мен е излишно и погрешно. По-ползотворно би било да се свежда до "Какво намирам аз в казаното от поета и как го тълкувам от моята гледна точка". Освен "литературно мислене", по този начин се развива и умение да се аргументираш, да представяш своите възгледи, да дискутираш, да се изразяваш. А тези неща са много по-необходими в модерното общество, отколкото изучаването на литературата като наука.

[Matrim]

Jaar литературата Е наука. Не е обект на часовете по литература да се занимаваме на кого какво му харесва.

А би трябвало да е, поне в по-долните класове. Аз поне ако съм учител бих окуражавал учениците да споделят какво не им допада в изучаваните произведения, а не само до болка изтърканото "какво искал да каже авторът". Както и Джаар каза, много по-важно е да се научат учениците да изразяват собсвеното си мнение, да се аргументират добре, отколкото да зазубрят кой автор какви изразни средства използвал и къде стои сред другите писатели от съответният период. Не че е лошо да се знаят тези неща, но в крайна сметка най-важното е всеки да се научи сам да интерпретира творбите, нещо кеото няам как да стане ако само едно мнение е винаги правилното, а всички други са нещо като ереси.
А аз доколкото знам литературната теория Е наука, не предметът литература, който се изучава в училище. В момента този предмет е преди всичко кокошка, която снася златни яйца на учителите, които дават частни уроци.

Най-много ме е яд колко много българска история и география се учи! Роланд ще се съгласи с мен Razz че древната история на Египет е далеч по внушителна. Ами географията на Нова зеландия и тропическите острови???

Знам, че това беше саркастично изказване, но съм съгласен с него. Добре, че поне имаме интересна и дълга история, защото ако трябваше толкова време да уча да речем история на Конго щях да се побъркам. А изучаването толкова подробно на българската география си е жива порнография, IMO. И някак цялостно сравнение се губи - просто не може да се сравнява литературата с науки, които си имат доказуеми закони, теореми и т.н. Харесваш, или не, питагоровата теорема все си е вярна. А дали Вазов е добър писател или не, колкото и да твърдиш, че е, не можеш да го докажеш със сигурност.

[JohanVladimir]

Пак изместихме разговора
Литературната теория е наука, лит. история също, какти и всички останали подразделения на литературната наука. И всяко твърдение там се доказва логически и аргументирано, точно както в математиката.
За да се научат учениците да се аргументират, да се изразяват, да вземат онтошение и пр. неща, които се споменаха, първо трябва да научат основите на тая материя нали? Нали не се учим да доказваме теореми, без да знаем основите на елементарната алгебра...
Продължавам да твърдя, че ученето на литература в училище е занимание с псевдонаука, което не научава никого на нищо. Освен може би на разтягане на локуми.
Дали зубриш, или мислиш с главата си е качество на личността, а не на изучавания предмет

[Matrim]

Продължавам да твърдя, че ученето на литература в училище е занимание с псевдонаука, което не научава никого на нищо. Освен може би на разтягане на локуми.

Не виждам някой да оспорва това.

И всяко твърдение там се доказва логически и аргументирано, точно както в математиката.

Не съм съгласен - няма стилове в математиката, нали? В нея една теорема или е вярна или не, докато в литературната теория има n на брой виждания и школи, всяка от които претендира, че тя е пътят и истината, и живота. В математиката също има разни алтернативни клонове, които изхождат от различни предпоставки и аксиоми, но като цяло положението е много по-различно.

Също така не отричам, че учениците трябва да научат на основните понятия преди да могат да се аргументират, това си е ясно от само себе си.

Дали зубриш, или мислиш с главата си е качество на личността, а не на изучавания предмет

Има нещо вярно, но ако можеш само да зубриш, а не да прилагап знанията си ще имаш шестици по литература и двойки по математика, така че зависи и от предмета.

[Jaar]

За да се научат учениците да се аргументират, да се изразяват, да вземат онтошение и пр. неща, които се споменаха, първо трябва да научат основите на тая материя нали?

Защо ли пък никога няма да тръгна да си изразявам собственото мнение, описвайки как точно тази инверсия и този или онзи оксиморон са ми въздействали на дълбоко линостно ниво, тъй като те са доказателство за... Примерно.

Дали зубриш, или мислиш с главата си е качество на личността, а не на изучавания предмет

Всеки мислещ с главата си "учи" литературата по собствения си начин, според собствените си възгледи. Зубрят се псевдонаучни критически текстове, които твърде много напомнят на социализма, когато все ще се намери някой алтруист, мислещ вместо теб. Възможността на първото пък зависи от учителите, но за съжаление рядко е от полза на изпити.


А като отворихме дума за географията - какъв е смисълът цяла година да уча (толкова съм ги и научил) границите на България по села, дерета и чукари? Или пък във всеки регион какво селско стопанство се практикува, кои отрасли на индустрията са развити и какви полезни изкопаеми се добиват - при положение, че по-голямата част от информацията е неактуална, ако въобще някога е била?

[Moridin]

Да не говорим, че има срок на запомняне средно 2 часа до ден.

Ами аз от една страна съм съгласен с Йоан Владимир, че литературната наука съществува като такава и от нея има смисъл, макар честно казано изобщо да не ме влече нищичко към нея. Но от друга страна факт е, че литературната теория не е нещо, което да се изучава в училище, тя просто е на друго ниво. За смисълът от изучаването на литература в училище подкрепям Джаар и Мат, че основно би трябвало да бъде да учи на изразяване и аргументиране - но не е само това. Ако беше само това, щеше да се казва реторика.

Просто е важно поне според мен човек да бъде запознат с основните произведения в световната и родната си литература, които бележат някакви етапи в нейното развитие. Да ги познава дори само като текст. Вече замислянето над тях е по-скоро въпрос на умение от страна на учителя и то обикновено липсва. Но тълкуванията на един текст също е добре да се знаят, дори само защото по тях човек може да изгради мнението си, а не да открива топлата вода - може да си пропуснал някакъв смисъл в творбата - ето, виждаш нечия гледна точка по въпроса. Само че това не бива да пречи на твоята собствена, ако тя се различава, а в момента пречи. Грубо при това.

По същия начин се изучават основните събития (история), основните закони на природата (физика), основните стилове в изкуството (история на изкуството), в музиката, етц. Просто му викат обща култура и според мен тя има ДОСТА голям дял при изграждането на личността

Така че просто изучаването на произведения като такива има смисъл, вече как точно ще се анализират, е въпрос, по който трябва да се работи.

[Jaar]

Просто в последните постове задълбах към реториката - иначе съм споменал както общата култура, така и изграждането на личността директно от литературата.

Иначе за да се върнем към по общата тема - наскоро прочетох следното велико сравнение: "джобовете" на митралната клапа (между аортата и лявата камера на сърцето) са издадени в лумена като лястовичи гнезда. Това несъмнено допринесе за по-лесното възприемане на материала. (Друг е въпросът, че не знам как изглеждат въпросните гнезда).

[Roland]

Хмм, относно "наука ли е, или не е наука литературата", аз лично съм по средата. Наука би била, ако се преподава и изучава от адекватни мислещи хора. Учениците от 4 до 12-ти клас, както мнозина знаем от твърде пресен опит, НЕ са адекватни и мислещи хора. При тях литературата не би трябвало да е наука, така си мисля. Какво значи задължителни произведения, научаване как да се обосновават и изразяват, след като БАЗАТА е желанието и иинтересът за четене? Литературата в училище трябва да бъде пропаганда и средство за обогатяване на общата култура, а НЕ наука, така мисля.