Нов проект

[Interpreter]

Моридин, тук постъпваш малко филистерски, защото подаваш инфо на час по лъжичка. Аз примерно в началото си помислих, че става дума за някакъв античен текст и съвсем нормално си помислих, че "трябва да се правят жертвоприношения" Като разбрах, че става дума за Спайдърман, произведение литературно, от което хал хабер си нямам предположих, че понеже е игра (гамбит) - единият голям играч вика "трябва да се правят жертви" - т.е. в името на крайния успех трябва да пуснем я пешка, я кон. Но след като е система и след като фразата трябва да звучи сентенциозно, за мен най-естествен е точно оригиналният словоред: Жертви трябва да се правят.
Естествено, всичко това е субективно и дискусията наистина е схоластична.
Пардон, сега видях, че всъщност проблема го задава Райко

[Roamer]

Мдам, съзнавам, че целият този разговор не е много по темата, а и че Райко вероятно още преди три дни си е избрал вариант... но все пак да си кажа, че единственият ми проблем с варианта "трябва да се правят жертви" е стандартното ми скимтене в последните няколко години - прекалено честата много погрешна употреба на възвратна форма вместо страдателен залог Жертвите не "се правят"; някой ги прави - и обикновено против тяхната (на жертвите) воля, така че хич не се правят сами

А иначе конструктивно - мдам, "трябва да бъдат правени жертви" звучи твърде идиотски в случая, макар и граматически правилно. На мен най-много би ми харесало "Понякога трябва да правим жертви" или нещо такова.

[Moridin]

Пенчев

възвратната форма не е "вместо" страдателен залог, а е един от двата съвсем легитимни начина за изразяване на страдателен залог и донякъде губи възвратното си значение, което по-скоро преминава в безлично.

невърдълесс, съм съгласен, че деятелният залог не е лошо решение.

[Roamer]

Ъ... ... ... опаааааааа!

Мдааааа... е, тук вече май наистина се изложих Мдааа, като че ли си прав - и излиза, че в последните няколко години тихичко съм скимтял срещу хора, които са говорили съвсем правилно...

Интересно... много интересно. Интересно ми е лично на мен защо някак си съм пропуснал тази втора форма при всичките си занимания с лингвистика Не е като да не ми е хрумвало от време на време, че фрази като "нещо трябва да се направи" като че ли са доста приети от доста години насам, ама не бях стигал до истинско ровене в граматика и търсене на правилата за образуване на страдателния залог - а май е трябвало.

Мдам, благодаря за поправката, един вид Ще знам вече да не скимтя за това, да не шашкам хората

[Moridin]

кат се замисля, не е като да нямаш семантичен резон, но просто така си е официално от не знам кога насам

[Interpreter]

Сега като разглеждам работите на колеги по Робин Хоб дотук... Много приятни текстове, но имам чувството, че в превода на приказната фантастика като че ли се надпреварваме кой по-оригинално име на герой да предложи. Драконът Искрен... ако се появи някой Fire, ще трябва да го предам с "Огнян" или "Пламен" евентуално Освен това - лейди Търпение Бъкипска, крал Мъдрост и разплатата на Сенч Звездопад... И аз имам "приноси" в тази посока, но май започвам да се убеждавам, че е най-добре наистина имената да се транскрибират, а когато са значещи - да се обясняват под линия. Макар че пък по тази логика хубавото българско "Пепеляшка" никога нямаше да се появи.
Интересно ми е какво мислят по-младите колеги по този въпрос, защото правило по отношение на "значещите" имена наистина няма

[Marfa]

Е, Пепеляшка и Снежанка са си класика. Но хипотетичният Fire ако не го преведеш като Ламби няма повече да си говора с теб.

[Interpreter]

За Ламби не знам, но ако се появи Free, мисля да го кръстя Волен ;р

[Roamer]

Според мен е най-добре да бъде въпрос на преценка. Донякъде май зависи и от целевата аудитория - и точно затова Пепеляшка, Снежанка, Малечко-Палечко и други такива са си идеално на място, защото от малки и не-съвсем-малки, но все пак деца не можем да очакваме да знаят твърде много чужди езици.

