ооох, не е истина какво гриндене изгринди Таис тези дни... и то при какви полеви условия...
от мен да знаете - правило №1 - никога не взимайте едновременно отпуска с половинката си, ако мислите да си я карате само в къщи, отдадени на Вова...
та така... Таис бе останала само с 290 голд, миличката, и спешно се нуждаеше от още 610... за своя епичен тигър, разбира се... то, когато инвестираш толкова време и средства в достигане на репутация Екзалтед с Дарнасус, правенето на пари ти се струва като детска игра... НО не и когато почти нямаш време за игра или просто - възможност, а на всичкото отгоре горещо искаш да притежаваш хищника преди да отпътуваш за морето...
и така в началото на седмицата, едно унило Танче кротко си мрънкаше, че все пак има нужда от бързо добиче и изобщо - за място под Вов-слънцето... за зла участ от 2 седмици Боби се бе вманиячил да става Екзалтед с фракцията от Силитус - СС, заради един странно изглеждащ меч, който му беше легнал на сърце... а Екзалтед не се става за 2 дни... в крайна сметка се намери компромисен вариант, макар и не особено приятен за мен - да цъкам от задъхващия се ноутбук през акаунта на Илийката, като гриндя с неговото маге...
Слава Богу, макар в голямата си част в зеленко облечено, магето на Илийката правеше чудесен дмж на фрост и запретна ръкави на тръстиката да изкара парици за тигъра на Таис
и така... след редица радостни събития, като достигането от страна на Боби на заветната репутация и още по-заветния меч, днес моя милост чукна 818 голд в дисагите си и доволно, и тръпнещо в очакване се телепортира в Дарнасус
НО.. що да е лесно, когато може да е трудно...
кротичко клика Таис на вендора, предлагащ блажено излежаващите се елитни хайвани и онзи серсемин й вика - "сори, маге, ще трябва да се бръкнеш с 900 голд, а не с 800!"
шок!
но не само... съседът му разправя - "я, първо се изръси с 18 голд, за да те науча да яздиш тигър"...
е, дадох ги и останах с 799 голд и някакви сребърници...
ами сега!
звъня на пожар на първия човек, дето ме светна за цената на тигрите и питам - "да не би да съм в грешка или просто има и друг пазар на тигри?", отговарят ми - "я, 900 ли били? е, явно са толкова... позабравил съм.. аз моя го взех за 90 голд, щото имах 11 ПвП ранг"....
гррр, идеше ми да убия Сиса!!
реших, че трябва да чуя и друго експертно мнение и получавам - "ами да, 900 голд ще е, щото ти нямаш 3 ПвП ранг за 10% отстъпка"...
грррррр, що ли не овършея бетълграундите, че да нюкна де що има шамани по тях!!
но, уви, всичките тези прекрасни мисли, които ме заляха нямаше как да ми купят котката...
и естествено какво направи Танче? реши да си припомни, че е жена - измуфти палата на Боби за 65 голд, безцеремонно си присвои още 35 голд от магето на Илийката, дето тооооолкова работа без заплата бе свършило и отново застана пред тигър-вендора в Дарнасус!
а той благо пита - "за какво желаеш да си дадеш париците, Таис? За Белия, за Мъглата или за Бурята?"
ами сега!!!

какво да избере, я!
гледа, Танче, гледа, избира, обаче в един момент - капитулира...
след толкова емоционални преживявания накуп, не можеше да се реши на последната стъпка...
естествено, хрумва й най-неразумното - друг да избере вместо нея...
кого да покани... ами... кого другиго освен същите прелюбими експерти, дето да си кажат тежката дума.. дали усетили, че Танче е на ръба на нервна криза, поради що ли друго, 10 минути по-късно едно странно парти от трима души закръжи около полегналите тигри...
Слава Богу, поне те бяха единодушни - Белият!
Смело и безотговорно (щото е на чужда отговорност), Таис на мига се сдоби с въпросната котка...
няма да ви разправям как после в рамките на по-малко от час направих 70 голд и върнах част от борча си (това и аз не разбрах как стана), нито какво специално внимание ми отдели рейд-лидера на гилдията, когато ме поздрави за тигъра и ми уиспърна, че изглеждам юбер върху него, или как за малко не убих един винаги гладен уарлок-гном, дето зацъка с език, че котката ми нещо много дръглива и недохранена изглеждала...
важното е, че Таис е доволна!
отпраших за Танарис и яздих тигъра из пустинята без посока

разбира се, докато Боби не ме изрита, че станало време за БВЛ-то му... еееех, човек не може да има всичко все пак...
