Wolfe / Bakker / Lynch

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Sep 18, 2006 7:27 pm

Ако не се лъжа, Улф не е споменаван досега тук. А на форума на Цитаделата едва ли има нужда да проверявам.

Оказа се, че е издаван в Бг - в серията на Бард. Днес намерих три книги от тетралогията "Книга на Новото слънце" - и то преоценени. Разбира се, точно първата липсваше.

Някой чел ли ги е?

Post by **Roland** » Mon Sep 18, 2006 7:34 pm

Аз съм чел само първата, но ме умори от скука и така и не подхванах следващите. Яка атмосфера, но нищо повече. Сега, може нататък да става убер яко, но аз просто нямам мерак да разбера.

Иначе Трип ги чете в оригинал в момента, той да каже.

Demandred · Post by **Demandred** » Mon Sep 18, 2006 7:35 pm

viewtopic.php?t=1379

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Sep 18, 2006 7:48 pm

Благодаря!

Съжалявам, че съм пропуснал другата тема. Търсачката нещо...

Сега остава да намеря първата книга, защото ако ще пробвам серията, предполагам трябва да започна с нея. Някой да знае къде и как?

Приемам и конкретни препоръки за някоя от следващите три (впоследствие се появява и пета) книги. След като стилът и характеризацията са най-силните им черти, бих могъл направо да пробвам и някоя от тях. И без това често пропускам началата на книгите, за да ми е по-интересна историята.

Random · Post by **Random** » Mon Sep 18, 2006 10:01 pm

Аз съм чел първа и останах с доста смесени впечетления. От една страна страхотна атмосфера, мне, направо брутална такава. Има си и идеи в големи количества, изобщо книгата си струва, според мен. Само че развитие на сюжета почти няма, всъщност книгата е доста объркана, а съм чел, че нататък става и по-зле.

Аз със сигурност ще ги прочета и 5те някой ден, но твърдо възнамерявам да е на английски, тъй като Улф на запад го имат за връх на литературата именно заради стила.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Tue Sep 19, 2006 12:26 am

И аз така знам.

Ами, мога да ви послушам тогава и да пропусна възможността с българското издание, а може и все пак да се изкуша да пробвам някоя от тетралогията. Човекът се радва на такова уважение навън, че наистина ми стана любопитно.

Във връзка с "високия стил", ставало ли е въпрос за "Prince of nothing" на Bakker?

Matrim · Post by **Matrim** » Tue Sep 19, 2006 1:26 am

Във връзка с "високия стил", ставало ли е въпрос за "Prince of nothing" на Bakker?

На форума май само в темата "кой какво чете" се е споменавало това, но ако те влече може да видиш ревютата в списанието на първи и втори том. Аз съм чел първи том и не че не ми хареса, но друго са си Mieville и Erikson.

Trip · Post by **Trip** » Tue Sep 19, 2006 7:30 am

Ами аз преди два дни прочетох първата и според мен е страхотна. Объркан сюжет- не толкова, колкото бавен, поне в нея. Всъщност действието се развива в Цитаделата на Аутарха през първата половина от книгата и в Несус (столицата) - през втората. В общи линии, нашият си събира групичка спътници, така че не бих казал, че шматкането му е безцелно

Като се замисля, същото го има и в доста други книги.

А колкото до останалите 3 + Urth of the New Sun, имам втората на компютъра и сериозно се замислям по въпроса дали да не се сдобия с останалите 2+1 от поредицата чрез Амазон (a и с първите две на хартия някога, живот и здраве). Иначе има и Book of the Long Sun, Book of the Short Sun, и още няколко, развиващи се в същия свят. Някои от ревютата в Амазона определят като черта на поредицата "the action-oriented plot"

, така че може би действието се позабързва по-нататък.

Иначе това е нещо, което трябва да се чете в оригинал. Атмосферата е брутална, мне, смазваща.

Освен това книгата е тъпкана с препратки към какво ли не, предимно класически и митологични текстове и някои творби на други автори на сюрреалистична литература.

Относно Бакър, не бих го нарекъл толкова висок(което предполага нарочната употреба на онези многосричкови латинизми), колкото просто "богат" стил. Според мен в "Ничият Принц" има някои от най-добре реализираните интроспекции на персонажите във фентъзи литературата, ъм, която съм чел, разбира се.

Post by **Roland** » Tue Sep 19, 2006 10:19 am

Бакър от първите 100-тина страници, които съм му прочел, е нещо наистина страхотно. Не бих тръгнал отсега да сравнявам или не с Ериксън, а от Миевил малкото, което съм чел (пак 200-тина страници), определено ми влизаше по-трудно. Обаче ще се чете определено. За Улф обаче не знам просто...

zhivik · Post by **zhivik** » Tue Sep 19, 2006 10:30 am

Абе може да ви прозвучи смешно, ама аз също се запънах с първата книга на Улф, и тъй като тогава събирах все още поредицата на Бард, оставих книгите на майка ми. Тя пък взе, че ги прочете, и каза че по-нататък ставало доста интересно, въпреки че първата книга била по-мудна. Така че май първоначалните впечатления подвеждат, струва ми се.

