Ей тука ще сложа нещо негово, може би не най-великото, но пък е леко весело-меланхолично:
СВИДЕТЕЛЯТ
Нашта Дора окучи се и кутията с кученца
мени своето място у дома всеки ден.
В резултат ето що с тези кученца случи се
или, по-точно казано, се случи със мен.
Вчера в банята както си измивах бръсначката,
в огледалото зърнах се така грозен, уви,
и така изпомлян на века от мелачката,
че сърцето в гърдите ми като камък се сви.
И започнах да правя разни мутри с надеждата,
че ще имам при някоя поне мъничко чар,
бърчих мъдро челото си, вдигах тайнствено веждата,
но каквото да правех, бях си грозен и стар.
И тъй както гримасничех, изведнъж в огледалото
зад гърба си съгледах, за мой ужас и срам,
че едно от кутията е изскочило цялото
и отдавна ме гледа с любопитство оттам.
