Ще кажа нещо, което сигурно казвам поне ежемесечно - всичко си има степени. Включително и връзването. Примерно колкото и нахъсано да съм спорила с РРС, не мога да кажа че това ме е вбесявало или че имам някакви неприятни спомени. Е, вързала ли съм се тогава? Ся, разбира се, връзвала съм се до бяло светене на безразборно тролене, при това донякъде защото и на живо е същото. Така че в тоя случай Жоро е прав. Но аз все пак си мисля, че е лесно да си прав за крайните случаи:)
Иначе, Жоро, на въпроса ти - ти ми обясни, че имало вероятност едното общуване да протече така, другото - иначе. Да, но има вероятност и на живо да не различиш извинителната от подигравателната усмивка, или пък и в писмената реч с някой близък да си достатъчно наясно и да имаш време да обмислиш репликите. Това е въпрос на стечение на обстоятелствата. Аз говорех за при равни други условия.
Но дори да не е така - да, има по-голяма вероятност наистина да не се разберете през форума, защо това автоматично означава, че зачеркваш всички такива разговори като неразбрани? Все едно да кажеш, че след като зрелите банани се развалят по-лесно, всички зрели банани са развалени. (Между другото, бананите се белят от дръжката, нали знаеш