Random · Post by **Random** » Tue Sep 19, 2006 2:02 pm

Дам, и аз точно с впечетления като тези на Трип останах. Брутална атмосфера, която направо те задушава, но ти се кефиш и искаш още:) При една сцена, в която се описваше специфично мъчение, ей, признавам си, гърчил съм се от тръпки в седалката на автобуса. Из цялата книга наистина изобилства с литературни препратки, много от които дори един лаик като мен успя да открие - Кафка, Дикенс и т.н. Сетингът на света също е брутален и само доволно обърканата история не му позволява да се разгърне добре, макар че може би в другите книги... Та, докато четях, през цялото време си мислех как ли би звучало това нещо на английски... И като си представих един евентуален превод на Миевил на български, набързо се отказах да чета другите книгите от Улф на Бард.

За Бакър - само първата съм чел засега, но човекът пише много добре. Стилът му не мисля, че е нещо чак толкова велико, но определено е много богат и перфектен за подобна мрачна поредица. Пък аз от доста време все се каня да подхвана 1000-и-нещо страничния Gormenghast на Пийк, щото усещам, че там се крие СТИЛЪТ

inkheart · Post by **inkheart** » Thu Sep 28, 2006 4:46 pm

shayhiri wrote:Ако не се лъжа, Улф не е споменаван досега тук. А на форума на Цитаделата едва ли има нужда да проверявам.

Ако въобще намериш съществуващ форум на Цитаделата ще те черпя 10 лева

Сори за офтопика

shayhiri · Post by **shayhiri** » Fri Sep 29, 2006 3:57 am

Някак си ти вярвам.

Доскоро май имаше, ама беше със специален достъп.

Ама ако все още има, сър Спархоук сигурно би ме допуснал, най-малкото за да си разделим десетарката?

Freddy Krueger · Post by **Freddy Krueger** » Fri Sep 29, 2006 2:14 pm

Shayhiri, десетарка, WTF?

Lazy · Post by **Lazy** » Sat Sep 30, 2006 5:44 am

shayhiri wrote:Ако не се лъжа, Улф не е споменаван досега тук. А на форума на Цитаделата едва ли има нужда да проверявам.

Оказа се, че е издаван в Бг - в серията на Бард. Днес намерих три книги от тетралогията "Книга на Новото слънце" - и то преоценени. Разбира се, точно първата липсваше.

Някой чел ли ги е?

shayhiri, за мен поредицата на Джийн Улф е една от най-силните поредици във фантастиката, която съм чел някога. Освен страхотната атмосфера бих казал, че има и страхотен сюжет - постоянно се случват страшно интересни неща. Обаче повечето читатели, с които съм разговарял, не са усетили това - благодарение на някои особености на стила на Улф. Главният герой, Севериън, има изключителна памет и запомня всичко - цветове, аромати, най-дребни подробности. И когато пише повествованието, много години по-късно, всяка една дребна подробност е в главата му и я споделя - дори и някогашните си мисли. В резултат се получава почти някакъв поток на съзнанието, но не чак като този на Джойс, а доста по-смислен - е, героят е нормален човек, случват му се нормални неща и през това време има нормални мисли. Героят е умозрителна натура и често разсъждава върху философски проблеми, и един читател, който не е максимално концентриран, често може да се изгуби сред размислите, наглед незначителните случки и подробностите от пейзажа. Затова когато се случи следващото интересно нещо, което примерно става много скоро след предишната случка, но са изминали двайсетина страници в размишления, по-нетърпеливите читатели вече са захвърлили книгата.
Улф е блестящ стилист и в книгите му може да се намери целият арсенал от всички възможни изразни средства. Най-много впечатляват особеният поетичен изказ и интересните метафори. Същевремнно тестът е много богато смислено натоварен. Има доста разкази в разказа, някои от страничните истории и дори от наглед по-незначителните неща, случили се на героя, изглеждат като притчи и т. н. Естествено, има богат философски, психологически, културологичен пласт, но според мен романите са истинско интелектуално предизвикателство в един малко по-друг план... Не знам как да го нарека, но ще го обясня: в четирите романа няма почти нищо излишно. Севериън няма навика да повтаря важните неща до втръсване, всички факти се губят сред останалите, понякога се оказва, че нещо, което се е срещало мимоходом в по-предишния роман е от голямо значение, а нещо, което е изглеждало важно, постепенно се губи... Изобщо, трябва да имаш добра памет и да полагаш умствени усилия, за да подредиш пъзела. Не ти се дава през цялото време актуалната информация, дава ти се какво мисли героят в момента. Изобщо, за да се получи пълно удоволствие от книгата, човек не може да я чете мързеливата, трябва постоянно да е нащрек и мозъкът да му работи на пълна мощност.
Досега познавах само 2-3 души, които харесват Улф, и десетки, които не са впечатлени или направо са останали разочаровани. Обаче нещата, които прочетох в този форум, страшно ме зарадваха. Едва ли не бях започнал да си мисля, че в мене сигурно нещо не е наред, щом толкова много хора ми обясняват, че книгите на Улф са страшно тъпи.

Wolfe / Bakker / Lynch

Wolfe / Bakker / Lynch

Re: Wolfe / Bakker

Re: Wolfe / Bakker

Who is online