
Както вече споменах, много по-важно е личното възприемане и усещане на литературата. Ако дадено произведение не ти хареса и можеш да обосновеш мнението си, защо не? Ясно е, че не може да се състави такава програма, че изведнъж всички български деца да заседнат над книгите с огромен интерес или пък всички да ги харесат - въпрос на вкус. Но донякъде съм съгласен с казаното от Рол - твърде голямо внимание е отделено на българката литература, която на всичкото отгоре се изучава и в 6./7. клас (поне по мое време).
Малко по конкретно каквото ми идва на ум за някои български автори:
Вазов. Ок, признаваме му мястото на първия ни романист и бла-бла-бла. Но, за чий трябва да се изучават "Чичовци", например. Да вземем "Опълченците..." Ми хубаво, епическо стихотворение, мъките ни да се освободим... Но всеки човек с малко повече усет към ритъма и римите би могъл да напише нещо подобно. Но тогава не е имало много такива хора сред простичкия ни народ (исторически определено) и затова е бил Вазов. "Една българка" - и той е една велика притча за самарянина...
Ботев - общо взето същото. Как може да ме занимават два месеца с малето, либето и знам ли още какво в погледа на един селянин от преди два века?! Това ли е най-яркият пример за раздялата? Да, ок, всъщност става дума за борбата. Но Талев определено се справя по-добре - описвайки едновременно бита и мисленето на хората от онова време; животът им, станал фон на тези борби. Или борбите, станали фон на техния живот.
Гео Милев и великата "Септември".

Смирненски - този човек наистина има прекрасни стихотворения и зависи повече от учителя, кои от цялото му творчество ще подбере.
Далчев - поне по мои наблюдения това е автор, който няма как да не събуди някакъв интерес у учениците. Намирам го за изключително близък до индивидуалното, до това, което всеки от нас преживява по един или друг начин.
Каравелов - сатира с по-дебел хумор не съм чел. А само като си представя, че с "Маминото детенце" влязох в гимназията.
Така май мога да си продължавам много, а няма особен смисъл.
