А това с 20-те процента за свой си проект не е чак толкова яко, колкото звучи. Да, ти решаваш какво ще правиш, но каквото и да излезе, то е собственост на гуугъл. Аз ако имам идейка, която мисля че си струва, няма да седна да я правя в офиса(за да си остане моя). А в офиса тогава какво ще правя? Еми остава да си работя по ежедневните задачи или да правя нещо, което мисля че... е тъпо и няма смисъл от него. /другия вариант е да съм някой гийк, дето пише за слава и удоволствие.
А иначе ти ако не щеш - никой няма да те задължи да си играеаш на катерушките в гуугъл. Обаче те, понеже са тоолкова яки и предотставят толкова много фън и екстри на работното място, очакват от тебе комитмънт(нещо съм в серя с чуждици днес). И ако ти не работиш по 10 часа на ден, то има много други, които с удоволствие биха го правили и биха релаксирали в аквариума и играли джаги и т.н..
И искам пак да подчертая злостността на това със седенето повече в работното мястото. Ти първоначално си мислш, че решаваш сам дали ше работиш там или просто ше се позабавляваш малко, но на практика ти се привързваш към офиса и за теб става нормално там да киснеш по 10+ часа. И в един щастлив ден, когато шефа на отдела ти каже - момчета, трябва да понаправима малко така овъртайм тая седмица, на теб ти се струва съвършенно нормално да не си тръгнеш към вкъщи, когато ти е свършил работния ден. Това е много гаден и слузест психологически похват. Ако мислите че преувеличавам или говоря глупости - може да поговорите с някой специализиращ корпоративна психология(примерно)(а аз съм го правил).
А какво стана миналия петък. Засилил съм се аз да изляза на разсохдка и да хапна, когато шефа влиза с 20-ина сандвича и вика - "Ше правиме Браунбек!". Какво било то - практика в щатите, при която в петък не се излиза на обяд, ами се яде нещо в офиса
докато се води разговор за активните проекти. Чакай са, ми че то това си е работа, не е ли така, да се синхронизирам с останалите аз какво правя и да си изливам проблемите, които имам, та евентуално някой да земе да ми помогне. Да, случва ми се по време на обяд да разменя някоя друга приказка с колега относно нещо в работата, което ме вълнува в момента, но спонтанно. И не в офиса. Аз си замълчах тогава, но на следващата "кафява чанта" просто ше си стана и ше си изляза.
И + това не обичам да ям сандвичи. И не са полезни и са висококалорични. И хич, хич ама хич не обичам някой(освен продавача, за който поне се предполага, че си е измил ръцете) да ми пипа храната .

Look at the darkness...
...around me.