Първите 7 години

[kalendarа_ska4a]

Да... Благодарение на Фройд и на един слузест, противен доктор от Катедрата по литературна теория си изкарах изпита по-бързичко.

Почнах да му говоря за оралната фаза и манифестацията й със смученето на палеца при децата и той спря да задава други въпроси, попи си потта, каза ЕВАЛА и нападна горките ми колежки.

[Amelia]

Ех, тоя палав чичко Фройд! А аз почвам да се чудя дали някога ще има тема в тоя форум, която да не се обърне на хомосексуалност и религия.

Аз си спомних още една ранна случка от живота ми - тоя път от детската градина - била съм 3-4 годишна значи. Не съм пребивавала много в детската, но това ми се е отпечатало в главата. Насилваха ни да спим следобед, а сред нас имаше и такива, които не желаеха да спят. Общо взето като ни оставеха да спим, минаваше поне половин час докато се кротнем и задремем. Имахме едни сладурски комплекти с чаршафи и калъфки с избродирани плодчета на тях - моите бяха черешки. Та, спомням си от този момент черешките и как едно от момченцата се беше качило на леглото ми, стъпило точно до възглавницата ми и заплашваше, че ще ме напикае. Даже беше извадил пишка за тая цел.

Имам някои спомени от престоя ми в Белгия при баба и дядо като бях на 5-6. Френското грозде по оградата на посолството, кестените в двора, които баба ми събираше и вареше... Или камиончето със сладоледа - вървеше и свиреше няква мелодия и който иска сладолед като го чуе отива да си купи. На мен не ми купуваха сладолед, щото бях нон-стоп болна и без него. Един път бях много зле - толкова че баба ми реши, че ще мра. И понеже беше почти Коледа, ми даде предсрочно Барбито, което уж Пер Ноел се предполагало да ми донесе. Велико беше това Барби - с фосфоресциращи обувки, чадър и звезди по роклята. И някво много розово такова. Още се върдаля из някой шкаф в къщи - и досега не съм виждала по-яко.

Помня като ми подариха колелото там. Знаех, че един от батковците в посолството ще ми даде неговото, щото то му е малко вече, но не знаех кога. И един ден докато се шляех в градината видях това колело облегнато на стената, огряно от слънцето, блестящо, истинско съкровище! Веднага разбрах, че е моето. Успях да си пусна кръв с него още на същия ден, но установихме много силна връзка!

Помня как дядо ме повдигна да пипна някаква статуя на смъкнатия от кръста Христос в нещо като тунел - сигурно е бил на път към оня затворения площад в центъра на Брюксел. За да съм се върнела някога в Белгия, каза. Още не съм го направила, ама ще го направя някога.

И последна случка от Белгия - успях да се загубя епично в супермаркета! Майка ми беше дошла да си ме прибере и бяхме с нея и баба в местния Делез. Та, оставих майката да гледа някво бельо (баба ми не знам къде се затри междувременно), щото ми доскуча и се юрнах към щанда с играчките. Като се нагледах там, реших да се върна при майка ми и отидох до секцията с бельото. И там от нея - ни вест ни кост. Хукнах паникьосано из магазина - той тогава ми се виждаше огромен - по някое време се и разревах. Някаква белгийска лелка се съжали над мен и ме заведе на касите, където касиерката се опитваше да ме успокои и да разбере името ми, за да го съобщи по уредбата. Сигурно ме е питала поне 40 пъти "Comment t'appelles-tu?" докато изобщо осъзная, че ми се задава някъв въпрос. Казах й как се казвам и след малко гледам баба ми как търчи към касата да си ме събере. А майка ми през цялото това време си е била все на секцията с бельото - баба ми после ме заведе там...

А най-първата ми любов беше в предучилищната занималня в Алианса, където нашите ме забиха да уча френски след Белгия. Т.е., била съм на 6 някъде. Там постоянно имахме разни тържества, на които изнасяхме представления и пеехме песни на френски. Та въпросното лице се казваше Георги, имаше ленив клепач, беше много хърбав и говореше на нос, все едно беше постоянно хремав, но аз си го обичах и такъв. Играеше Мажисиен Пас Пас в едно от представленията ни. Къде ли се затри тоя човек, не съм го виждала откакто приключихме с Предучилищната?

[Marfa]

Ей, това ми припомни случая със Сашо, докато бях в детската. Та значи бяха и сложили да спим следобед, а Сашо беше въдворен в креватчето вдясно от мен. По едно време се изправи, надникна през перилото и ме изгледа. "Какво бе, Сашо", питам го аз, а той се издрайфа в леглото ми. За щастие успях да отскоча навреме, та не пострадах физически. Май бяхме втора група тогава, ако не се лъжа много.

[Morwen]

Оф, да им се не види на дребните тормозещи те съседи по легло! Аз нямах проблеми, но когато ми смениха леглото, за да не е до вратата, попаднах до момченце, което сподели колко се радвало, че ме сложили до него, щяло да има кой да щипе. Заспа като пън, но аз се въртях притеснено цял следобед.
На мен пък първата ми любов в детската градина беше още на 3 и се казваше Сашко. Не помня как изглеждаше, но беше ужасно умен и способен млад мъж, защото ми връзваше връзките на обувките.