За книги за поподрастваща или попораснала аудитория - там вече според мен е въпрос на преценка. Понякога имената са пряко и смислово свързани с текста, и тогава може и да има смисъл да бъдат преведени. Понякога имената просто са подбрани много красиво - и тогава, ако преводачът смее да твърди, че може да подбере също толкова красиви български варианти, също има смисъл да бъдат преведени. И двете важат с особена сила за случая, когато преводите са от не-твърде-разпространен по нашите земи език и *повечето* хора просто *няма* да схванат или поне да усетят красотата, пък било и с бележки под линия.

Разбира се, понякога твърде креативни преводи могат да се окажат не твърде сполучливи А пък ВИНАГИ преводачът трябва да има едно наум за това, че ВИНАГИ ще има хора, които ще са недоволни от това, че изобщо е дръзнал да посегне на прекрасните английски/френски/фински/етруски имена - но това пък не винаги трябва да бъде определящо (не казвам, че никога не трябва да бъде вземано под внимание, само, че не трябва да бъде определящо )... абе нема угодия

[Interpreter]

Много си прав, Roamer. Мен обаче ме притеснява в случая прилагането на широко разпространени в нашия език имена, в превод на "значещи" такива. Защото е нормално да се съобразя с избора на колегите. Спомням си, че някъде из "Малазан" имаше един много симпатичен, силно сантиментален демон, който се казваше Pearl и когото много се изкушавах да нарека "Седефчо", но се притесних, че така бих могъл да обидя президента си

[Lazy]

Да, и според мен общо взето е въпрос на преценка. Но ако преводачът транскрибира името и го обясни с бележка под линия, няма как да сбърка. Никой не може да го упрекне в нищо. Това е по-гъвкавият вариант. Винаги трябва да се има предвид, че работата на преводача е да предаде най-точно съдържанието на книгата, а не да се прави на съавтор. В този смисъл, ако се преведе името, често се губи информация (читателят не може да се сети кое е оригиналното име, особено ако не знае добре езика). При метода с транскрибирането не се губи никаква информация, и с бележката под линия се научава каквото трябва да се знае за името. Трябва да се има превдид също, че понякога се срещат и прякори, които задължително трябва да се превеждат. И в такъв случай е добре да се приложи различен подход към личните имена, които означават нещо, и прякорите (тоест отново имената да не се превеждат).

Това, общо взето, са съображенията ми, но всичко си зависи от конкретния случай - дали преводът на името вече не се е наложил в българския, за каква аудитория е предназначена книгата и т. н.

[Matrim]

Лично на мен преводът на имената в "Придворния Убиец" много ми хареса, макар че по принцип съм против тази практика.

[Beric]

В новата книга на Бюджолд, народът се храни с plunkin. Нещо средно между ряпа, картоф и още нещо, което може да се яде сурово, сготвено, или както казва героят - най-добре да се даде на прасетата и да се ядат пържоли.

Чудя се как да го изтипосам на български, че да не звучи съвсем гадно. Може би нещо като "плънк" да речем, че другите варианти в главата ми избиват на "плюнки"

[Nyn]

На мен отначало ми беше малко странно с буквално преведените имена в "Придворния убиец", но после свикнах, както предполагам и другите читатели. При условие, че така или иначе хората, които ще си купят The Tawny Man (btw, как ще се казва поредицата? "Мургавия мъж"? :lol: ), почти със сигурност ще са чели първата трилогия в съществуващия превод, едно евентуално променяне на имената би подразнило, imho. (Но не колкото изкуственото им напасване им към съществуващи български, по мое още по-лично и по-скромно мнение :] ).

[Roamer]

Берик, "плънк" не е добра идея, защото на български си я има думата "плънка" - и дори от време на време я има употребена спрямо готварство Най-малкото ще има възможности за объркване, пък да не говорим какво ще стане, ако ползваш "плънк" в мъжки род и решиш да го членуваш непълно Мдам, за съжаление кат' че ли нямам конструктивни предложения, но все пак... "плънк" не е добра идея.